Бездомен мъж, страдащ от тежко автоимунно заболяване, вече две години

Бездомен мъж, измъчен от тежко автоимунно заболяване, към този момент две години живее в боязън поради тъжба за обир. Георги Димитров е бил обран и измъчван от главатар на група, вилнееща в региона на Централна гара, а опита му да потърси правата ти, е последван от закани за живота му, похищение, тровене и побой.

Георги описа за двегодишния тормоз, на който е подложен, представен от Trafficnews.bg.

Димитров е родом от Пазарджик. Преди повече от девет години получава раздвояване на зрението. След съвещания със експерт и голям брой проучвания, той е диагностициран с заболяването множествена склероза. По това време има сериозна взаимозависимост към алкохола и заради тази причина стартират чести кавги с щерка му.

Така през 2017 година, единствено с облеклата на гърба си и документи, напуща дома си и стартира да се скита по улиците. Не след дълго ориста го изпраща в Пловдив.

През нощта той постоянно спи в чакалнята на Централна гара. През деня е скита по улиците. По същото време в региона на гарата се навъртала група роми, които тормозели просяците и бездомниците. Малтретирали ги и им обирали всяка стотинка. Тартор на бандата бил Рашко Огнянов, прочут като Бай Реджеп.

„ Една нощ, през август, спях в градинката против гарата. Беше към 2:00 часа през ноща, когато Рашко ме разсъни. Риташе ми по краката и ми викаше „ Ставай и давай парите”.

Аз нямах нито лев. Взе ми очилата и ги строши в земята. Продължи да желае пари. Когато видя, че в действителност нямам, извади електрошок, допря го във врата ми и пусна импулси. Аз се разтресох и паднах на земята. Рашко ми взе мобилния телефон и избяга”, стартира историята си Георги. Още на идващия ден той подава тъжба в полицията.

Във Второ РУП разказал цялата история, като допълнил кой е Рашко и с какво се занимава. Било формирано досъдебно произвеждане и казусът с грабежа бил отправен до съда. Рашко бил свикан като обвинен. Това отключило експанзията на ромския главатар и тормозът върху Георги почнал.

„ Намери ме пред гарата и започнаха заканите, че ще ме обезглави, ще ме токсини и накълца, до момента в който дремя. Така всеки ден. След това отпътувах за село Щърково, където има дом за хора с сходно като моето заболяване.

След три месеца обаче и там ме откриха хората на Рашко. Клиниката обаче е оборудвана с камери, има и защита. Служителите повикаха полиция и ги изгониха.Прекарах по-малко от година в клиниката, защото ме изгониха. Причината бе алкохолът”, продължава описа си пострадалия.



Георги още веднъж се връща в Пловдив. Не след дълго хората на Рашко го откриват. Тарторът една вечер го намерил, само че този път не показал експанзия. Напротив – с мил звук му се извинил и изискал да оправят нещата.

„ Каза, че ще влезе в пандиза, защото е имал предходни осъждания. Предложи ми и пари, както и място където да отседна. Сподели ми още, че е болен и има стенд на сърцето, нямало да преживее пандиза. Повярвах на всичките му неистини и взех решение да отида с него в жилището му, където сякаш щях да бъда настанен. Бях решил да му простя и да давност за случилото се. Това обаче се оказа капан”, през сълзи споделя Георги.

Още с идването си в жилището в Столипиново, по негови мемоари блок 160, Димитров бил заключен. В жилището прекарал 16 дни, които разказа като най-мъчителните в живота му.

"Рашко беше с още един мъж – Фалко. Последният ми донесе чорба още първата вечер. Още на третата лъжица усетих чудноват железен усет в устата, зави ми се свят и незабавно отидох в тоалетната. Усетих се, че може би това е отрова и повърнах всичко. След час пристигнаха до вратата и ги чух да приказват. Коментираха дали към този момент съм починал и какво ще вършат с мен.

Виждайки, че съм добре започнаха с нови закани, обиди и даже удари. Така 16 дни. Накрая се предадох и се съгласих да отдръпва показанията си. Причината за това бе опасността на Рашко, че ще открие щерка ми, ще я отвлече и ще я направи продажница в Германия.

Заплаши, че ще убие и сестра ми. Нямах избор. Фалко ме заведе някъде, не помня къде, с цел да пусна молба за отдръпване на жалбата. Оказа се обаче, че делото е към този момент е започнало”, сподели още Георги.

По време на съвещанието, Димитров се отказал от показанията си. Съдията обаче, по думите на Георги, не му повярвал.

„ Попита ме дали Рашко ме е заплашвал, а същият бе в залата и ме гледаше неприятно. Нямах избор и отново излъгах – споделих в залата, че не ме е заплашвал. Делото обаче не се приключи. След съвещанието аз отидох на автогара Родопи в градинката.

Там спях на едни картони. Рашко отново ме посети, съпроводен с още петима. Отново ми сподели, че ще ме убие и че ще хвърлят тялото ми в реката. От тогава седмица наред не можех да мръдна, без да ме следи човек на бай Реджеп. Един ден желаех да отида да си купя вода и нещо за ястие. Бях спрян от един от хората на Огнянов, който съобщи, че той ще ми донесе.

Пих от водата, само че след минути ми стана зле. Скрих се зад един павилион и повиках линейка”, продължава Георги.

Медиците го откарали в незабавен кабинет, където е бил прегледан. Според лекарите Димитров е бил с натравяне. Поставени му били лекарства и след два дни изписан.

„ Още с излизането ми от постройката на Хирургиите начело ме чакаха хората на Рашко. Останах начело на беседките, където има камери за видео наблюдаване. Дойдоха три коли с хора, които ме заградиха.

На пейката изкарах една вечер, само че на идващия ден ме изгони защитата. Рашко обаче ме чакаше. Притеснен, помолих за телефон на регистратурата и се обадих на незабавния телефон 112. Дойде полицията, взеха ми пояснения и по-късно отново ме закараха на гарата. Нямах даже батерия на телефона, с цел да се обадя отново в полицията при нужда”, спомня си още Георги.

Димитров не напускал постройката на гарата два – три дни. Причината – хората на Огнянов още веднъж го дебнали извън.

„ Една вечер бяха се събрали към 20 индивида, все от групата на Рашко. Обградили гарата ме чакаха единствено да изляза. През прозореца чувах единствено: „ Само да те хванем, ще те разфасоваме, мъртъв си, единствено излез”.

Така до сутринта. По едно време бях отпаднал и си мислих дали да не хвърля раницата и да се предам. На една скамейка имаше младо момче, което ми спомага отново да повикам полицията. Дойде един млад следовател, който ме познава. Откараха ме в районното, отново дадох показания, описах за Рашко и компанията му, демонстрирах и делата”.

След снемането на пояснения, униформените са съдействали на Георги и му помогнали да се настани в Общинският подслон, където е и до през днешния ден.

Дори там Димитров бил открит. От първата вечер там, под терасата му се навъртали съмнителни лица, които целели с камъни прозорците му.

„ По цели нощи крещят, че съм мъртъв. Заплашиха ме, че ще се качат през терасата и до момента в който дремя ще ме заколят. Принуден съм да подкрепям вратите с патериците ми, с масата и с шкафа, с цел да не влязат при мен. Имам и поддръжката на другите поданици в приюта, които ми помагат”, сподели Георги Димитров.

За среднощния тормоз потвърдиха и други хора от центъра за настаняване, които описаха случая като „ страшен”. Често те носят храна, цигари и безалкохолно на Георги, който по думите е „ измъчен човек”.



В момента мъжът води едно дело против Рашко, като се чака да започва и второ такова против тартора на ромите.

„ Преди дни пред арбитър ме разпитваха за отвличането и задържането ми в жилището в Столипиново. Разказах и за последващия гнет. Две години животът ми е пъкъл, единствено поради една тъжба и един телефон.

От два дни никой не е идвал и съумях да се наспя – за пръв път спах умерено от две години. Надявам се терорът да спре, нищо друго не искам”, приключи Георги.

Той всеки ден се моли живота му да се подреди и останалите му дни да прекара в успокоение. Болестта му прогресира, обездвижва се и болките са всекидневни. Той споделя, че от месеци пие и медикаменти за сърцето, защото от терзания не може да диша и гърдите го стягат.

Делата не престават напред. Георги ще наеме юрист, които да го съставлява в бъдещите съвещания.