Беше много приятно да прекарам един ден в Сихануквил и

Беше доста прелестно да прекарам един ден в Сихануквил и да се слея с локалните, до момента в който се любуват на живота, само че нашата същинска плажна почивка щеше да стартира след едно относително малко пътешестване с лодка. Островът Ко Ронг е магическо и безшумно място с искрящо бял пясък и кристално чиста морска вода.  Лодката ни до такава степен заминаваше от Кей 65 в Сихануквил. Предишната вечер се уговорихме с един тук-тукаджия да ни вземе от хотела и да ни закара до такава степен. Увери ни, че знае къде се намира кеят. Повярвахме му - в последна сметка той е локален, а ние сме просто туристи.

Напуснахме хотела в уговорения час, настанихме се комфортно в тук-тука и се отправихме към по този начин мечтания от мен необитаем божествен плаж. Докато водачът не ни уведоми, че сме пристигнали. Огледах се и открих, че се намираме на входа на товарно пристанище. Помолихме водача ни да удостовери, че Кей 65 в действителност се намира тук, тъй като трябваше да продължим пешком с багажа, до момента в който го намерим. Той попита нещо собствен сътрудник, изравен настрана (разбира се, че нищо не разбрахме), който му даде насоки някъде надясно.

Продължихме да лъкатушим с нашия тук-тук по относително дребна и мръсна улица, цялостна с разнебитени бараки. Бръмчахме напред-назад и не можехме да открием кея. Оставаха 5 минути до тръгването на лодката по разписание, а нашият тук-тукаджия изглеждаше по-загубен от всеки път. Опитвах се да му оказа помощ, търсейки метод да се свържа с трансферната компания, а той най-очевидно ме игнорираше, повтаряйки единствено “Yeah, yeah ”. Ядоса ме дотам, та когато му се развиках, спря посред пътя. Не претърпявам подобен вид отношение.

Обадих се на трансферната компания, с цел да може водачът ни да получи насоки непосредствено от тях на личния си език. Това беше моментът, в който ми станаха ясни цените на роуминг услугите в Азия. Повече от смущаващо е какъв брой безценен беше този едноминутен разговор… Поне от компанията към този момент знаеха, че сме напът и подсигуряваха, че няма да тръгнат без нас. След още няколко несполучливи опита най-сетне открихме кея.

Заключение: не се доверявайте насляпо, когато тук-тукаджиите ви твърдят, че знаят къде тъкмо желаете да стигнете.



Останалата част от пътуването ни към парадайса мина без разтърсвания. Успяхме да се чекираме още при идването и даже получихме бунгало на плажа. Беше относително невисок сезон и ризортът беше много празен (за размера си). На рецепцията видях дървен знак, който гласеше “Сървайвър Камбоджа ”, и неотложно се сетих, че и българското издание беше снимано тук. Девойката на рецепцията, като видя паспорта ми, беше по този начин блага да ми показа, че до момента в който участниците във формата са из горите на острова, екипът на продукцията е в този ризорт. И разбирам изцяло за какво. Разположен съвсем в северния завършек на залива, Сок Сан Бийч Резорт (Sok San Beach Resort) сигурно е един от най-красивите плажове, на който в миналото съм била. Снежнобял пясък, тюркоазена кристална морска вода и наситено синьо небе… Истински парадайс.





Сценарият в близост ни накара да забравим, че в действителност сме в Азия, където нормално мръсотията е на всички места. Плажът бе почистван непрекъснато, което бе много приятна изненада. За страдание обаче, откакто преминахме двата кея, които “разделят ” частния плаж на ризорта от останалата част на залива, още веднъж се сблъскахме с азиатската реалност, където боклукът беше на всички места. Не беше отпадък, зарязан съзнателно от хората, а подобен, изхвърлен от морето, само че въпреки всичко...

Дори, когато посетихме селцето Сок Сан, което се намира на към 300 м от ризорта, гледката беше същата. Но ми беше извънредно забавно да видя по какъв начин живеят локалните на място, което съгласно моите разбирания е парадайс на земята. Селцето е доста малко - към 20-30 къщи, всички със сходна архитектура. Дървени къщи, чийто втори етаж е затворен, а приземният не съществува. На негово място необятно отворената част сред поддържащите дървени греди е употребена за гараж, склад или място за отмора, постоянно с най-малко един хамак. В множеството случаи там се разхождат и кокошки. Селцето разполагаше и с няколко магазина като този.



Независимо от блестящо контрастиращия сюжет, ми бе невероятно да не се влюбя в Ко Ронг и региона на Сок Сан. Спокойствието и хубостта на залива, както и отзивчивото отношение на хората в селцето ме накараха да се замисля за живота на това райско кътче. Със сигурност не е разточителен, само че изглеждаше благополучен и относително нехаен.



 

Randomly Blogging Around е план, отдаден на преследването на фантазии, в това число и на тези леко позабравените, които с времето по една или друга причина са останали на назад във времето. Мина твърдо има вяра, че забързаното всекидневие няма никакво право да й лишава фантазиите и споделя прекарванията си без филтър и розови очила в блога си и в Инстаграм.