Д-р Щефан Майстер: Лукашенко е най-доброто, което можеше да се случи на Путин
" Беларус е западната граница на Русия, границата ѝ с НАТО и Европейския съюз . Беларус е основна страна за сигурността на Русия. Затова за Путин е значимо в Минск да има дисциплиниран водач, който не е отправил взор към НАТО или Евросъюза. И който е под негов надзор. И който като вид политик наподобява на него. В този смисъл Лукашенко е най-хубавото, което можеше да се случи на Путин . Лукашенко е в цялостна взаимозависимост от Кремъл. Москва може да изиска всичко от Минск. И ще го получи. Лукашенко е гаранция за западната граница на Русия - до момента в който той е на власт, Беларус няма и да намерения за НАТО или Европейския съюз ".
Това разяснява пред БНР д-р Щефан Майстер, един от най-уважаваните познавачи на Русия, който сега управлява представителството на политическата фондация " Хайнрих Бьол " в Тбилиси.
" Елегантна интервенция " - по този начин нарекоха околните до Кремъл съветски медии насилственото приземяване на аероплан на европейска самолетна компания в Минск, с цел да бъде арестуван критик на режима в Беларус. В Москва и в Минск властта държат президенти, които имат доста общо между тях - и двамата ръководят към този момент повече от 20 години, кой повече, кой по-малко властническо. От дейностите им се схваща, че най-големият им зложелател е личният им народ.
От войната в Грузия военните принадлежности са най-важните във външнополитическото гедоре на Русия. Особено в постсъветското пространство, където Москва вижда себе си като натурален настойник на някогашните републики. Сред тях е и Беларус, където Путин доста би желал да има съветска военна база. Така да се каже, на границата с НАТО.
Според доктор Майстер р уският политически хайлайф към момента е мощно фокусиран върху Съединените щати и НАТО .
" Москва се пробва да бъде самостоятелна от процесите на Запад. И по-конкретно - в стопанската система и в енергетиката. За Кремъл Западът губи смисъла си. Наблюдаваме отърсването на Русия от връзките ѝ със Запада, което носи след себе си напрежение. Това отърсване служи за вътрешна легитимация на режима на Путин. От негова позиция в действителност е добре, че връзките със Запада - с Америка и с Европа - се утежниха ".
Доколко обаче агресивното приземяване на аероплан на европейска самолетна компания пасва на концепцията на Путин тъкмо в този миг, в случай че Русия в действителност е взела участие по някакъв метод в този авиотероризъм?
При всички положения Лукашенко е уведомил Путин. Руснаците са знаели за интервенцията, само че тя беше интервенция на Беларус. Лукашенко трябваше да се подсигури, тъй като и двамата с Путин добре знаят, че тази акция безспорно ще утежни връзките с Европейски Съюз. За Путин моментът не е изключително подобаващ. Но въпреки това след този случай Лукашенко се трансформира в още по-лоялен и подвластен от Москва водач. Изолацията на Беларус се задълбочава. Има възможност " Аерофлот " да поеме полетите на беларуската самолетна компания. Така зависимостта на Беларус от Русия пораства, а това е част от проекта на Путин.
Повечето срещи на Александър Лукашенко с Владимир Путин са за пари - по този начин беше и в Сочи, когато Беларус си обезпечи нов заем в размер на 500 милиона $. В подмяна Русия желае прогрес в интеграцията сред Москва и Минск. Какъв е замисълът за този съюз?
Путин разгласи към този момент, че съюзът сред Русия и Беларус укрепва. Мисля обаче, че Русия няма доста огромен интерес от дълбока интеграция, от обединение на двете страни. Просто тъй като това начинание е скъпо! Беларус ще излезе прекомерно скъпа на Русия. Основният интерес на Русия е в региона на сигурността - военна инфраструктура, секрети служби. Засега Путин не съумява да си обезпечи военни бази в Беларус, само че съгласно мен това скоро ще стане.
Кой интерес е водещ за Русия в постсъветското пространство - политическият, икономическият или военният?
Русия се презастрахова. Всички тематики, които се повдигат в Москва, се преглеждат от гледната точка на сигурността и защитата. Конфликтът в Нагорни Карабах беше доста индикативен в това отношение. Да, Русия има и стопански ползи, само че в основата на всичко стои сигурността. В този смисъл за Москва е значимо в постсъветското пространство да поддържа клептократи на власт, които ръководят властническо, тъй като Москва може най-добре да поддържа връзка с такива режими. Под чертата по този начин Москва си подсигурява както сигурността по границите, по този начин и икономическите ползи, изключително в енергетиката и високите технологии.
Отново ще Ви изтъквам - най-големият боязън на Путин е демократизацията на прилежащите на Русия страни. Или с други думи - в постсъветското пространство. Защо?
Путин се опасява, че може да загуби контрола върху постсъветското пространство, т.е. върху непосредствените си съседи. Големият потрес за него беше Майданът. Когато някоя някогашна руска република поеме по пътя на демокрацията и желае да се интегрира като пълновръстен член в Европейски Съюз и НАТО, това провокира бурна реакция в Москва. Както събитията в Грузия през 2004 година, по този начин и опозиционното придвижване в Беларус в този момент разсъни мощни благосклонности и взаимност освен на Запад, само че и в редиците на съветската съпротива. Така че за Путин е още по-важно тези " цветни революции " в неговото обграждане да се провалят. Поведението на Путин би трябвало да се преглежда единствено от позицията на укрепването на неговата власт в самата Русия.
2014 година, годината на анексията на Крим, като че ли бележи поврат във външната политика на Владимир Путин. Сякаш тогава президентът маркира началото на по-агресивна политика по отношение на някогашните руски републики. За какво става дума?
Сфера на въздействие - това интересува Путин. Той желае Западът да признае въздействието му в постсъветското пространство. Затова Путин поддържа водачи, които в стила си на ръководство наподобяват на него. Путин построява буфери по границите на Русия. И Путин се стреми към признаването на Русия като незаобиколима районна мощ. Само в тази роля Русия може да претендира за въздействие в международната политика. За Русия е значимо разпределението на силите в Азия, в Близкия изток и едвам тогава в Европа. Русия взе участие в разнообразни районни организации в Азия, посредством които се пробва да обвърже някогашните руски републики. Но това е мъчно постижимо, тъй като Русия няма икономическата мощност за това. Азиатските страни се пробват да реализират баланс в връзките си с Русия, като подържат близки връзки и с останалите мощни играчи в района. На първо място - с Китай. Русия няма икономическата притегателна мощ, която имаше Съветският съюз, и по тази причина Путин следва друга логичност - посредством военна интервенция и основаването или поддържането на спорове, като да вземем за пример в Донбас, да държи съседите си под надзор. Освен това Русия непрестанно е предизвиквана - от Китай, само че и от Турция, които се пробват да навлязат в нейната сфера на въздействие в постсъветското пространство. Така че за Русия е значим освен Западът като опасност за сигурността ѝ, само че и съседите ѝ на изток.
Интервюто с д-р Щефан Майстер можете да чуете в звуковия файл.
Това разяснява пред БНР д-р Щефан Майстер, един от най-уважаваните познавачи на Русия, който сега управлява представителството на политическата фондация " Хайнрих Бьол " в Тбилиси.
" Елегантна интервенция " - по този начин нарекоха околните до Кремъл съветски медии насилственото приземяване на аероплан на европейска самолетна компания в Минск, с цел да бъде арестуван критик на режима в Беларус. В Москва и в Минск властта държат президенти, които имат доста общо между тях - и двамата ръководят към този момент повече от 20 години, кой повече, кой по-малко властническо. От дейностите им се схваща, че най-големият им зложелател е личният им народ.
От войната в Грузия военните принадлежности са най-важните във външнополитическото гедоре на Русия. Особено в постсъветското пространство, където Москва вижда себе си като натурален настойник на някогашните републики. Сред тях е и Беларус, където Путин доста би желал да има съветска военна база. Така да се каже, на границата с НАТО.
Според доктор Майстер р уският политически хайлайф към момента е мощно фокусиран върху Съединените щати и НАТО .
" Москва се пробва да бъде самостоятелна от процесите на Запад. И по-конкретно - в стопанската система и в енергетиката. За Кремъл Западът губи смисъла си. Наблюдаваме отърсването на Русия от връзките ѝ със Запада, което носи след себе си напрежение. Това отърсване служи за вътрешна легитимация на режима на Путин. От негова позиция в действителност е добре, че връзките със Запада - с Америка и с Европа - се утежниха ".
Доколко обаче агресивното приземяване на аероплан на европейска самолетна компания пасва на концепцията на Путин тъкмо в този миг, в случай че Русия в действителност е взела участие по някакъв метод в този авиотероризъм?
При всички положения Лукашенко е уведомил Путин. Руснаците са знаели за интервенцията, само че тя беше интервенция на Беларус. Лукашенко трябваше да се подсигури, тъй като и двамата с Путин добре знаят, че тази акция безспорно ще утежни връзките с Европейски Съюз. За Путин моментът не е изключително подобаващ. Но въпреки това след този случай Лукашенко се трансформира в още по-лоялен и подвластен от Москва водач. Изолацията на Беларус се задълбочава. Има възможност " Аерофлот " да поеме полетите на беларуската самолетна компания. Така зависимостта на Беларус от Русия пораства, а това е част от проекта на Путин.
Повечето срещи на Александър Лукашенко с Владимир Путин са за пари - по този начин беше и в Сочи, когато Беларус си обезпечи нов заем в размер на 500 милиона $. В подмяна Русия желае прогрес в интеграцията сред Москва и Минск. Какъв е замисълът за този съюз?
Путин разгласи към този момент, че съюзът сред Русия и Беларус укрепва. Мисля обаче, че Русия няма доста огромен интерес от дълбока интеграция, от обединение на двете страни. Просто тъй като това начинание е скъпо! Беларус ще излезе прекомерно скъпа на Русия. Основният интерес на Русия е в региона на сигурността - военна инфраструктура, секрети служби. Засега Путин не съумява да си обезпечи военни бази в Беларус, само че съгласно мен това скоро ще стане.
Кой интерес е водещ за Русия в постсъветското пространство - политическият, икономическият или военният?
Русия се презастрахова. Всички тематики, които се повдигат в Москва, се преглеждат от гледната точка на сигурността и защитата. Конфликтът в Нагорни Карабах беше доста индикативен в това отношение. Да, Русия има и стопански ползи, само че в основата на всичко стои сигурността. В този смисъл за Москва е значимо в постсъветското пространство да поддържа клептократи на власт, които ръководят властническо, тъй като Москва може най-добре да поддържа връзка с такива режими. Под чертата по този начин Москва си подсигурява както сигурността по границите, по този начин и икономическите ползи, изключително в енергетиката и високите технологии.
Отново ще Ви изтъквам - най-големият боязън на Путин е демократизацията на прилежащите на Русия страни. Или с други думи - в постсъветското пространство. Защо?
Путин се опасява, че може да загуби контрола върху постсъветското пространство, т.е. върху непосредствените си съседи. Големият потрес за него беше Майданът. Когато някоя някогашна руска република поеме по пътя на демокрацията и желае да се интегрира като пълновръстен член в Европейски Съюз и НАТО, това провокира бурна реакция в Москва. Както събитията в Грузия през 2004 година, по този начин и опозиционното придвижване в Беларус в този момент разсъни мощни благосклонности и взаимност освен на Запад, само че и в редиците на съветската съпротива. Така че за Путин е още по-важно тези " цветни революции " в неговото обграждане да се провалят. Поведението на Путин би трябвало да се преглежда единствено от позицията на укрепването на неговата власт в самата Русия.
2014 година, годината на анексията на Крим, като че ли бележи поврат във външната политика на Владимир Путин. Сякаш тогава президентът маркира началото на по-агресивна политика по отношение на някогашните руски републики. За какво става дума?
Сфера на въздействие - това интересува Путин. Той желае Западът да признае въздействието му в постсъветското пространство. Затова Путин поддържа водачи, които в стила си на ръководство наподобяват на него. Путин построява буфери по границите на Русия. И Путин се стреми към признаването на Русия като незаобиколима районна мощ. Само в тази роля Русия може да претендира за въздействие в международната политика. За Русия е значимо разпределението на силите в Азия, в Близкия изток и едвам тогава в Европа. Русия взе участие в разнообразни районни организации в Азия, посредством които се пробва да обвърже някогашните руски републики. Но това е мъчно постижимо, тъй като Русия няма икономическата мощност за това. Азиатските страни се пробват да реализират баланс в връзките си с Русия, като подържат близки връзки и с останалите мощни играчи в района. На първо място - с Китай. Русия няма икономическата притегателна мощ, която имаше Съветският съюз, и по тази причина Путин следва друга логичност - посредством военна интервенция и основаването или поддържането на спорове, като да вземем за пример в Донбас, да държи съседите си под надзор. Освен това Русия непрестанно е предизвиквана - от Китай, само че и от Турция, които се пробват да навлязат в нейната сфера на въздействие в постсъветското пространство. Така че за Русия е значим освен Западът като опасност за сигурността ѝ, само че и съседите ѝ на изток.
Интервюто с д-р Щефан Майстер можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ