Бъзът е многогодишно дървесно растение от семейството на орлови нокти.

Бъзът е многогодишно дървесно растение от фамилията на орлови нокти. Той е шубрак или малко дърво, достигащо височина 3 до 10 метра. Стъблото и клоните са сиви, а листата срещуположни и назъбени. Цветовете му са дребни, ароматни, кремави или жълтеникаво бели. Цъфти от май до първата половина на юни. Плодовете му са черно-виолетови и узряват през август-септември.

Черният бъз е лековит за разлика от аления, който е много токсичен. Лечебните първични материали са съцветия и плодове, сушени в пещи или сушилни. Рядко се употребява кората, клоните и корените на растението.

Събирането на цвета на бъза изисква специфични грижи, тъй като той е доста сензитивен към влага, бързо трансформира цвета си и се утежнява качеството. Плодът се събира в края на май до началото на юли. Доброкачествен изсъхнал цвят се получава, когато се събира при слънчево време 2-3 часа следобяд, само че не и след дъжд. Цветовете се сушат бързо на въздух, сянка или изкуствено, само че температурата не би трябвало да надвишава 30-35 градуса. За да се получат сухи първични материали без дръжки, сухите чепки се претриват през решето а плодовете се сушат. Сухият цвят от бъз се съхранява в сухи и проветриви пространства, а срокът им на валидност не надвишава 2-3 години. Срокът на валидност на плодовете от бъз 6 месеца.

Съцветието на бъза съдържа доста комплициран химически състав. То съдържа гликозида самунгигрин, рутин сходния гликозид алдрин, органични киселини: валерианова, кафеена, оцетна киселина, ябълчена киселина и хлорогенна, полутвърдо етерично масло, холин, етил изобутил, изоамиламини, каротин, танин, мукозни и парафинови субстанции, захар.

Плодът на бъза съдържа аскорбинова киселина – витамин С, доста каротин, а сухите листа съдържат провитамин А1. В листата са открити още самбуниргин, етерично масло, хексен и гликол алдехиди, следи от алкалоиди, танин, смолисти субстанции (които имат слабителен ефект). Кората съдържа етерично масло, холин и фитостерин.

В националната медицина се употребяват освен плодовете, само че и листата, цвета и кората на черния бъз. Черните плодчета имат лечебни свойства както пресни, по този начин и сушени. Пресните плодове се изпобзват сполучливо за лекуване на хепатит, пептична язва и предотвратяването ѝ. Пресните плодове оказват помощ при невралгия.

Сухите плодове се употребяват за лекуване на рядкото заболяване малария. Смята се че черно-кафявите плодчета са с толкоз лечебни свойства, че могат да се употребяват при рак на стомаха и кожата. При рак на стомаха пациентът би трябвало да употребява конфитюр, подготвен от плодовете на черния бъз, а при рак на кожата се пие сок от изстискани плодове.

Не по-малко скъп е и цветът на черният бъз, който съдържа холин, рутин, валерианова, кафеена, ябълчена киселина и други. От цветовете на бъза се подготвят бульони или екстракти, които имат антибактериални свойства. Ето за какво те изключително оказват помощ при настинки, ангини, грипни положения и болести на дихателната система.

За приготвянето на настойката е належащо да се вземе 1 с.л. цвят от черен бъз, изсипва се в гореща вода и се вари в продължение на 15 минути. Охлажда се и се прецежда, пие се в топъл тип по 0. 5 чаша 2-3 пъти на ден, преди хранене. Това лекарство оказва помощ още при артрит, подагра и ревматизъм.

Листата на черния бъз също са лечебни. Подобно на цвета те имат антипиретично, диуретично, успокояващо и диафоретично деяние. Прилагането на попарени листа е уместно за възпаления и се употребяват при обриви от памперс, изгаряния, възпалени хемороиди, фурункулоза. Има национално лекарство за продължителен запек, който се подготвя от млади листа от черен бъз. Те имат слабително и укрепващо деяние. За изработката му би трябвало да вземете мед и в него да сварите млади листа от черен бъз, приема се орално.

Не по-малко известна е и кората на това растение. От нея пригответе запарка, която се приема при болести на кожата и бъбреците. От нея се вършат вани при подагра, ревматизъм и артрит, готовата запарка можете да употребявате като лосион.

Народната козметология също употребява лечебните свойства на черния бъз. Например, от цветовете му можете да приготвите лосион, който се ползва върху лицето всяка заран и вечер. За да приготвите лосиона, вземете 10 съцветия и ги прибавете към 0. 5 литра вряла вода, оставете по този начин за 24 часа, след което прецеждате и съхранявате лосиона в ледник. Този лосион тонизира кожата и я прави по-млада.

Отвара от цялото растение (корен, цвят и листа) се употребява като средство за контролиране на метаболизма. Пресните плодове и отварата от цветовете на черния бъз се употребяват при ревматизъм. От черните плодчета можете да варите сладко, желе, конфитюр, само че без захар а с мед и растителни подсладители.

Настойка от сушени плодове усъвършенства жлъчната екскреция, покачва диурезата. Чай или настойка от цветовете на бъза се предписва за ларингит, бронхит, грип, невралгия, за изплакване на устата като противовъзпалително средство, както и за болести на бъбреците и пикочния мехур, ревматизъм и подагра. Плодовете на черния бъз не се предлагат при бременни дами и страдащи от заболяването на Крон.

Вижте още по какъв начин да си извършите:

- сироп от бъз;

- сок от бъз;