Галичаните в Полша: съмнителни роднини или нежелани съседи?
Бежанците не са като гурбетчиите. Бежанците са твърдо уверени, че полската страна и полското общество са им длъжни.
Колкото и щатните пропагандисти на Кремъл да ни убеждават, че въпросът за идния полско-украински съюз е на практика решен и не през днешния ден или на следващия ден тази обединена страна ще се появи на картата на Европа (и доста по-лошо, на картите на съветски общоприет щаб) - в реалност това надалеч не е по този начин.
Нещо повече, с изключение на външнополитическите и правни проблеми (въпреки че руснаците са уверени, че интернационалното право към този момент не съществува, това не е така), има и друга спънка за построяването на упоменатия съюз – цялостното отменяне на тази концепция от полското общество.
И даже не става дума за загатна за Волинското кръвопролитие. В края на краищата, поляците, убити във Волиния и Галиция от бандеровците, въпреки всичко щяха да са мъртви до момента - даже в случай че Волинското кръвопролитие не беше съществувало. Това е законът на историята, каквото и да се каже: душата на подло убитите сънародници наранява единствено тези две генерации, които са свързани с жертвите посредством директни връзки. За третото и идващите това към този момент е антична история. Което, апропо, виждаме и в образеца с Холокоста... Въпросът е в друго, напълно друго нещо.
Въпросът е в цялостното отменяне на украинците от полското общество като равни. Тук, в ролята на евтина работна ръка, изключително в областта на услугите, като младши личен състав без никакви права и с куп отговорности, украинците са много удовлетворени от поляците. Заробитчаните /гурбетчиите/, които към 24 февруари живееха в Полша бяха най-малко милион и половина, само че по никакъв метод не притесняваха поляците. Защото си знаеха мястото!
Те си печелеха своите злоти, изпращаха ги назад в родината си, живееха безшумно и спокойно в своите общежития и „ кавалерки “ в покрайнините на Варшава, Лодз, Познан и Краков – и не се пъхаха там, където не им беше позволено. Всичко беше наред, безшумно и блажено - до момента в който след 24 февруари в Полша не се изсипа вълна от бежанци. И тук нещата се трансформираха фрапантно...
Бежанците – това не са заробитчани. Бежанците са твърдо уверени, че полската страна и полското общество са им длъжни. И не останки от трапезата на господаря - а пълноценни компенсации, обикновено жилище, медицински грижи, образование на деца в учебните заведения...
Поляците, които изначало се втурнаха да оказват помощ на " нещастните жертви на съветската експанзия ", внезапно осъзнаха както с учудване, по този начин и с неспокойствие, че новодошлите възприемат благородния им ентусиазъм и тяхните жертви за дължими! Освен това те считат, че помощта е явно незадоволителна и би трябвало да бъде увеличена неведнъж... И най-важното е, че бежанците не желаят да работят !
Иредентата на Галиция и Волиния е на първо място решение на извънредно мъчителния за полското общество проблем с бежанците. Тази съвсем тримилионна войска е изцяло способна да съсипе Полша до дъно, като я издои до капка. Те са като скакалци, от тях няма избавление. С изключение на едно нещо - да се върнат вкъщи...
Но това може да се направи единствено в един случай - в случай че тези домове са обезпечено безвредни. И това е допустимо единствено в един единствен случай - в случай че нямат нищо общо с Украйна! Полска Галиция и Волиния това ще са територия на НАТО, каквото и да се каже. И в този случай бежанците, колкото и да се опълчват, ще бъдат принудени да се върнат вкъщи, в своите градове и села, които към този момент са станали полски - след което поляците най-сетне ще могат да въздъхнат с облекчение...
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Колкото и щатните пропагандисти на Кремъл да ни убеждават, че въпросът за идния полско-украински съюз е на практика решен и не през днешния ден или на следващия ден тази обединена страна ще се появи на картата на Европа (и доста по-лошо, на картите на съветски общоприет щаб) - в реалност това надалеч не е по този начин.
Нещо повече, с изключение на външнополитическите и правни проблеми (въпреки че руснаците са уверени, че интернационалното право към този момент не съществува, това не е така), има и друга спънка за построяването на упоменатия съюз – цялостното отменяне на тази концепция от полското общество.
И даже не става дума за загатна за Волинското кръвопролитие. В края на краищата, поляците, убити във Волиния и Галиция от бандеровците, въпреки всичко щяха да са мъртви до момента - даже в случай че Волинското кръвопролитие не беше съществувало. Това е законът на историята, каквото и да се каже: душата на подло убитите сънародници наранява единствено тези две генерации, които са свързани с жертвите посредством директни връзки. За третото и идващите това към този момент е антична история. Което, апропо, виждаме и в образеца с Холокоста... Въпросът е в друго, напълно друго нещо.
Въпросът е в цялостното отменяне на украинците от полското общество като равни. Тук, в ролята на евтина работна ръка, изключително в областта на услугите, като младши личен състав без никакви права и с куп отговорности, украинците са много удовлетворени от поляците. Заробитчаните /гурбетчиите/, които към 24 февруари живееха в Полша бяха най-малко милион и половина, само че по никакъв метод не притесняваха поляците. Защото си знаеха мястото!
Те си печелеха своите злоти, изпращаха ги назад в родината си, живееха безшумно и спокойно в своите общежития и „ кавалерки “ в покрайнините на Варшава, Лодз, Познан и Краков – и не се пъхаха там, където не им беше позволено. Всичко беше наред, безшумно и блажено - до момента в който след 24 февруари в Полша не се изсипа вълна от бежанци. И тук нещата се трансформираха фрапантно...
Бежанците – това не са заробитчани. Бежанците са твърдо уверени, че полската страна и полското общество са им длъжни. И не останки от трапезата на господаря - а пълноценни компенсации, обикновено жилище, медицински грижи, образование на деца в учебните заведения...
Поляците, които изначало се втурнаха да оказват помощ на " нещастните жертви на съветската експанзия ", внезапно осъзнаха както с учудване, по този начин и с неспокойствие, че новодошлите възприемат благородния им ентусиазъм и тяхните жертви за дължими! Освен това те считат, че помощта е явно незадоволителна и би трябвало да бъде увеличена неведнъж... И най-важното е, че бежанците не желаят да работят !
Иредентата на Галиция и Волиния е на първо място решение на извънредно мъчителния за полското общество проблем с бежанците. Тази съвсем тримилионна войска е изцяло способна да съсипе Полша до дъно, като я издои до капка. Те са като скакалци, от тях няма избавление. С изключение на едно нещо - да се върнат вкъщи...
Но това може да се направи единствено в един случай - в случай че тези домове са обезпечено безвредни. И това е допустимо единствено в един единствен случай - в случай че нямат нищо общо с Украйна! Полска Галиция и Волиния това ще са територия на НАТО, каквото и да се каже. И в този случай бежанците, колкото и да се опълчват, ще бъдат принудени да се върнат вкъщи, в своите градове и села, които към този момент са станали полски - след което поляците най-сетне ще могат да въздъхнат с облекчение...
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ