Петър Маринашки, пичинил мелето със загиналите младежи край Кадиево: Те бяха мои братя! Беше ужасно, всички бяха с кръв
Беше извънредно. С тези думи и откровени съболезнования започнаха обясненията на Петър Маринешки, обвиняем за тежката злополука с двама починали край Кадиево.
Припомняме, че Петър Маринешки е притеглен за това, че при ръководство на лек автомобил БМВ с пловдивска регистрация, е нарушил разпоредбите за придвижване по Закона за придвижване по пътищата и по несъобразителност е предизвикал гибел на 16 и 17- годишни момчета, както и междинна телесна щета на друго 16-годишно момче, довела до трайно усложнение на придвижванията на дясната му ръка, като действието е осъществено след приложимост на наркотично вещество – марихуана, и е настъпила гибел на повече от едно лице и междинна телесна щета на едно лице.
„ Съболезнования на околните на моите другари. Викторчо и Тошко не бяха единствено мои другари, а мои братя. В деня на злополуката бях на работа, към 10:00 часа при мен пристигна Тошко. Питаше ме какво ще върша следобяд, а аз му обясних, че ще пътувам до Пловдив, с цел да си взема гумата, която спуках преди дни. Той изиска да пристигна с мен. Обадих се на Виртор, с цел да му благопожелавам именния ден и тогава той сподели да честваме дружно. Казах му за проекта за пътешестване към Пловдив. Той предложения Николай Лисков и Георги. Към 15:20 тръгнахме към Пловдив. Спряхме единствено на бензиностанцията в Кадиево, с цел да посетим тоалетната. Бавихме се към 10 минути и потеглихме. НМалко по-късно Виктор, който седеше на задната седална зад мен, стартира да се майтапи и да се закача. Няколко пъти ритна седалката ми. Казах му да спре, погледнах го даже в огледалото. Но продължи. Тогава пуснах с дясна ръка кормилото и с нея ударих крайници на Виктор. Когато още веднъж погледнах към пътя, против мен имаше кола, която беше съвсем в средата на пътя, леко настъпила маркировката. Върнах дясната си ръка на кормилото и дадох леко надясно. Тогава колата сервира, изгубих ръководство, навих кормилото, пробвах да натисна спирачка. Дървото идваше все по-близо до колата и настъпи удар. За секунди изгубих схващане. Когато се съвзех Тошко бе в средата на колата, течеше му кръв от устата. Беше в безсъзнание, както и останалите. Всичко бяха окървавени, гледката бе страшна”, сподели през сълзи Петър Маринашки. Треперейки той продължи с описа си.
„ Веднага слязох, извадих пръв Жоро, който седеше зад мен. След това извадих от колата Виктор, който бе в средата. Не можех да извадя Тошко и Ники, защото десните порти бяха смачкани и не се отваряха. Дойдоха хора, очевидци на случая. Помагаха ми. Един наедрял мъж ми сподели да ритна вратата. Така извадихме Ники и Тошко. Дойде полиция. Униформените ме дръпнаха от колата и започнаха да ревизират документите, направиха ми проби и ме откараха в районното. Там стоях няколко часа, а по-късно с белезници ме откараха към Трето районно в Пловдив. Искам да кажа, че не съм употребявал дрога преди случая, както и 2-3 дни преди този момент. Преди години съм опитвал, с цел да знам какво е. Много неща се изписаха против мен, даже от фамилията на Виктор и Тошко. Никога обаче не се сподели, че аз карах на учебно заведение Виктор. Возил съм и Галина, тя знае по какъв начин шофирам”, добави още младежът. Маринашки бе безапелационен, че не е управлявал колата с превишена скорост.
По думите му скоростта на придвижване от самото начало е била към 70-80 км/ч. Шорирал е деликатно, защото е бил с аварийна гума и е знаел, че може да стане „ беля”, в случай че кара бързо.
По време на делото през днешния ден бяха разпитани още двама очевидци, извършени бяха и три очни ставки.
Един от очевидците бе служителят на реда пръв дошъл на местопроизшествието. Полицай Юруков е взел тестът на Петър алкохол и опиати.
„ И двете бяха негативни. Момчето изясни, че някой от пътуващите откъм гърба е ритал седалката му и той е отклонил вниманието си, по този начин е изгубил ръководство над возилото и се е стигнало до удара. Откарахме с патрулка Маринашки. Ден по-късно в районното пристигна Иван Домусчийски по прякор Кача. Той изиска да види колата, само че тя бе в Пловдив. Тогава пред сътрудниците сподели, че преди злополуката е видял Маринашки да пуши трева. Веднага сигнализирахме до прокурора, който издаде заповед за кръвна проба. Аз персонално отидох в ареста и взех Маринашки, с цел да го откараме до лечебно заведение за кръвна проба. Той обаче не искаше да даде кръв, като изясни, че не може да заплати. Тогава му обясних, че не се заплаща тестът и той изцяло съдейства”, сподели служител на реда Юруков.
Интересни бяха сведенията му, които радикално противоречаха на всички разпитани досега очевидци. По думите му, когато е дошъл с сътрудниците си, към момента е нямало хора да оказват помощ. Други очевидци обаче са безапелационни, че патрула е дошъл откакто телата са били на открито.
Разпитан бе и пастрока на Николай Лисков, който съобщи, че не знае нищо за случая и в никакъв случай не е приказвал с доведения си наследник. Интерес провокираха думите му, че даже майката на Николай и негова брачна половинка не му е споделяла нищо.
Това наложи да бъде подложен в очна ставка с Тодор Бараков и майката на Тошко. Според последните в деня на погребението Стоян Велков му се е обадил, с цел да изкаже съболезнования. Тогава е споделил, че майката на Николай му е споделила, че Маринашки е карал с над 120 км/ч. Майката на последния даже е поискала да заплати лекуването на Лисков. Велков отхвърли и даже упрекна Бараков, че го е заплашвал.
Разпитан бе още веднъж Николай Лисков, който още веднъж сподели, че Петър е карал под 100 км/ч. Заради това бе извършена и трета очна ставка – сред него и различен очевидец – Васил Карауланов.
„ На 12 ноември посетих Ники в болничното заведение. Там той ми сподели, че Петър е карал с висока скорост, над 120 км/ч.”, сподели Карауланов.
„ Не е правилно. Не съм казвал това и аз споделям истината”, сподели пък Лисков.
След разпитите делото мина във крайна фаза. Към момента всички страни излагат последните си думи и до края на деня Петър Маринашки ще се снабди с присъда.
Припомняме, че Петър Маринешки е притеглен за това, че при ръководство на лек автомобил БМВ с пловдивска регистрация, е нарушил разпоредбите за придвижване по Закона за придвижване по пътищата и по несъобразителност е предизвикал гибел на 16 и 17- годишни момчета, както и междинна телесна щета на друго 16-годишно момче, довела до трайно усложнение на придвижванията на дясната му ръка, като действието е осъществено след приложимост на наркотично вещество – марихуана, и е настъпила гибел на повече от едно лице и междинна телесна щета на едно лице.
„ Съболезнования на околните на моите другари. Викторчо и Тошко не бяха единствено мои другари, а мои братя. В деня на злополуката бях на работа, към 10:00 часа при мен пристигна Тошко. Питаше ме какво ще върша следобяд, а аз му обясних, че ще пътувам до Пловдив, с цел да си взема гумата, която спуках преди дни. Той изиска да пристигна с мен. Обадих се на Виртор, с цел да му благопожелавам именния ден и тогава той сподели да честваме дружно. Казах му за проекта за пътешестване към Пловдив. Той предложения Николай Лисков и Георги. Към 15:20 тръгнахме към Пловдив. Спряхме единствено на бензиностанцията в Кадиево, с цел да посетим тоалетната. Бавихме се към 10 минути и потеглихме. НМалко по-късно Виктор, който седеше на задната седална зад мен, стартира да се майтапи и да се закача. Няколко пъти ритна седалката ми. Казах му да спре, погледнах го даже в огледалото. Но продължи. Тогава пуснах с дясна ръка кормилото и с нея ударих крайници на Виктор. Когато още веднъж погледнах към пътя, против мен имаше кола, която беше съвсем в средата на пътя, леко настъпила маркировката. Върнах дясната си ръка на кормилото и дадох леко надясно. Тогава колата сервира, изгубих ръководство, навих кормилото, пробвах да натисна спирачка. Дървото идваше все по-близо до колата и настъпи удар. За секунди изгубих схващане. Когато се съвзех Тошко бе в средата на колата, течеше му кръв от устата. Беше в безсъзнание, както и останалите. Всичко бяха окървавени, гледката бе страшна”, сподели през сълзи Петър Маринашки. Треперейки той продължи с описа си.
„ Веднага слязох, извадих пръв Жоро, който седеше зад мен. След това извадих от колата Виктор, който бе в средата. Не можех да извадя Тошко и Ники, защото десните порти бяха смачкани и не се отваряха. Дойдоха хора, очевидци на случая. Помагаха ми. Един наедрял мъж ми сподели да ритна вратата. Така извадихме Ники и Тошко. Дойде полиция. Униформените ме дръпнаха от колата и започнаха да ревизират документите, направиха ми проби и ме откараха в районното. Там стоях няколко часа, а по-късно с белезници ме откараха към Трето районно в Пловдив. Искам да кажа, че не съм употребявал дрога преди случая, както и 2-3 дни преди този момент. Преди години съм опитвал, с цел да знам какво е. Много неща се изписаха против мен, даже от фамилията на Виктор и Тошко. Никога обаче не се сподели, че аз карах на учебно заведение Виктор. Возил съм и Галина, тя знае по какъв начин шофирам”, добави още младежът. Маринашки бе безапелационен, че не е управлявал колата с превишена скорост.
По думите му скоростта на придвижване от самото начало е била към 70-80 км/ч. Шорирал е деликатно, защото е бил с аварийна гума и е знаел, че може да стане „ беля”, в случай че кара бързо.
По време на делото през днешния ден бяха разпитани още двама очевидци, извършени бяха и три очни ставки.
Един от очевидците бе служителят на реда пръв дошъл на местопроизшествието. Полицай Юруков е взел тестът на Петър алкохол и опиати.
„ И двете бяха негативни. Момчето изясни, че някой от пътуващите откъм гърба е ритал седалката му и той е отклонил вниманието си, по този начин е изгубил ръководство над возилото и се е стигнало до удара. Откарахме с патрулка Маринашки. Ден по-късно в районното пристигна Иван Домусчийски по прякор Кача. Той изиска да види колата, само че тя бе в Пловдив. Тогава пред сътрудниците сподели, че преди злополуката е видял Маринашки да пуши трева. Веднага сигнализирахме до прокурора, който издаде заповед за кръвна проба. Аз персонално отидох в ареста и взех Маринашки, с цел да го откараме до лечебно заведение за кръвна проба. Той обаче не искаше да даде кръв, като изясни, че не може да заплати. Тогава му обясних, че не се заплаща тестът и той изцяло съдейства”, сподели служител на реда Юруков.
Интересни бяха сведенията му, които радикално противоречаха на всички разпитани досега очевидци. По думите му, когато е дошъл с сътрудниците си, към момента е нямало хора да оказват помощ. Други очевидци обаче са безапелационни, че патрула е дошъл откакто телата са били на открито.
Разпитан бе и пастрока на Николай Лисков, който съобщи, че не знае нищо за случая и в никакъв случай не е приказвал с доведения си наследник. Интерес провокираха думите му, че даже майката на Николай и негова брачна половинка не му е споделяла нищо.
Това наложи да бъде подложен в очна ставка с Тодор Бараков и майката на Тошко. Според последните в деня на погребението Стоян Велков му се е обадил, с цел да изкаже съболезнования. Тогава е споделил, че майката на Николай му е споделила, че Маринашки е карал с над 120 км/ч. Майката на последния даже е поискала да заплати лекуването на Лисков. Велков отхвърли и даже упрекна Бараков, че го е заплашвал.
Разпитан бе още веднъж Николай Лисков, който още веднъж сподели, че Петър е карал под 100 км/ч. Заради това бе извършена и трета очна ставка – сред него и различен очевидец – Васил Карауланов.
„ На 12 ноември посетих Ники в болничното заведение. Там той ми сподели, че Петър е карал с висока скорост, над 120 км/ч.”, сподели Карауланов.
„ Не е правилно. Не съм казвал това и аз споделям истината”, сподели пък Лисков.
След разпитите делото мина във крайна фаза. Към момента всички страни излагат последните си думи и до края на деня Петър Маринашки ще се снабди с присъда.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ