Бездомник помага на жена, блокирана насред пътя, и дава последните

Бездомник оказва помощ на жена, блокирана посред пътя, и дава последните си 20 $. Тя се връща ден по-късно, с цел да му се отблагодари.

“О, не! Какво ще върша? ” — намерения си Мая, когато колата й спря. Беше не запомнила да зареди гориво и в този момент бе заседнала посред гората без обсег на телефона. В багажника на колата й имаше туба за бензин. Но можеше ли да открие най-близката бензиностанция?

Точно тогава видя сянката на мъж да се доближава. “Стой надалеч от мен! Ще извикам полиция! “ — извика тя на непознатия. Човекът обаче не отстъпи.

От уплахата Мая хвърли тубата на пода и изтича до колата си, като се заключи от вътрешната страна. Мъжът сграбчи тубата и си потегли.

За какво му беше на този клошар, моята остаряла туба? — учуди се тя.

Дженсън, мъжът, който сграбчи тубата за бензин беше локален скитник. Той знаеше къде да откри най-близката бензиностанция и желанието му беше само да помогне на дамата, само че също разбираше за какво тя се опасява от него. Все отново той беше безприютен от няколко години и външният му тип не беше от най-хубавите.

Освен това всяка жена, заседнала посред гъсталака, би се уплашила в тази обстановка. Вместо това мъжът реши да покаже желанията си с дейности.

“Здравейте, желая да изпълня тубата с бензин “, сподели той на служителя, който надали беше на повече от 18 годишна възраст.

„ Не, дребосъче. Не може, това не е щедрост. Бензинът коства пари “, сподели момчето с пренебрежение.

“Имам пари- ”

„ Казах не!. не чуваш ли Махай се или ще извикам полиция! “ – сподели служителят. Така че Дженсън трябваше да отстъпи. Точно тогава една жена се приближи до него.

„ Хей, имаш ли потребност от помощ? “ попита тя.

“Да госпожо. Трябва да изпълня тази туба с бензин, тъй като една жена е заседнала сама по горския път с колата си. Момчето не ме пуска, макар че имам пари да платя. Тук ли работите? “ — учуди се Дженсън.

„ Да, аз съм чистачката. Моля, дайте ми банкнотата. Ще се върна незабавно – отговори тя. Дженсън й даде кутията и последните 20 $, които имаше, с цел да я изпълни. Няколко минути по-късно дамата излезе с цялостната туба бензин.

“Много благодаря! ” – сподели Дженсън и се запъти назад към гората.

През това време Мая трепереше от мраз в колата си. Тя имаше фино одеяло, само че се надяваше, че то ще успее да я стопли за през нощта и ще успее да открие най-близкия град за помощ. Но внезапно се появи непознатия господин, който бе срещнала по-рано.

Дженсън се приближи до колата и почука на прозореца, вдигайки тубата с бензин. Мая насилствено смъкна малко прозореца си. „ Госпожо, споделям се Дженсън. Напълних тубата с гориво. Нека напълним резервоара ви “, сподели той.

“О, БОЖЕ МОЙ! Много благодаря! Съжалявам, че се държах по този метод по-рано ”, сподели смутена Мая.

„ Не се тормозете, госпожо, Вие сте сама жена в гората, първо би трябвало да отбраните себе си. Ето, готово “, добави Дженсън, когато завърши с пълненето на резервоара. „ Само още нещо, госпожо. Похарчих последните си двадесет $ за горивото. Удобно ли е да ми ги възстановите, тъй като това бе в действителност всичко, което имам? “

„ О… нямам пари в брой. Толкова скърбя. Ето, вземи това одеяло. Скоро ще намеря метод да се отплатя — сподели Мая. Дженсън се чудеше какво ще яде през останалата част от седмицата без пари, само че бе благополучен, че е оказал помощ на една бедстваща жена.

Дамата си потегли и Дженсън не вярваше, че ще се върне, както бе дала обещание, до момента в който не се появи на идващия ден с банкнота в ръка. „ Здравей, Дженсън. Аз съм Мая. Наистина не мога да ти се отблагодаря за нощес, само че дано те почерпя един обяд “, сподели му Мая.

Тя го заведе в близкото кафене и двамата започнаха да си приказват. Мая го попита за какво живее там в гората. Дженсън й сподели, че може би това е наказване за метода, по който се е отнасял с другите в предишното.

„ Управлявах ресторант в града. Всъщност беше най-хубавият по това време “, стартира той. „ Дори печелихме награди. Но един ден една бездомна жена влезе и аз се отнесох с нея извънредно. Накарах защитата да я изрита на улицата по най-долния метод. Истината е, че мразех бездомните и небогати хора. ”

“Какво стана тогава? ” – попита Мая.

„ Бездомната жена, която бях изгоних, в действителност въобще не беше бездомна. Тя бе брачната половинка на притежателя и очевидно ме е тествала. Тя не желала управител без съчувствие и метод към всички хора и ме уволни на момента “, изясни Дженсън.

„ След това не съумях да си намеря друга работа в града и жена ми ме изостави, тъй като бях незает. Накрая изгубих всичко “, приключи той. „ Но си го заслужих и в този момент си получавам урока. “

“Знаеш ли какво? Аз също съм притежател на ресторант. Защо не работиш за мен? Можеш да си проправиш път още веднъж и може даже да станеш даже управител в бъдеще. Как ти звучи това? “ – попита Мая. Дженсън незабавно се съгласи.

Няколко месеца по-късно мъжът още веднъж бе на крайници, само че знаеше на кого да благодари. „ Здравейте, госпожо. Не знам дали ме помните. Но преди няколко месеца вие ми помогнахте да изпълня туба с бензин, когато момчето не ми разреши “, сподели Дженсън на общителната чистачка на бензиностанцията.

“А, да! Виж по какъв начин си се издокарал! Приемам, че в този момент нещата са доста по-добре? “

„ Да, госпожо, и съм тук, с цел да ви предложа работа с доста по-добра заплата в добър и изтънчен ресторант. Какво мислите? ” добави той. Дамата отвърнала с възторг, само че Дженсън още не бил завършил с бензиностанцията.

Точно тогава излязъл служителят на бензиностанцията. „ Къде отиваш, Синди? Трябва да приключиш с почистването тук! “ — извика той на чистачката.

„ Слушай, момче. Първо, би трябвало да уважаваш тази дама, тъй като е по-възрастна от теб, и второ, Синди към този момент не работи тук. Сега тя работи за мен и ще печели доста повече от теб “, сподели Дженсън.

Той подсети на момчето какъв брой извънредно се бе отнесъл с него онази нощ. „ Не знаех, че имаш потребност от помощ за различен човек! “ — сподели дежурният, пробвайки се да се отбрани.

“О, момче. Не разбираш. Мисълта ми е, че не би трябвало да съдиш хората по външен тип, тъй като в никакъв случай не знаеш по какъв начин ще се завърти живота. Научих този урок по сложния метод. Надявам се ти да научиш своя по-бързо от мен “, сподели Дженсън и си потегли със Синди.

Не съдете хората по външния им тип. Всеки заслужава да бъде третиран с почитание, без значение от ситуацията му.
Учете се от грешките си. Дженсън получи тежък урок, откакто бе уволнен от ресторанта, който управляваше дълги години. Но се поучи от това и се изправи на крайници, ставайки по-добър и по-мъдър човек.