Експерти: Бедността е ключов фактор за задържането на младежите извън пазара на труда
Бедността има основна роля за задържането на младежите в България отвън пазара на труда и образованието, написа в разбор на Института за пазарна стопанска система (ИПИ). Докладът на ИПИ си слага за цел да построи профила на младежите в България, които не работят и не учат (NEETs).
Не е изненада, че самите неактивни младежи са с ниски приходи, само че болшинството от тях живеят в небогати семейства, което основава обилни спънки пред активирането им. Сходно е наблюдението и при разпределението на приходите – до момента в който работещите или учещи младежи следват структурата на приходите на популацията като цяло, то неактивните са близо и под линията на бедността.
България е измежду петте страни с най-голям дял на NEETs в Европейския съюз, заради което очевидно има нужда от префокусиране на политиките към тях, показват от ИПИ.
Най-важният фактор, който разделя дейните от неактивните младежи е образованието – измежду NEETs има доста по-голям дял от тези с главно и по-ниско обучение, което блокира достъпа им до пазара на труда.
Доколкото наклонността е към увеличение на търсенето на високообразовани експерти даже за доста от работните места в селското стопанство и ниските сегменти на промишлеността, то можем да твърдим, че реализирането на пазара на труда на хора с ниско обучение ще става все по-трудно, написа в отчета.
Ромите са свръхпредставени измежду неактивните младежи като измежду младежите с български турски генезис има доста по-голям дял на приключилите приблизително и висше обучение. Това значи, че разрешаването на казуса с неактивните младежи е обвързван с интеграцията на ромите, показват специалистите.
Анализът не открива огромна взаимозависимост сред здравословното положение и неучастието в обучение, образование и претовареност при българските младежи – разлики са налице, само че те не са обилни. Наблюдават се обаче районни несъответствия, като неактивните младежи са с сензитивно по-голям дял в Южния централен и Югоизточния регион на страната.
Данните сочат, че домакинската работа и грижата за деца са спирачка пред дейното присъединяване на дамите на пазара на труда. Въпреки че не може да се откри директна връзка сред майчинство, грижа и задържане отвън пазара на труда, то неактивните дами живеят в семейства със доста повече деца, а и като цяло повече хора, което навежда на извода, че за немалка част от тях работата в дома е предопределящият фактор за неактивността, написа в отчета.
istock
Понастоящем по-голямата част от напъните по активиране на неактивни младежи пада върху Министерство на труда и обществената политика, и в частност Агенция по заетостта. Част от проблемите, които държат младежите неактивни обаче са по-скоро от компетенциите на институциите, които се занимават със здравни и просветителни политики, или различен тип обществена грижа. Затова е належащо по-тясно съдействие сред институциите, в това число посредством продан на данни и профилиране на самостоятелните потребности на безработните младежи, предлагат от ИПИ.
Значителна част от неактивните младежи са отпаднали от учебно заведение след началната и прогимназиалната фаза, което блокира достъпа им до висше обучение и лимитира достъпа им до множеството сегменти на пазара на труда. Съответно, слагането на спомагателен акцент върху задържането в учебно заведение може да се преглежда като де факто предварителна защита на неактивността на по-късен стадий от живота. Преди пандемията от Ковид-19 бяха положени ограничения в тази посока, само че след нормализацията на образованието те следва да бъдат възобновени и даже засилени, написа в отчета.
Интегрирането на неактивните дами се нуждае от характерни ограничения. Важността на ролята на дамите в фамилната среда и грижата за деца значи, че уместно решение за немалка част от тях би било по-широкото застъпване на работата от разстояние или на ненапълно работно време. От изключително значимо значение в някои елементи на страната и изключително в столицата е достъпът до грижа за деца – детски градини и ясли, регистрират специалистите.
Не е изненада, че самите неактивни младежи са с ниски приходи, само че болшинството от тях живеят в небогати семейства, което основава обилни спънки пред активирането им. Сходно е наблюдението и при разпределението на приходите – до момента в който работещите или учещи младежи следват структурата на приходите на популацията като цяло, то неактивните са близо и под линията на бедността.
България е измежду петте страни с най-голям дял на NEETs в Европейския съюз, заради което очевидно има нужда от префокусиране на политиките към тях, показват от ИПИ.
Най-важният фактор, който разделя дейните от неактивните младежи е образованието – измежду NEETs има доста по-голям дял от тези с главно и по-ниско обучение, което блокира достъпа им до пазара на труда.
Доколкото наклонността е към увеличение на търсенето на високообразовани експерти даже за доста от работните места в селското стопанство и ниските сегменти на промишлеността, то можем да твърдим, че реализирането на пазара на труда на хора с ниско обучение ще става все по-трудно, написа в отчета.
Ромите са свръхпредставени измежду неактивните младежи като измежду младежите с български турски генезис има доста по-голям дял на приключилите приблизително и висше обучение. Това значи, че разрешаването на казуса с неактивните младежи е обвързван с интеграцията на ромите, показват специалистите.
Анализът не открива огромна взаимозависимост сред здравословното положение и неучастието в обучение, образование и претовареност при българските младежи – разлики са налице, само че те не са обилни. Наблюдават се обаче районни несъответствия, като неактивните младежи са с сензитивно по-голям дял в Южния централен и Югоизточния регион на страната.
Данните сочат, че домакинската работа и грижата за деца са спирачка пред дейното присъединяване на дамите на пазара на труда. Въпреки че не може да се откри директна връзка сред майчинство, грижа и задържане отвън пазара на труда, то неактивните дами живеят в семейства със доста повече деца, а и като цяло повече хора, което навежда на извода, че за немалка част от тях работата в дома е предопределящият фактор за неактивността, написа в отчета.
istock Понастоящем по-голямата част от напъните по активиране на неактивни младежи пада върху Министерство на труда и обществената политика, и в частност Агенция по заетостта. Част от проблемите, които държат младежите неактивни обаче са по-скоро от компетенциите на институциите, които се занимават със здравни и просветителни политики, или различен тип обществена грижа. Затова е належащо по-тясно съдействие сред институциите, в това число посредством продан на данни и профилиране на самостоятелните потребности на безработните младежи, предлагат от ИПИ.
Значителна част от неактивните младежи са отпаднали от учебно заведение след началната и прогимназиалната фаза, което блокира достъпа им до висше обучение и лимитира достъпа им до множеството сегменти на пазара на труда. Съответно, слагането на спомагателен акцент върху задържането в учебно заведение може да се преглежда като де факто предварителна защита на неактивността на по-късен стадий от живота. Преди пандемията от Ковид-19 бяха положени ограничения в тази посока, само че след нормализацията на образованието те следва да бъдат възобновени и даже засилени, написа в отчета.
Интегрирането на неактивните дами се нуждае от характерни ограничения. Важността на ролята на дамите в фамилната среда и грижата за деца значи, че уместно решение за немалка част от тях би било по-широкото застъпване на работата от разстояние или на ненапълно работно време. От изключително значимо значение в някои елементи на страната и изключително в столицата е достъпът до грижа за деца – детски градини и ясли, регистрират специалистите.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ