Социолог: Властта обърква и разколебава хората за ваксинацията
" Беше изтърван един доста значим миг – да бъде ясно, разбираемо, необятно огромно обяснено, какво е действието на имунизацията и да бъде обяснено по един грижовен метод към хората. Не да им се вменява виновност за това . С схващане към страховете, с схващане към съмненията . Трябваше да се отговори на тези съмнения, а не да се работи по метод, който е повече или по-малко категоричен ". Така социологът от " Алфа Рисърч " Боряна Димитрова разяснява ред БНР дейностите на властта по имунизацията против ковид.
Според Димитрова всичко това се комбинира и със обилни организационни компликации, които също основават оттегляне у българите да се имунизират. Според последните данни на " Алфа рисърч " 10-те %, които са подготвени неотложно да се имунизират, в действителност се отнасят към близо половин милион души. Димитрова предизвести, че в случай че имунизационната акция не се разгърне като добре проведено и безапелационно, даже измежду тези хора могат да се появят разколебани или невярващи на институциите.
Тезата за имунизацията като избавление влиза в едно извънредно недоверчиво и разколебано публично мнение, което цяла година е облъчвано от най-различни теории – от тайни теории, до теории, които всяват боязън и смут от бъдещето, които уголемяват рисковото общество до неимоверни размери, счита социологът. Ваксините се появяват в тази извънредно лабилна социална атмосфера, добави Димитрова.
По мнението й здравните управляващи би трябвало да се дават доста добре сметка, че тематиката за имунизациите не се свежда до избран акт – да отидеш да ти слагат ваксина, а се разполага в избрани страхове и прекарвания на хората.
На изборната интензивност може да повлияе както епидемиологичната конюнктура, по този начин и внушението за предрешени избори , акцентира Боряна Димитрова. " Цялата тази неустановеност може да докара до по-ниска изборна интензивност ", предвижда тя.
Димитрова открои три от вероятните сюжети за парламентарните избори.
Към момента множеството социологически изследвания демонстрират фрагментиран парламент с 5-7 партии на фона на към 3 милиона гласоподаватели - този сюжет е с 60% късмет да се случи. При внезапен спад на изборната интензивност до 2 милиона, 2 300 000 – 2 400 000 души е по-малка вероятността това да се случи.
" Това автоматически води до бонуси за трите партии с най-големи твърди електорати – ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи. Възможно е при подобен сюжет някои от по-малките партии да изпаднат от Народното събрание и да забележим парламент с малко партии и без значение, че няма да е толкоз фрагментиран, също със съществени компликации за съставянето на държавно управление. Нито една партия може да се окаже незадоволително мощна, с цел да сформира държавно управление, само че не и задоволително слаба, с цел да бъде отстранена. Как в тази обстановка се сформира държавно управление е огромният въпрос ", уточни специалистът.
Най-малко евентуалният сюжет е този за срив на изборната интензивност и растеж на протестния избор.
Според Димитрова всичко това се комбинира и със обилни организационни компликации, които също основават оттегляне у българите да се имунизират. Според последните данни на " Алфа рисърч " 10-те %, които са подготвени неотложно да се имунизират, в действителност се отнасят към близо половин милион души. Димитрова предизвести, че в случай че имунизационната акция не се разгърне като добре проведено и безапелационно, даже измежду тези хора могат да се появят разколебани или невярващи на институциите.
Тезата за имунизацията като избавление влиза в едно извънредно недоверчиво и разколебано публично мнение, което цяла година е облъчвано от най-различни теории – от тайни теории, до теории, които всяват боязън и смут от бъдещето, които уголемяват рисковото общество до неимоверни размери, счита социологът. Ваксините се появяват в тази извънредно лабилна социална атмосфера, добави Димитрова.
По мнението й здравните управляващи би трябвало да се дават доста добре сметка, че тематиката за имунизациите не се свежда до избран акт – да отидеш да ти слагат ваксина, а се разполага в избрани страхове и прекарвания на хората.
На изборната интензивност може да повлияе както епидемиологичната конюнктура, по този начин и внушението за предрешени избори , акцентира Боряна Димитрова. " Цялата тази неустановеност може да докара до по-ниска изборна интензивност ", предвижда тя.
Димитрова открои три от вероятните сюжети за парламентарните избори.
Към момента множеството социологически изследвания демонстрират фрагментиран парламент с 5-7 партии на фона на към 3 милиона гласоподаватели - този сюжет е с 60% късмет да се случи. При внезапен спад на изборната интензивност до 2 милиона, 2 300 000 – 2 400 000 души е по-малка вероятността това да се случи.
" Това автоматически води до бонуси за трите партии с най-големи твърди електорати – ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи. Възможно е при подобен сюжет някои от по-малките партии да изпаднат от Народното събрание и да забележим парламент с малко партии и без значение, че няма да е толкоз фрагментиран, също със съществени компликации за съставянето на държавно управление. Нито една партия може да се окаже незадоволително мощна, с цел да сформира държавно управление, само че не и задоволително слаба, с цел да бъде отстранена. Как в тази обстановка се сформира държавно управление е огромният въпрос ", уточни специалистът.
Най-малко евентуалният сюжет е този за срив на изборната интензивност и растеж на протестния избор.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ