Ужасен ден
Беше ужасяващ ден. Вали сняг. Пак. От две седмици насам. Разбира се, вие знаете. Аудиторията във Facebook сигурно ви е уведомила. Първоначално с възторжени възгласи и фотоси на побелелия панелен пейзаж и дечица, правещи ангелчета в снега. После настроението последователно се трансформира в скука и досада от студа и непочистените улици.
Мисълта ми беше, че денят беше ужасяващ. Започна с това, че не можах да изкарам колата. Всичките ми опити да прекопая паркинга не дадоха резултат. Нали си го представяте образно: аз, качена на преди малко излъскани градски ботушки с 10 см ток, шикозно палтенце и ефирно развяващо се шалче, повърхностно нарамила лопата за риене на сняг и кирка за разтрошаване на лед. След към час, към този момент с премръзнали пръсти и сълзи на очите, се помирих с безнадеждността на ситуацията. Ясно е, че с колата трябваше да отивам на служебни срещи, само че си крещя: " Айде бе, нищо ти няма, ще отидеш с метрото ". Така де, позитивното мислене е доста значимо. И му теглете една майна на позитивното мислене. Щастието е в дребните неща. С метрото, с метрото, но с цел да отида с него, първо би трябвало да стигна до офиса, откъдето да си взема всякакви принадлежности. Качих се до нас, приведох се в порядъчен логаритмичен тип, комфортен за трамбоване в снега и студа. Така де, рокличката ми е чудесна, само че безусловно животозастрашаващ стайлинг, в случай че на открито е -20 с половин метър сняг и детайли на замръзване. Удобно навлечена с панталон, дебело зимно яке, високопроходими обувки, шал, шапка и скиорски ръкавици, почтително се курдисах на спирката на рейса. Ето, всичко ще се подреди! Позитивното мислене е доста значимо.
И по този начин час, прекаран в позитивни разсъждения и тиха медитация. Към края позитивизмът стартира да прави равномерен преход към неизказани реплики по отношение на всички от градския превоз, Общината, снегопочистването и прилежащата им рода, най-много от майчин вид. Вече под натиска на нервността и напредващото време се обадих да поръчам такси. На двайсетата минута съумях да се свържа с диспечерката. След още двайсет тя ми върна позвъняване, че таксито ще е пред нас след към час. Тъкмо в точния момент за края на работния ден, се обади сарказмът ми, до момента в който затварях телефона. Всъщност дамата с нищо не ми беше отговорна, само че съм уверена, че тъкмо в този миг и тя ръсеше някакви положителни мисли по мой адрес. Прибрах се у нас и си прозвъних клиентите да отложа срещите. Доста се позабавляваха, като им обяснявах повода. Определено разчупи атмосферата. С двама от тях даже успяхме да свършим работа по телефона. Отворих си преносимия компютър и тъй като нямах срещи, а и никой от офисното обграждане на връхлиташе за " чакай единствено да ти кажа нещо ", последвано от час престояване в кабинета ми, съумях да си изрина всичките изостанали неща за негативно време.
После си направих чай и седнах, увита в чувал, да си го изпия в хамака на терасата, до момента в който виждам по какъв начин вали сняг. Слушах тишината и звука от падащите снежинки и разсъждавах какъв брой е гнусен денят. Реших да поснимам за многообразие. Обичам да фотографирам, само че в последно време нямам време.
Точно ми стана студено и ми звънна една позната. Оплаках й се. Тя съумяла да си изкара колата сутринта, само че като цяло и нейният ден бил гнусен. Мина към нас и ходихме да хапнем в близкото заведение. Пихме по чаша вино и си говорихме за кофти дните и несправедливостите в живота. По някое време се оказа, че си приказваме просто за живота. Не я бях виждала от доста време, а с нея постоянно ми е доста прелестно. Ако бях съумяла да потегли сутринта, отново щяхме да се разминем в ежедневната блъсканица.
Следобед дребната се прибра от учебно заведение. Говорихме си. Установих, че прекарваме извънредно малко време дружно, а ни е толкоз занимателно. Вечерно време когато се прибера от работа, съм толкоз блокирала, че към този момент съм си изчерпала всички думи за деня. Тя ми оказа помощ да създадем вечерята. Трябва по-често да готвим дружно.
Както и да е, отплеснах се. Мисълта ми е, че беше доста гнусен ден. Или най-малко по този начин си мислех сутринта. Човек в никакъв случай не знае. И му теглете една майна на позитивното мислене. Щастието е в дребните неща.
Автор: Румяна Босева
Руми се дефинира като човек, на който светът му е забавен. Обича да се вглежда в дребните неща и моменти, тъй като това прави живота й цветен и благополучен. Завършила е финанси и точно в тази сфера се е осъществила. Повечето хора обаче считат, че се занимава с дизайн. По тази причина неотдавна учи дизайн, което откровено я радва и забавлява. Майка е на две дъщери. Обича да снима и да употребява ръцете си, с цел да основава неща. Обича смислените хора и смислените неща. Празноглавието я нервира до болежка. Харесва да опитва. С усети, преживявания, творчество... с всичко. Повече от Руми можете да откриете в блога й Something.
Мисълта ми беше, че денят беше ужасяващ. Започна с това, че не можах да изкарам колата. Всичките ми опити да прекопая паркинга не дадоха резултат. Нали си го представяте образно: аз, качена на преди малко излъскани градски ботушки с 10 см ток, шикозно палтенце и ефирно развяващо се шалче, повърхностно нарамила лопата за риене на сняг и кирка за разтрошаване на лед. След към час, към този момент с премръзнали пръсти и сълзи на очите, се помирих с безнадеждността на ситуацията. Ясно е, че с колата трябваше да отивам на служебни срещи, само че си крещя: " Айде бе, нищо ти няма, ще отидеш с метрото ". Така де, позитивното мислене е доста значимо. И му теглете една майна на позитивното мислене. Щастието е в дребните неща. С метрото, с метрото, но с цел да отида с него, първо би трябвало да стигна до офиса, откъдето да си взема всякакви принадлежности. Качих се до нас, приведох се в порядъчен логаритмичен тип, комфортен за трамбоване в снега и студа. Така де, рокличката ми е чудесна, само че безусловно животозастрашаващ стайлинг, в случай че на открито е -20 с половин метър сняг и детайли на замръзване. Удобно навлечена с панталон, дебело зимно яке, високопроходими обувки, шал, шапка и скиорски ръкавици, почтително се курдисах на спирката на рейса. Ето, всичко ще се подреди! Позитивното мислене е доста значимо.
И по този начин час, прекаран в позитивни разсъждения и тиха медитация. Към края позитивизмът стартира да прави равномерен преход към неизказани реплики по отношение на всички от градския превоз, Общината, снегопочистването и прилежащата им рода, най-много от майчин вид. Вече под натиска на нервността и напредващото време се обадих да поръчам такси. На двайсетата минута съумях да се свържа с диспечерката. След още двайсет тя ми върна позвъняване, че таксито ще е пред нас след към час. Тъкмо в точния момент за края на работния ден, се обади сарказмът ми, до момента в който затварях телефона. Всъщност дамата с нищо не ми беше отговорна, само че съм уверена, че тъкмо в този миг и тя ръсеше някакви положителни мисли по мой адрес. Прибрах се у нас и си прозвъних клиентите да отложа срещите. Доста се позабавляваха, като им обяснявах повода. Определено разчупи атмосферата. С двама от тях даже успяхме да свършим работа по телефона. Отворих си преносимия компютър и тъй като нямах срещи, а и никой от офисното обграждане на връхлиташе за " чакай единствено да ти кажа нещо ", последвано от час престояване в кабинета ми, съумях да си изрина всичките изостанали неща за негативно време.
После си направих чай и седнах, увита в чувал, да си го изпия в хамака на терасата, до момента в който виждам по какъв начин вали сняг. Слушах тишината и звука от падащите снежинки и разсъждавах какъв брой е гнусен денят. Реших да поснимам за многообразие. Обичам да фотографирам, само че в последно време нямам време.
Точно ми стана студено и ми звънна една позната. Оплаках й се. Тя съумяла да си изкара колата сутринта, само че като цяло и нейният ден бил гнусен. Мина към нас и ходихме да хапнем в близкото заведение. Пихме по чаша вино и си говорихме за кофти дните и несправедливостите в живота. По някое време се оказа, че си приказваме просто за живота. Не я бях виждала от доста време, а с нея постоянно ми е доста прелестно. Ако бях съумяла да потегли сутринта, отново щяхме да се разминем в ежедневната блъсканица.
Следобед дребната се прибра от учебно заведение. Говорихме си. Установих, че прекарваме извънредно малко време дружно, а ни е толкоз занимателно. Вечерно време когато се прибера от работа, съм толкоз блокирала, че към този момент съм си изчерпала всички думи за деня. Тя ми оказа помощ да създадем вечерята. Трябва по-често да готвим дружно.
Както и да е, отплеснах се. Мисълта ми е, че беше доста гнусен ден. Или най-малко по този начин си мислех сутринта. Човек в никакъв случай не знае. И му теглете една майна на позитивното мислене. Щастието е в дребните неща.
Автор: Румяна Босева
Руми се дефинира като човек, на който светът му е забавен. Обича да се вглежда в дребните неща и моменти, тъй като това прави живота й цветен и благополучен. Завършила е финанси и точно в тази сфера се е осъществила. Повечето хора обаче считат, че се занимава с дизайн. По тази причина неотдавна учи дизайн, което откровено я радва и забавлява. Майка е на две дъщери. Обича да снима и да употребява ръцете си, с цел да основава неща. Обича смислените хора и смислените неща. Празноглавието я нервира до болежка. Харесва да опитва. С усети, преживявания, творчество... с всичко. Повече от Руми можете да откриете в блога й Something.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ