Байонетът, който превръща огнестрелното оръжие в сабя, се вижда в

Байонетът, който трансформира огнестрелното оръжие в сабя, се вижда в боевете още от 17 век насам. През своето вековно битие той, несъмнено, претърпява някои промени.

Преди да бъде изобретен байонетът, множеството пехотинци са разграничени на два вида – такива с мускети и такива с пики. Тези щиковете са жизненоважни за пердах на близко разстояние, защото могат да удържат кавалерийските офанзиви, както и да бъдат ефикасни против пехотата в непосредствен пердах.

Но всеки човек, въоръжен с пика, не е въоръжен с огнестрелно оръжие, което понижава огневата мощност, която една групировка може да нанесе. Също по този начин, в случай че тези с мускетите се заловят от вражеска кавалерия или конница, те са мощно уязвими.

Байонетът взима названието си от югозападния френски град Байон. От известно време ловците във Франция и Испания поставят ножове на дулата на оръжията си, с цел да имат по-добра отбрана против рисков дивеч като, да вземем за пример, глигани. Именно в Байон през 16 век е изобретен нов тип ловджийски нож. С стеснен цилиндричен захват, плоско острие и необятна напречен предпазител, той е съвършен за тази приложимост. Ножовете стават известни измежду ловците са известни като „ Les bayonettes de Bayonne “ (Байонетите на Байон).

Не е изненадващо, че точно французите първи вкарват тези ножове на войната. Първото им известно прилагане е в Холандия към 1647 година Там войските носят щикове с остриета и дръжки с дължина към 30 сантиметра.

Идеята бързо се популяризира и 16 години по-късно британците към този момент са ги употребявали задоволително дълго, чр да имат потребност от ремонт.

Първият жанр байонети, който се популяризира в Европа е тапата. При него дръжката е проектирана по този начин, че да се пъха в цевта на мускета – елементарен и подсъзнателен метод за фиксиране на острието на място.

Тези щикове трансформират стрелците и в ефикасна пехота за непосредствен пердах – доста по-добре, в сравнение с да има обособени групи за двете. Но те имат някои съществени минуса

Ако с мускета се стреля, до момента в който щикът е в него, оръжието може да експлодира. Това се случва толкоз постоянно, че през 1660 година Луи XIV от Франция се постанова да забрани на ловците да поставят ножове в оръжията си.

Другият минус е, че добре подготвените войски, които няма да стрелят, до момента в който щикът е в дулото, въпреки всичко не могат да стрелят…

Победата на якобитите над английска войска при Киликранки, Шотландия през 1689 година се случва, тъй като щиковете пречат на бойците да стрелят дейно.

и

Следователно идващото усъвършенстване е щикът на халка. Не знаем кой се е сетил за тази концепция, макар че един от ранните запалянковци е Хю Макей, шотландски офицер, служил на Уилям III Орански през 80-те и 90-те години на 17 век.

Този байонет се закрепя с чифт пръстени, прикрепени към дръжката му. Те са задоволително огромни, с цел да се плъзнат по цевта на мускета, което разрешава стрелянето, до момента в който щикът е въпреки всичко е подготвен за пердах.

Недостатъкът на този вид закрепяне е, че той не постоянно е закрепен крепко на място; може да падне или да бъде отскубнат от врага. Но с подобен щик бойците могат да употребяват както огнестрелното оръжие, по този начин и острието, стига двете да са релативно добре прикрепени.

Към средата на 18 век щикът с халките е напълно сменен от по-надеждния щик с гнездо. Това острие към този момент е прикрепено към тръба, която приляга спретнато към дулото на мускета и може да се заключи на място.

Неизправностите с тези заключващи системи обаче значат, че в разцвета на гнездовия щик, който е от средата на 18 доникъде на 19 век, се употребяват разнообразни типове.

Има и различен по-постоянен проблем с щика – тежестта му повлиява на салдото на оръжието, към който е прикован, което пък понижава точността. Това няма огромно значение по време на ерата на мускетите, които са толкоз неточни, че са ефикасни единствено на огромни групи, само че през 19 век пушките се появяват, точността става по-добра и надлежно щикът става спънка.

За благополучие, пушката в същото време прави байонета непотребен. По-голямата огнева мощност и акуратност значат, че борбите от близко са по-малко евентуални. С течение на времето потреблението на щикове понижава до степен, при която те предизвикват единствено към 0,024% от американските жертви през Първата международна война.