Илияна Йотова край Лим: 20 години се питаме къде сгрешихме, за да накажем така децата си
Беше тежка обстановка, никой не знаеше кой кой е, спасявахме всички. Без да се замислим, се съблякохме и се хвърлихме в реката. С въжета дърпахме децата, една жена от автобуса им помагаше да излязат през люка. Насочваше ги къде да стоят, след това ги връзваха с едно въже, а ние ги дърпахме. Зудия пристигна с лодката и прехвърляха оживели до брега.
Това описа с прегракнал глас Изудин Пушия от Бродарево за съдбовния 4 април 2004 година, когато при злополуката при река Лим лиши живота на 12 български деца.
20 година по-късно той още веднъж е край реката и демонстрира на вицепрезидента Илияна Йотова и на останалите, пристигнали от България за годишнината, от кое място е паднал автобусът. С него 34 възпитаници и 16 възрастни се прибирали към Свищов от екскурзия в Дубровник.
" Ако не бяха те, още 38 души щяха да загинат ", споделя за спасителите кметът на Свищов Генчо Генчев. Със Зудия и приятелите му се прегръщат като братя.
20 година след нещастието представители на 3 страни - България, Сърбия и Черна гора, се събраха до мемориала на 12-те деца. Глави пред паметта им сведоха вицепрезидентът Йотова, трима наши посланици, кметове на прилежащите градове Приеполе и Биело поле, както и президентът на Черна гора по това време Филип Вуянович. Десетки локални хора, възпитаници от Приеполе, граничари сервираха цветя на мемориала.
С писък на сирени пожарна в Биело поле уважи жертвите. Илияна Йотова постави цветя и на монумента " 12-те рози ", повдигнат от черногорците след нещастието.
" На 4 април 2004 година небето плачеше над Лим, над България, над Сърбия и Черна гора, тъй като загубихме 12 деца ", споделиха локалните по време на възпоменателната гала в Дома на културата в Биело поле.
20 години задаваме един и същи въпрос: " Къде сгрешихме ние, възрастните, с цел да накажем по този начин децата си? Защо се случи по този начин, че поради нашите неточности си отидоха най-невинните. Всяка година на възпоменанието на децата търсим отговор за нашата отговорност, какво да създадем, тъй че в никакъв случай повече с нито едно дете да не става такава покруса, сподели Йотова.
А отговорността на възрастните е да знаят последствията от всяко деяние и решение - " и когато строим пътища, и тогава, когато качваме децата си в изправни рейсове, и когато сме решили всички проблеми, с цел да може децата ни да се върнат живи и здрави от път ". Дано в името на тяхната памет сме научили тези уроци ", добави вицепрезидентът.
Тя с неспокойствие изрече признателност и благодарност за героизма и човешката мощ на спасителите, които в онази априлска нощ скочиха в ледените води на Лим, с цел да оказват помощ, без даже да се замислят, че може да не изплуват.
Изудин споделя за кошмара в онази нощ и демонстрира къде е потопен рейсът.
Това може да се направи единствено от братя за братя, сподели Йотова. И напомни, че спасителите бяха наградени от президента Георги Първанов с едно от най-високите оценки на България, получиха и документи за българско поданство. А тя самата години по-късно връчила документите за българско поданство на Сафет Баличевац, който тогава е бил единствено на 20 година
Спомняше си всичко от онази нощ. Попитахме го: " Не те ли беше боязън - било е мрачно и студено, а се хвърляш да спасяваш, без да знаеш дали ще излезеш? ". А той отговори: " Не съм се замислил нито за миг. Трябваше, тъй като долу имаше хора ", описа вицепрезидентът и се просълзи с края на историята – че най-трудният въпрос за Сафет е от личните му деца: " Защо не избави всички българи? "
Йотова акцентира пред хората от Приеполе и Биело поле, че с помощта на основаната след нещастието фондация " Ангели от Лим " бе променено законодателството, тъй че към този момент деца да не пътуват през нощта и да се возят в нови и изправни рейсове.
Всяка година почитаме паметта на починалите тук, само че учим своите уроци като възрастни, а един от най-важните е да пазим положителното у нас по този начин, както ни го демонстрираха спасителите от Лим. Защото тук нямаше разлики сред етноси, нации и религии. Имаше човечност, приключи Йотова.
Кметът на Свищов също благодари на всички спасители и подари картини на кметовете на Биело поле и Приеполе. След нещастието България подари избавителен автомобил на пожарната в Биело поле.
По същото време в четвъртък родителите на починалите деца бяха на заупокойна молитва в гробищния парк на Свищов, където издигнаха параклис " Свети Дух ".
" Голямата поука 20 години след нещастието е, че продължаваме като общество и страна да сме длъжници на децата ", съобщи пред БНР Георги Манзаров, татко на починалия Юлиян.
" На кого да извиним и по какъв начин да простим. Нашите деца ги няма. Дори гибелта не може да изкупи гибелта на дете ", сподели бащата. Шофьорът на рейса получи 4 година затвор, а малко след излежаването на присъдата умря от инфаркт на кормилото на камион по пътя Смолян-Пампорово.
Свищовските фамилии желаят страната да ги търси освен на годишнини от нещастието, а да чува гласа им, когато се разискват проблемите за пътната сигурност.
Преди 20 година към 22 ч на 4 април на завой по планинския път покрай с. Гостун сред градовете Биело поле (Черна гора) и Приеполе (Сърбия) водачът губи надзор и автобусът пропада по 15-метров склон към реката, чиито пролетни води са 6 метра дълбоки.
" Голяма част от децата бяха полусънени, може би и заспали. Имаше писъци, нечовечен призрачен сън. Стана за секунди. Нямаше ток, в рейса стартира да влиза вода. Аз завиках: " Към люковете, към люковете! ", споделя учителката Вера Блажева (за нея описа Изудин Пушия). На другата сутринводолази, спасители и служители на реда от Приеполе извадиха телата на 10 от починалите: Александра Гергова (17 г.), Антония Братова (14 г.), Боряна Петкова (11 г.), Валентин Маринов (14 г.), Виктор Маринов (14 г.), Глория Георгиева (11 г.), Женя Ангелова (11 г.), Лора Николова (14 г.), Светослава Пантелеева (12 г.) и Юлиян Манзаров на 18 година Той е най-големият и се гмурка да избавя други, само че последният път не изплува.
Месец по-късно откриха и телата на Светослав Колев (15 г.) и Антоана Евтимова (13 г.)
Това описа с прегракнал глас Изудин Пушия от Бродарево за съдбовния 4 април 2004 година, когато при злополуката при река Лим лиши живота на 12 български деца.
20 година по-късно той още веднъж е край реката и демонстрира на вицепрезидента Илияна Йотова и на останалите, пристигнали от България за годишнината, от кое място е паднал автобусът. С него 34 възпитаници и 16 възрастни се прибирали към Свищов от екскурзия в Дубровник.
" Ако не бяха те, още 38 души щяха да загинат ", споделя за спасителите кметът на Свищов Генчо Генчев. Със Зудия и приятелите му се прегръщат като братя.
20 година след нещастието представители на 3 страни - България, Сърбия и Черна гора, се събраха до мемориала на 12-те деца. Глави пред паметта им сведоха вицепрезидентът Йотова, трима наши посланици, кметове на прилежащите градове Приеполе и Биело поле, както и президентът на Черна гора по това време Филип Вуянович. Десетки локални хора, възпитаници от Приеполе, граничари сервираха цветя на мемориала.
С писък на сирени пожарна в Биело поле уважи жертвите. Илияна Йотова постави цветя и на монумента " 12-те рози ", повдигнат от черногорците след нещастието.
" На 4 април 2004 година небето плачеше над Лим, над България, над Сърбия и Черна гора, тъй като загубихме 12 деца ", споделиха локалните по време на възпоменателната гала в Дома на културата в Биело поле.
20 години задаваме един и същи въпрос: " Къде сгрешихме ние, възрастните, с цел да накажем по този начин децата си? Защо се случи по този начин, че поради нашите неточности си отидоха най-невинните. Всяка година на възпоменанието на децата търсим отговор за нашата отговорност, какво да създадем, тъй че в никакъв случай повече с нито едно дете да не става такава покруса, сподели Йотова.
А отговорността на възрастните е да знаят последствията от всяко деяние и решение - " и когато строим пътища, и тогава, когато качваме децата си в изправни рейсове, и когато сме решили всички проблеми, с цел да може децата ни да се върнат живи и здрави от път ". Дано в името на тяхната памет сме научили тези уроци ", добави вицепрезидентът.
Тя с неспокойствие изрече признателност и благодарност за героизма и човешката мощ на спасителите, които в онази априлска нощ скочиха в ледените води на Лим, с цел да оказват помощ, без даже да се замислят, че може да не изплуват.
Изудин споделя за кошмара в онази нощ и демонстрира къде е потопен рейсът.
Това може да се направи единствено от братя за братя, сподели Йотова. И напомни, че спасителите бяха наградени от президента Георги Първанов с едно от най-високите оценки на България, получиха и документи за българско поданство. А тя самата години по-късно връчила документите за българско поданство на Сафет Баличевац, който тогава е бил единствено на 20 година
Спомняше си всичко от онази нощ. Попитахме го: " Не те ли беше боязън - било е мрачно и студено, а се хвърляш да спасяваш, без да знаеш дали ще излезеш? ". А той отговори: " Не съм се замислил нито за миг. Трябваше, тъй като долу имаше хора ", описа вицепрезидентът и се просълзи с края на историята – че най-трудният въпрос за Сафет е от личните му деца: " Защо не избави всички българи? "
Йотова акцентира пред хората от Приеполе и Биело поле, че с помощта на основаната след нещастието фондация " Ангели от Лим " бе променено законодателството, тъй че към този момент деца да не пътуват през нощта и да се возят в нови и изправни рейсове.
Всяка година почитаме паметта на починалите тук, само че учим своите уроци като възрастни, а един от най-важните е да пазим положителното у нас по този начин, както ни го демонстрираха спасителите от Лим. Защото тук нямаше разлики сред етноси, нации и религии. Имаше човечност, приключи Йотова.
Кметът на Свищов също благодари на всички спасители и подари картини на кметовете на Биело поле и Приеполе. След нещастието България подари избавителен автомобил на пожарната в Биело поле.
По същото време в четвъртък родителите на починалите деца бяха на заупокойна молитва в гробищния парк на Свищов, където издигнаха параклис " Свети Дух ".
" Голямата поука 20 години след нещастието е, че продължаваме като общество и страна да сме длъжници на децата ", съобщи пред БНР Георги Манзаров, татко на починалия Юлиян.
" На кого да извиним и по какъв начин да простим. Нашите деца ги няма. Дори гибелта не може да изкупи гибелта на дете ", сподели бащата. Шофьорът на рейса получи 4 година затвор, а малко след излежаването на присъдата умря от инфаркт на кормилото на камион по пътя Смолян-Пампорово.
Свищовските фамилии желаят страната да ги търси освен на годишнини от нещастието, а да чува гласа им, когато се разискват проблемите за пътната сигурност.
Преди 20 година към 22 ч на 4 април на завой по планинския път покрай с. Гостун сред градовете Биело поле (Черна гора) и Приеполе (Сърбия) водачът губи надзор и автобусът пропада по 15-метров склон към реката, чиито пролетни води са 6 метра дълбоки.
" Голяма част от децата бяха полусънени, може би и заспали. Имаше писъци, нечовечен призрачен сън. Стана за секунди. Нямаше ток, в рейса стартира да влиза вода. Аз завиках: " Към люковете, към люковете! ", споделя учителката Вера Блажева (за нея описа Изудин Пушия). На другата сутринводолази, спасители и служители на реда от Приеполе извадиха телата на 10 от починалите: Александра Гергова (17 г.), Антония Братова (14 г.), Боряна Петкова (11 г.), Валентин Маринов (14 г.), Виктор Маринов (14 г.), Глория Георгиева (11 г.), Женя Ангелова (11 г.), Лора Николова (14 г.), Светослава Пантелеева (12 г.) и Юлиян Манзаров на 18 година Той е най-големият и се гмурка да избавя други, само че последният път не изплува.
Месец по-късно откриха и телата на Светослав Колев (15 г.) и Антоана Евтимова (13 г.)
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ