Тя губи краката си при терористична атака. Сега язди на Параолимпийските игри
Беатрис де Лавалет е едва на 17 години, когато отива на летище Завентем в Брюксел, с концепцията да замине за Съединени американски щати за пролетна почивка. Следващото, което си спомня, е тъмнината и чувството, че е повдигната от земята. Случайно Беатрис е стояла до атентатор-самоубиец и се оказва една от 300-те души, които са ранени, откакто летище Завентем е ударено от двойни детонации на 22 март 2016 година - нахлуване, при което 32 души са убити и за което Ислямска страна по късно ще поеме отговорност.
" Току-що бях разговаряла по телефона си и слушах музика, в действителност не обръщах внимание на протичащото се към мен. Мисля, че идващото нещо, което видях беше, че всичко става доста мрачно ", споделя Беатрис пред CNN Sport.
" Точно след като бях нокаутирана от първичния удар на бомбата, си припомням, че се огледах в близост и знаех какво тъкмо се беше случило и си припомням, че си помислих: " Не мога да допускам, че стана това ", прибавя тя.
Другото, което помни е " доста безпорядък, доста пушек, огън и мрачевина ".
" Започнах да слушам други хора да крещят за помощ. Спомням си, че си мислех, че евентуално би трябвало да върша същото. "
В последна сметка Беатрис дьо Лавалет привлича погледа на един от първите засилили се, който незабавно я напръсква с пожарогасител, с цел да потуши пламъците, които са обхванали тялото й. Тя остава с изменящи живота пострадвания, в това число изгаряния от втора до трета степен, пострадване на гръбначния мозък и загуба на подбедриците - ампутирани са и двата й крайници от коляното надолу. Шест години след този ужасяващ ден, 22-годишното момиче е сполучлива ездачка, която очаква с неспокойствие по-светли хоризонти и ще показа тима на Съединени американски щати в Токио на първите си параолимпийски игри.
Пътят до Токио 2020
След излизането си от кома, Беатрис Лавалет споделя, че е плакала всеки ден. Живеела в интензивно поделение и се чудела какво я очаква напред. " Слава Богу, че имах семейство, което да ме поддържа ", спомня си де Лавалет. " Мисълта, че животът ми не е завършил и че ще мога да продължа да пребивавам по естествен метод, ми оказа помощ доста, когато бях в болничното заведение. " Няколко месеца по-късно американската посланичка в Белгия я посещава в болничното заведение и двете започват да разискват Олимпиадата в Рио 2016. " Ние просто си говорехме и се шегувахме. Тя загатна, че в този миг е Олимпиадата в Рио в и какъв брой готино би било за мен да бъда в Токио за идната. Но в действителност не мислех доста за това. "
До този миг Беатрис не е имала желание да стане параспортист, камо ли да се състезава на Параолимпийски игри, само че към този момент е копняла да възобнови пристрастеността си към конната езда. " Исках да се върна към нормалния си живот, но за мен това значеше да се движа всеки ден, по този начин че това беше в действителност мъчно. " Младото момиче прекарва месеци в учене по какъв начин да язди още веднъж.
" Нямах мускули, бях единствено кожа и кости. Да се върна на седлото без възприятие за баланс, беше в действителност неловко. Но с времето съумях да изградя мускулите и да работя върху салдото си. "
Историята на Беатрис продължава на идната страница...
" Току-що бях разговаряла по телефона си и слушах музика, в действителност не обръщах внимание на протичащото се към мен. Мисля, че идващото нещо, което видях беше, че всичко става доста мрачно ", споделя Беатрис пред CNN Sport.
" Точно след като бях нокаутирана от първичния удар на бомбата, си припомням, че се огледах в близост и знаех какво тъкмо се беше случило и си припомням, че си помислих: " Не мога да допускам, че стана това ", прибавя тя.
Другото, което помни е " доста безпорядък, доста пушек, огън и мрачевина ".
" Започнах да слушам други хора да крещят за помощ. Спомням си, че си мислех, че евентуално би трябвало да върша същото. "
В последна сметка Беатрис дьо Лавалет привлича погледа на един от първите засилили се, който незабавно я напръсква с пожарогасител, с цел да потуши пламъците, които са обхванали тялото й. Тя остава с изменящи живота пострадвания, в това число изгаряния от втора до трета степен, пострадване на гръбначния мозък и загуба на подбедриците - ампутирани са и двата й крайници от коляното надолу. Шест години след този ужасяващ ден, 22-годишното момиче е сполучлива ездачка, която очаква с неспокойствие по-светли хоризонти и ще показа тима на Съединени американски щати в Токио на първите си параолимпийски игри.
Пътят до Токио 2020
След излизането си от кома, Беатрис Лавалет споделя, че е плакала всеки ден. Живеела в интензивно поделение и се чудела какво я очаква напред. " Слава Богу, че имах семейство, което да ме поддържа ", спомня си де Лавалет. " Мисълта, че животът ми не е завършил и че ще мога да продължа да пребивавам по естествен метод, ми оказа помощ доста, когато бях в болничното заведение. " Няколко месеца по-късно американската посланичка в Белгия я посещава в болничното заведение и двете започват да разискват Олимпиадата в Рио 2016. " Ние просто си говорехме и се шегувахме. Тя загатна, че в този миг е Олимпиадата в Рио в и какъв брой готино би било за мен да бъда в Токио за идната. Но в действителност не мислех доста за това. "
До този миг Беатрис не е имала желание да стане параспортист, камо ли да се състезава на Параолимпийски игри, само че към този момент е копняла да възобнови пристрастеността си към конната езда. " Исках да се върна към нормалния си живот, но за мен това значеше да се движа всеки ден, по този начин че това беше в действителност мъчно. " Младото момиче прекарва месеци в учене по какъв начин да язди още веднъж.
" Нямах мускули, бях единствено кожа и кости. Да се върна на седлото без възприятие за баланс, беше в действителност неловко. Но с времето съумях да изградя мускулите и да работя върху салдото си. "
Историята на Беатрис продължава на идната страница...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ