Белият дом иска Луната да има собствена часова зона
Белият дом желае от американската галактическа организация НАСА да създаде нова часова зона за Луната, наречена координирано лунно време (LTC).
Заради другата мощ на гравитационното поле на Луната времето там тече по-бързо по отношение на това на Земята - 58,7 микросекунди всеки ден. Това може да не наподобява доста, само че може да има доста въздействие, когато се пробвате да синхронизирате галактически кораби, споделя BBC.
Правителството на Съединени американски щати се надява, че новото време ще помогне да се поддържат координирани националните и частни старания за кацане на Луната.
В момента времето на Земята се мери от стотици атомни часовници, ситуирани на нашата планета, които мерят изменящото се енергийно положение на атомите, с цел да записват времето до наносекунда. Ако бяха сложени на Луната, те щяха да работят с една секунда по-бързо.
" Един атомен часовник на Луната ще тиктака с друга скорост от часовник на Земята ", сподели Кевин Когинс, върховен чиновник на НАСА за връзки и навигация.
Но НАСА не е единствената, която се пробва да трансформира лунното време в действителност. Европейската галактическа организация също създава нова система. Двата разработчика на концепцията ще би трябвало да реализират съглашение и да излъчат централизиран координационен орган - сега това се прави от Международното бюро за ограничения и теглилки, което мери времето на Земята.
На Международната галактическа станция (МКС) се употребява координирано универсално време, защото тя остава ниско в орбитата. Друг детайл, за който страните ще би трябвало да се спогодят, е къде стартира новата времева рамка и до каква степен се простира.
Съединени американски щати желаят LTC да бъде подготвен до 2026 година в точния момент за задачата им до Луната.
Artemis-3 ще бъде първата задача, която ще се върне на повърхността на Луната след Аполо 17 през 1972 година, предава БТВ. Тя би трябвало да кацне на южния полюс на Луната, за който се счита, че съдържа големи ресурси от воден лед в кратери, които в никакъв случай не виждат слънчева светлина.
Локализирането и насочването на тази задача изисква изключителна точност до наносекунда, а неточности в навигацията, които биха могли да застрашат галактическите кораби да навлязат в неверни орбити.
