Бойко, Корнелия и Волен
Бездействах си най-кротко у дома, когато някой упорито стартира да думка по входната ми врата.
- Тоя звънец защо съм го поставил, бе алоу? – викнах, до момента в който отварях.
После онемях, а за няколко секунди забравих и да вдишвам.
На стълбището стояха Бойко, Корнелия и Волен. С наведени глави, отговорни – като деца, които преди малко са счупили прозореца ми и си желаят топката назад.
- Може ли да поговорим, гражданино? – избоботи Бойко и без да изчака отговора ми, влезе у нас, а другите двама го последваха.
Нямах визия какво се случва, само че навикът ми на хазаин надви:
- Само се събуйте!
Тримата си изхлузиха обувките.
- Чехли нещо? – подвигна вежди Волен.
- Нямам – признах аз, - само че в хола има килим, заповядайте там.
Тримата влязоха в хола.
- Вижте, другарю – стартира Корнелия, - тук сме, тъй като по никакъв начин не сме удовлетворени от резултатите на изборите, даже ни е позор, по тази причина и вървим по този начин с толкоз наведени глави, евентуално забелязахте.
- Два пъти към този момент си цапнах главата в дирек! – сподели ми цицина Волен.
- Избирателната интензивност беше доста ниска на фона на цяла Европа – означи Бойко, – по тази причина стигнахме до заключението, че хората тук са отвратени от нас поради тая дотация от 13.23 лева на глас, дето в действителност трябваше да е 11 лева
То да беше единствено това, помислих си, само че не споделих нищо, тъй като Бойко ми приличаше на човек, който шамаросва мощно и еднократно; Волен пък – на подобен, дето хапе свирепо… а от Корнелия постоянно съм изпитвал смут.
- Именно по тази причина – продължи Бойко, - с сътрудниците сме решили да се реваншираме на народа.
- Тоест, ще върнете надвзетите пари? – учудих се аз.
Внезапно Волен по този начин се разсмя, че се тормозих да не припадне. Бойко и Корнелия също се запревиваха от смях.
- Не, другарю, не – през сълзи означи Корнелия, - нищо няма да връщаме с сътрудниците, в противен случай – минаваме от апартамент на апартамент, с цел да си ги заработим тези надвзети пари.
- Казахте „ с сътрудниците “ – замислих се аз, - къде тогава е Каракачанов?
- Долу пред блока – кимна с нос Бойко, - мъчно му е по стълбите. Ние обаче сме тук, по тази причина, хайде кажете какво да създадем за тия 2.23 лева, дето сме си ги надвзели.
Замислих се, след това предложих:
- Имам едни мръсни съдове в мивката?
Тъй като сме общество на предразсъдъците, всички се обърнахме към Корнелия.
- Абсурд! – отсече тя. – Я вижте тоя червен маникюр, верото ще го съсипе.
- Добре тогава – подвигнах плещи аз, - в кухнята крушката на тавана гръмна, някой да върви да ми я смени.
- Аз съм дребничък, не мога – направи крачка обратно Волен, - то по тази причина и на обществените ми мероприятия викам, покатерен на джип.
- Хубаво – започвах да се нервирам аз, – ей тоя фикус би трябвало да се реалокира от тук в спалнята. Желаещ?
Изведнъж Бойко падна на килима като за дузпа.
- Ох – заклати глава той, - оня ден на един мач разтегнах мини-кускус… монакус…
- Менискус? – помогнах му аз.
- И това също – кимна Бойко.
Кипна ми.
- Добре де, вие какво можете въобще?
Корнелия прочисти гърло:
- Аз, другарю, мога да ви приказвам дълго и напоително за статуквото и незаконния режим Борисов, в това съм най-хубава!
- А аз – избута я министър председателят, - за това по какъв начин всички останали са маскари, само че ние не сме като тях! И ще ви го приказвам по национално, по нашенски, в това съм цар!
- Вставай странааа огромнааая… – запя с цяло гърло и Волен.
Въздъхнах.
- Окей – споделих им и седнах на дивана, - давайте всеки там каквото си знае.
Тримата ми се поклониха и заговориха един през различен. Послушах ги малко, а след това направих това, което върша постоянно когато ги виждам по тв приемника – заспах.
- Тоя звънец защо съм го поставил, бе алоу? – викнах, до момента в който отварях.
После онемях, а за няколко секунди забравих и да вдишвам.
На стълбището стояха Бойко, Корнелия и Волен. С наведени глави, отговорни – като деца, които преди малко са счупили прозореца ми и си желаят топката назад.
- Може ли да поговорим, гражданино? – избоботи Бойко и без да изчака отговора ми, влезе у нас, а другите двама го последваха.
Нямах визия какво се случва, само че навикът ми на хазаин надви:
- Само се събуйте!
Тримата си изхлузиха обувките.
- Чехли нещо? – подвигна вежди Волен.
- Нямам – признах аз, - само че в хола има килим, заповядайте там.
Тримата влязоха в хола.
- Вижте, другарю – стартира Корнелия, - тук сме, тъй като по никакъв начин не сме удовлетворени от резултатите на изборите, даже ни е позор, по тази причина и вървим по този начин с толкоз наведени глави, евентуално забелязахте.
- Два пъти към този момент си цапнах главата в дирек! – сподели ми цицина Волен.
- Избирателната интензивност беше доста ниска на фона на цяла Европа – означи Бойко, – по тази причина стигнахме до заключението, че хората тук са отвратени от нас поради тая дотация от 13.23 лева на глас, дето в действителност трябваше да е 11 лева
То да беше единствено това, помислих си, само че не споделих нищо, тъй като Бойко ми приличаше на човек, който шамаросва мощно и еднократно; Волен пък – на подобен, дето хапе свирепо… а от Корнелия постоянно съм изпитвал смут.
- Именно по тази причина – продължи Бойко, - с сътрудниците сме решили да се реваншираме на народа.
- Тоест, ще върнете надвзетите пари? – учудих се аз.
Внезапно Волен по този начин се разсмя, че се тормозих да не припадне. Бойко и Корнелия също се запревиваха от смях.
- Не, другарю, не – през сълзи означи Корнелия, - нищо няма да връщаме с сътрудниците, в противен случай – минаваме от апартамент на апартамент, с цел да си ги заработим тези надвзети пари.
- Казахте „ с сътрудниците “ – замислих се аз, - къде тогава е Каракачанов?
- Долу пред блока – кимна с нос Бойко, - мъчно му е по стълбите. Ние обаче сме тук, по тази причина, хайде кажете какво да създадем за тия 2.23 лева, дето сме си ги надвзели.
Замислих се, след това предложих:
- Имам едни мръсни съдове в мивката?
Тъй като сме общество на предразсъдъците, всички се обърнахме към Корнелия.
- Абсурд! – отсече тя. – Я вижте тоя червен маникюр, верото ще го съсипе.
- Добре тогава – подвигнах плещи аз, - в кухнята крушката на тавана гръмна, някой да върви да ми я смени.
- Аз съм дребничък, не мога – направи крачка обратно Волен, - то по тази причина и на обществените ми мероприятия викам, покатерен на джип.
- Хубаво – започвах да се нервирам аз, – ей тоя фикус би трябвало да се реалокира от тук в спалнята. Желаещ?
Изведнъж Бойко падна на килима като за дузпа.
- Ох – заклати глава той, - оня ден на един мач разтегнах мини-кускус… монакус…
- Менискус? – помогнах му аз.
- И това също – кимна Бойко.
Кипна ми.
- Добре де, вие какво можете въобще?
Корнелия прочисти гърло:
- Аз, другарю, мога да ви приказвам дълго и напоително за статуквото и незаконния режим Борисов, в това съм най-хубава!
- А аз – избута я министър председателят, - за това по какъв начин всички останали са маскари, само че ние не сме като тях! И ще ви го приказвам по национално, по нашенски, в това съм цар!
- Вставай странааа огромнааая… – запя с цяло гърло и Волен.
Въздъхнах.
- Окей – споделих им и седнах на дивана, - давайте всеки там каквото си знае.
Тримата ми се поклониха и заговориха един през различен. Послушах ги малко, а след това направих това, което върша постоянно когато ги виждам по тв приемника – заспах.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ