Уикенд маршрути: Белене, острова, редките птици, трудовия лагер
Белене. За доста хора самото име на града задава спор. За или срещу АЕЦ Белене. Спомени за трудовия лагер. Действащ затвор. Какво друго знаем за това дунавско кътче, за което мнозина даже не подозират, че е град, а прословутият остров до него даже не се споделя Белене?
Като дете живях тук, а малко преди да навърша 9 години, с майка ми се преместихме. И всеки път, когато съобщавах, че татко ми е в Белене, родителите на моите нови приятелчета ме гледаха със страдание. Техният извод беше, че татко ми е пандизчия. Постоянно трябваше да изяснявам, че Белене е и град, а не просто един затвор или спомен за лагера за политически пандизчии.
Всъщност даже пандизът не е в града, а на острова, прочут като остров Белене, само че публично наречен като остров Персин.
След това се постановяваше да изяснявам, че Белене не е просто една " разорана вада " – площадка за атомна електроцентрала. Отделен е въпросът, че тази площадка надалеч не е нещо малко и незавършено, в противен случай – цели рейсове беленчани всяка заран отиваха на работа там, нищо че действително АЕЦ няма. Чудо.
И по този начин, да обобщим – какво се знае за Белене? Лагера, затвора и АЕЦ-а.
А какво не се знае? О, това към този момент е просторен въпрос!
Беленската равнина е остаряло, изоставено легло на р. Дунав, запълнено с наносни материали и льос (чудна дума за скрабъл). Тя е една от най-големите и плодородни низини по крайбрежие на Дунав, ситуирана сред Свищов и Никопол, с дължина 38 км.
Белене е единственият български дунавски град, който не се развива като пристанище. Причината за това е, че тъкмо против него се намира Беленският Дунавски архипелаг и пълноводната плавателна част на реката остава откъм северната страна на Архипелага. Има диви острови, а най-големият е обвързван с града с понтонен мост.
Града и античната му римска цитадела " Димум " може да разгледаме различен път, дано в този момент се съсредоточим над острова. Стигнахме до него през моста. Но защото се минава през зоната на пандиза, имате потребност от дребна помощ, в случай че решите да извършите такава разходка. Съдействие може да получите от DanubeWave – страницата за туризъм на Белене и от Фондация " Остров Белене ".
Те ще изискат имената ви, ще уведомят управата на пандиза за вашето посещаване, ще ви дефинират дата, а на място ще спомагат за прекосяването през моста.
Това може да се случи с ваш автомобил или с техен. Достъпът до острова е стеснен и при прекосяването през порталите на пандиза ще би трябвало да оставите персоналните си карти за времето на разходката си. След охраняемата зона ще попаднете в един див регион, в който редки предпазени птици и лебеди живеят в естетика измежду дунавските блата.
Остров Персин е най-големият български и четвърти по величина в Европа дунавски остров. Има елипсовидна форма с дължина над 14 км и широчина до 5 км.
Когато стъпихме там, знаехме, че ще отделим малко време този път на естествените забележителности и повече на някогашния трудов лагер. Това беше първото ми посещаване на мястото, оставило кърваво леке в българската памет, по този начин че изпитвах нещо приблизително сред боязън, респект, яд от неправда, горест и любознание.
" Втори обект – репресираните ", сподели водачът и потеглихме.
Вижте на идната страница...
Като дете живях тук, а малко преди да навърша 9 години, с майка ми се преместихме. И всеки път, когато съобщавах, че татко ми е в Белене, родителите на моите нови приятелчета ме гледаха със страдание. Техният извод беше, че татко ми е пандизчия. Постоянно трябваше да изяснявам, че Белене е и град, а не просто един затвор или спомен за лагера за политически пандизчии.
Всъщност даже пандизът не е в града, а на острова, прочут като остров Белене, само че публично наречен като остров Персин.
След това се постановяваше да изяснявам, че Белене не е просто една " разорана вада " – площадка за атомна електроцентрала. Отделен е въпросът, че тази площадка надалеч не е нещо малко и незавършено, в противен случай – цели рейсове беленчани всяка заран отиваха на работа там, нищо че действително АЕЦ няма. Чудо.
И по този начин, да обобщим – какво се знае за Белене? Лагера, затвора и АЕЦ-а.
А какво не се знае? О, това към този момент е просторен въпрос!
Беленската равнина е остаряло, изоставено легло на р. Дунав, запълнено с наносни материали и льос (чудна дума за скрабъл). Тя е една от най-големите и плодородни низини по крайбрежие на Дунав, ситуирана сред Свищов и Никопол, с дължина 38 км.
Белене е единственият български дунавски град, който не се развива като пристанище. Причината за това е, че тъкмо против него се намира Беленският Дунавски архипелаг и пълноводната плавателна част на реката остава откъм северната страна на Архипелага. Има диви острови, а най-големият е обвързван с града с понтонен мост.
Града и античната му римска цитадела " Димум " може да разгледаме различен път, дано в този момент се съсредоточим над острова. Стигнахме до него през моста. Но защото се минава през зоната на пандиза, имате потребност от дребна помощ, в случай че решите да извършите такава разходка. Съдействие може да получите от DanubeWave – страницата за туризъм на Белене и от Фондация " Остров Белене ".
Те ще изискат имената ви, ще уведомят управата на пандиза за вашето посещаване, ще ви дефинират дата, а на място ще спомагат за прекосяването през моста.
Това може да се случи с ваш автомобил или с техен. Достъпът до острова е стеснен и при прекосяването през порталите на пандиза ще би трябвало да оставите персоналните си карти за времето на разходката си. След охраняемата зона ще попаднете в един див регион, в който редки предпазени птици и лебеди живеят в естетика измежду дунавските блата.
Остров Персин е най-големият български и четвърти по величина в Европа дунавски остров. Има елипсовидна форма с дължина над 14 км и широчина до 5 км.
Когато стъпихме там, знаехме, че ще отделим малко време този път на естествените забележителности и повече на някогашния трудов лагер. Това беше първото ми посещаване на мястото, оставило кърваво леке в българската памет, по този начин че изпитвах нещо приблизително сред боязън, респект, яд от неправда, горест и любознание.
" Втори обект – репресираните ", сподели водачът и потеглихме.
Вижте на идната страница...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ