Базираният във Флорида блогър Андрей Ненов сподели ужасяващите впечатления, с

Базираният във Флорида блогър Андрей Ненов показа ужасяващите усещания, с които е останал след къса отмора в родината. Той е посетил тузарския минерален курорт Велинград, където в средностатистически хотел стаята върви по 300 лв. на вечер. За сметка на това градът е разпадаща се кочина.Ето описа на Ненов, съпроводен с шокиращи фотоси:Седмици, преди да потегли за България, майка ми ме убеждаваше, че би трябвало да идем наложително във Велинград. Бях посещавал града няколко пъти като дете, и имах хубави мемоари. Но в този момент бил станал по-интересен, с чист въздух и доста хотели. Минаха повече от 2 месеца откогато бях там, и чак в този момент взех решение да напиша усещанията си, предизвикан през вчерашния ден от една ФБ другарка, която имаше сходни на моите разочарования - макар, че общината събира по 3-4000 лева на месец от дребни хотелчета - пари за улиците и поддръжка няма. Велинград в действителност се е увеличен - на мястото на дребни къщички, и соц-почивни бази, в този момент е цялостно със СПА-хотели. Пълно не, ами претъпкано. Толкова претъпкано, че както в множеството туристически градове - места за паркиране няма. Улиците, и те са цялостна покруса - разрушени, безредни знаци, рушащи се маркировка, и тротоари. Но това, което ме разруши най-вече е Клептуза. Този неповторим парк, за който всяко дете от моето потомство мечтаеше, с цел да покара водно колело и да пошляпа към водата е в руини. Снимките, които ползвам са оттова. Мизерията, която е обхванала това място е ужасяваща - известния ресторант, провесен над езерото, за какъвто всеки туристически курорт би мечтал е в руини - падаща мазилка, разрушени прозорци, натрошени плочки... и никаква поддръжка от най-малко 10-15 години.До него, някой направил сякаш по-добро заведение, само че и то е празно (в най-хубавото време - края на пролетта), а езерцето е заринато със счупени пластмасови столове и дъски. Като черешка на тортата, в цялата тази хубост някакъв човечец раздава водни колела, против 10 лева на час в случай че не се неистина. Никаква инфраструктура няма към него - една полу-счупена скамейка и той. Естествено клиенти няма. Ако някой балък се излъже - може през днешния ден да пробута 2-3 обиколки. Водните колела несъмнено са надалеч от първа младост.Ако има нещо, което българското общество за 30+ години сполучливо съумя да ликвидира, това е... обществото. Или по-скоро - възприятието за общественост. Тази общественост, която е всяка коза за собствен крайник, е съумяла да построи над 20-30 хотелчета към Клептуза, всеки един от които е самичък за себе си - разнообразни етажи, цветове, места за паркиране, задръстени тротоари. Преобладаващи безпорядък и грозота. Човек като мен не проумява по какъв начин, когато бизнеса на всички тези хотели зависи директно от Клептуза, не са намерили път да се съберат и да кажат - " Абе ей, на нас приходите ни зависят от този парк. Дайте да съберем по един 500 лева да го пооправим. Или най-малко ресторанта да възстановим и употребяваме. " Едно съдружие, едно Неправителствени организации да бяха създали - можеше да има нещо по-красиво. НЕ! Всеки смуче колкото може и чака Държавата или Европейски Съюз, или някой от горната страна да оправи парка/инфраструктурата с цел да може предприемача да натрупа, да натрупа, и... от време на време да реве, че налозите му са високи, и да желае къде 9% Данък добавена стойност, къде 0. Щото той не стопира да се грижи за благоденствието на инцидентно объркалите се да дойдат. Да инвестираш 500 лева, с цел да си напълниш хотела на 100% е нещо, което всеки канадски или американски бизнес би направил без да се замисли. Особено, когато майката природа ти е дала ВСИЧКО - вода, зеленина, въздух. Мястото, в което бях отседнал, се оказа постройка, строена по времето на социализма, и учудващо запазила същия образ, само че и развита, чиста, подредена с чудесно обслужване. Просто имало здрава ръка, която да ръководи. Около 1990 се появиха НПО-та, и първите от тях имаха чисти намерения и цели - кое да пази чистия въздух на града, кое да оправи улица, кое да възпитава деца, кое да сплоти жители или бизнеси с цел да изградят нещо дружно. Дори Домсъветите са дребни НПО-та. Постепенно обаче те бяха сменени от НПО-та основани или вид ООД - да смучат фондове и пари. Или още по-страшното - под формата на нови политики, финансирани извън да унищожават бизнеси - къде по екологична, къде на друга основа. Крайно време е НПО-тата да се върнат в коловози, защитаващи права и ползи на Хората, в името на Хората и развиването. А аз ще продължа да се надавам Велинград да си направи Домсъвет.