Сфинксът
Бел. от " После ": Предлагаме за прочит пай роман от международното културно завещание на тематика " зараза, карантина и до какви затруднения водят те ". В този роман да вземем за пример има сериозна поука за това какво се случва с нервите и усещанията ни в такава конюнктура.
Авторът Едгар Алън По се смята за учредител на научната фантастика, занаятчия на ужаса и логическите загадки.
Следват фрагмент и линк към цялото произведение.
***
В дните, когато холерата злокобно властвуваше над Ню Йорк , одобрих поканата на един собствен сродник да прекараме две седмици в усамотение край крайбрежията на Хъдзън в неговата cottage ornée. Там бяхме заобиколени с всичко, което нормално е предопределено да доставя многообразие през лятото: можехме да скитаме на воля из горите, да рисуваме, да караме лодка, да ловим риба, да се къпем, имаше музика и книги — бихме си прекарвали времето в действителност прелестно, в случай че не бяха ужасяващите новини, които всяка заран ни сподиряха от многолюдния град. Ден не минаваше, без да научим за гибелта на някой прочут. И така, нещастието взе такива размери, че свикнахме да чакаме всяко утро загубата на някой другар. Самият лъх от юг ни се струваше напоен със гибел. И тази парализираща мисъл, убеждавам ви, изцяло обсеби душата ми. За нищо друго не можех към този момент да приказвам и да мисля. По темперамент моят хазаин беше по-спокоен и въпреки с изключително угнетен дух, стараеше се да поддържа моя. Недействителното нито веднаж не уязви неговия бездънен, метафизичен разум. Той задоволително ясно съзнаваше същината на ужаса, но не се боеше от сянката му.
Пълният текст на описа - тук.
Авторът Едгар Алън По се смята за учредител на научната фантастика, занаятчия на ужаса и логическите загадки.
Следват фрагмент и линк към цялото произведение.
***
В дните, когато холерата злокобно властвуваше над Ню Йорк , одобрих поканата на един собствен сродник да прекараме две седмици в усамотение край крайбрежията на Хъдзън в неговата cottage ornée. Там бяхме заобиколени с всичко, което нормално е предопределено да доставя многообразие през лятото: можехме да скитаме на воля из горите, да рисуваме, да караме лодка, да ловим риба, да се къпем, имаше музика и книги — бихме си прекарвали времето в действителност прелестно, в случай че не бяха ужасяващите новини, които всяка заран ни сподиряха от многолюдния град. Ден не минаваше, без да научим за гибелта на някой прочут. И така, нещастието взе такива размери, че свикнахме да чакаме всяко утро загубата на някой другар. Самият лъх от юг ни се струваше напоен със гибел. И тази парализираща мисъл, убеждавам ви, изцяло обсеби душата ми. За нищо друго не можех към този момент да приказвам и да мисля. По темперамент моят хазаин беше по-спокоен и въпреки с изключително угнетен дух, стараеше се да поддържа моя. Недействителното нито веднаж не уязви неговия бездънен, метафизичен разум. Той задоволително ясно съзнаваше същината на ужаса, но не се боеше от сянката му.
Пълният текст на описа - тук.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ




