Димитър Русков: Повечето българи зад граница успяват да се интегрират
„ Беше прелестно пътешестване, прелестна игра – да направя, да сглобя тази история. “ Това сподели в изявление за БНР Димитър Русков за дебютния си разказ „ На четири метра под водата “.
Русков е. Автор е на дисертация, обвързвана с проблемите на емиграцията и интеграцията. Редактор на книгата е Георги Бърдаров.
Заглавието употребява надморската височина, на която е издигнат Амстердам и която се движи сред 2.5 и 4 метра.
„ Затова избрах това заглавие. Беше много мъчно да намеря това заглавие. Как се живее на тази надморска височина? Това звучи много необичайно за всички хора по света, които чуят, че една страна се намира под морското ниво. Холандия е доказателство, че и под морското ниво може да се построи прелестен живот . Исках да опиша за този живот, за българските емигранти, които живеят в тази страна. Исках да покажа освен положителните, само че и някои неприятни страни на този живот тук, в тази страна “, показа Димитър Русков в предаването „ Преди всички “.
През един от тримата основни герои в книгата той споделя и лични прекарвания като бежанец. Една от тематиките, които Русков визира, е за невъзможната обич сред хора от разнообразни религии. Той е бил въодушевен за това от действителни събития и връзки на дребния му наследник с негова турска другарка.
„ Холандците като хора са малко по-дистанцирани от южните нации, от балканските нации или от други южни нации. Пътят е дълъг. Много хора нямат самообладание, опция и предпочитание да се интегрират “, счита Димитър Русков.
Носталгията мъчи емигранта в първите 3-4 години. След това тази болежка не изчезва, само че става по-малка, акцентира още сънародникът ни.
„ Има хора, които виждам по какъв начин се движат цялостен живот в един обаян кръг. Не могат да излязат, тъй като не се пробват задоволително съществено да се интегрират, не контактуват задоволително с локалните хора, заживяват в един дребен свят – дребна България, дребна Турция, дребното Мароко. Но множеството българи съумяват да се интегрират. “
„ Ние, българите, си пазим традициите, само че за разлика от други балкански нации – сърби, гърци, не сме толкоз крайни в упражняването на този национализъм “, означи още Русков.
Като равносметка Димитър Русков уточни, че всичките му старания да устрои живота си надалеч от България са си заслужавали.
„ Не скърбя, почтено казано, в случай че направя едно съпоставяне на това, което съм съумял да реализира и това, което вероятно в България по това време, когато отпътувах, щях да реализира. “
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Русков е. Автор е на дисертация, обвързвана с проблемите на емиграцията и интеграцията. Редактор на книгата е Георги Бърдаров.
Заглавието употребява надморската височина, на която е издигнат Амстердам и която се движи сред 2.5 и 4 метра.
„ Затова избрах това заглавие. Беше много мъчно да намеря това заглавие. Как се живее на тази надморска височина? Това звучи много необичайно за всички хора по света, които чуят, че една страна се намира под морското ниво. Холандия е доказателство, че и под морското ниво може да се построи прелестен живот . Исках да опиша за този живот, за българските емигранти, които живеят в тази страна. Исках да покажа освен положителните, само че и някои неприятни страни на този живот тук, в тази страна “, показа Димитър Русков в предаването „ Преди всички “.
През един от тримата основни герои в книгата той споделя и лични прекарвания като бежанец. Една от тематиките, които Русков визира, е за невъзможната обич сред хора от разнообразни религии. Той е бил въодушевен за това от действителни събития и връзки на дребния му наследник с негова турска другарка.
„ Холандците като хора са малко по-дистанцирани от южните нации, от балканските нации или от други южни нации. Пътят е дълъг. Много хора нямат самообладание, опция и предпочитание да се интегрират “, счита Димитър Русков.
Носталгията мъчи емигранта в първите 3-4 години. След това тази болежка не изчезва, само че става по-малка, акцентира още сънародникът ни.
„ Има хора, които виждам по какъв начин се движат цялостен живот в един обаян кръг. Не могат да излязат, тъй като не се пробват задоволително съществено да се интегрират, не контактуват задоволително с локалните хора, заживяват в един дребен свят – дребна България, дребна Турция, дребното Мароко. Но множеството българи съумяват да се интегрират. “
„ Ние, българите, си пазим традициите, само че за разлика от други балкански нации – сърби, гърци, не сме толкоз крайни в упражняването на този национализъм “, означи още Русков.
Като равносметка Димитър Русков уточни, че всичките му старания да устрои живота си надалеч от България са си заслужавали.
„ Не скърбя, почтено казано, в случай че направя едно съпоставяне на това, което съм съумял да реализира и това, което вероятно в България по това време, когато отпътувах, щях да реализира. “
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ