Ще имаме едно знаме, на което ще пише: Свята и чиста република
Бай Каравелов,
Вие като почтен и свободен български вестникар, подобен Ви демонстрира и листът " Свобода ", който издавате, [се борите] без разлика за всеки народ, който би посочил, [че иска] да живее [свободно].
Ние, българите, бяхме честити чак в този момент да се сдобием с изцяло свободен вестник, [който] дава право на всекиго да показа националното ни мнение пред света. И ние сме хора и желаеме да живеем човешки: да бъдем изцяло свободни в земята си, там гдето живее българинът - в България, Тракия [и] Македония. От каквато и националност да живеят в този наш парадайс, [те] ще бъдат равноправни с българина във всичко. Ще имаме едно знаме, на което ще написа: " Свята и чиста република ". Същото желаем и на братята сърби, черногорци, румънци и прочие да не остават след нас [и] в едно и също време да дадат гласа си. Време е с един труд да спечелим това, което са търсили и търсят братята французи, т.е. млада Франция, млада Русия и прочие Колко скъпо и с какви загуби? Брат брата, наследник татко, бащата сина си да убива? Сега е време да преварим това зло. [Защо да водим] втора битка? Сега е елементарно и можем с малко материал да се спасим от това гнусно и погрешно тиранство, 100 пъти по-назад от нас във всичко. Неговите топове, неговите игленки пушки са в нашите ръце. Само ни би трябвало още мъничко време да поработим [няколко] години. Но [само] тогава [след като поработим], бай Каравелов, както ви пиша в писмата с братя Марина [п. Луканов] и Иван [Драсов], с божя воля ще съсипем гнилата и страхлива страна, та да съзидаме друга многотрайна по новото зидане. Да съсипем, споделям, гнилата и беззаконна страна, само че не хората, не дамите и децата им. [Стига] единствено да се покорят на горните свети закони, [те ще са на] равно с българина.
Бай редакторе, посредством вестника Ви или както намерите за по-добре, да питаме братята сърби: ще ли ни подадат ръка срещу общия ни зложелател в едно време, или не? Нека ни кажат откровено, та да знаем какво да работим и ние, и те, щото да не проливаме доста кръв. Срамно е ние да съпоставяме силата си с такива гламавци, каквито са турците... Когато неприятелят ми е по-гламав от мене, той е в ръцете ми с всичкия си материал.
Питаме: в този момент, когато желаеме да вървим към правия живот и независимост, кой може да застане на пътя ни, в случай че не желае барим гласа си да даде за положителното? Мисля никой [няма] да смее.
[Трябва] да се даде правото на всеки народ, па и на всеки човек, който желае да живее честно и свободно. И ние, българите, от дълго време се напъваме с всичката си мощ да викаме към човечеството и свободата. Всекидневните ни убийства, потурчванията на сграбчените ни невръстни деца, обезчестяването на девойките и дамите ни от турците са били ежедневно оплаквани с кървави сълзи пред европейските консули. На нашия пресипнал глас - никакъв отзвук, отникъде помощ, в противен случай, стават учители срещу нас. Тогава где остава тяхното обучение и човечност? И все така ли ще се оплакваме и ще се надяваме на техните неистини? Не, наместо сълзи, в този момент леем патрони, а вярата ни е на Правосъдния и на нашите мишци. Ето че идем, господин редакторе, посредством вестника Ви да представим националното мнение пред света.
Дописка на В. Левски до в. " Свобода ",
писана през втората половина на 1870 година,
а оповестена в " Свобода " на 13.02.1871 година
Инфо:
Вие като почтен и свободен български вестникар, подобен Ви демонстрира и листът " Свобода ", който издавате, [се борите] без разлика за всеки народ, който би посочил, [че иска] да живее [свободно].
Ние, българите, бяхме честити чак в този момент да се сдобием с изцяло свободен вестник, [който] дава право на всекиго да показа националното ни мнение пред света. И ние сме хора и желаеме да живеем човешки: да бъдем изцяло свободни в земята си, там гдето живее българинът - в България, Тракия [и] Македония. От каквато и националност да живеят в този наш парадайс, [те] ще бъдат равноправни с българина във всичко. Ще имаме едно знаме, на което ще написа: " Свята и чиста република ". Същото желаем и на братята сърби, черногорци, румънци и прочие да не остават след нас [и] в едно и също време да дадат гласа си. Време е с един труд да спечелим това, което са търсили и търсят братята французи, т.е. млада Франция, млада Русия и прочие Колко скъпо и с какви загуби? Брат брата, наследник татко, бащата сина си да убива? Сега е време да преварим това зло. [Защо да водим] втора битка? Сега е елементарно и можем с малко материал да се спасим от това гнусно и погрешно тиранство, 100 пъти по-назад от нас във всичко. Неговите топове, неговите игленки пушки са в нашите ръце. Само ни би трябвало още мъничко време да поработим [няколко] години. Но [само] тогава [след като поработим], бай Каравелов, както ви пиша в писмата с братя Марина [п. Луканов] и Иван [Драсов], с божя воля ще съсипем гнилата и страхлива страна, та да съзидаме друга многотрайна по новото зидане. Да съсипем, споделям, гнилата и беззаконна страна, само че не хората, не дамите и децата им. [Стига] единствено да се покорят на горните свети закони, [те ще са на] равно с българина.
Бай редакторе, посредством вестника Ви или както намерите за по-добре, да питаме братята сърби: ще ли ни подадат ръка срещу общия ни зложелател в едно време, или не? Нека ни кажат откровено, та да знаем какво да работим и ние, и те, щото да не проливаме доста кръв. Срамно е ние да съпоставяме силата си с такива гламавци, каквито са турците... Когато неприятелят ми е по-гламав от мене, той е в ръцете ми с всичкия си материал.
Питаме: в този момент, когато желаеме да вървим към правия живот и независимост, кой може да застане на пътя ни, в случай че не желае барим гласа си да даде за положителното? Мисля никой [няма] да смее.
[Трябва] да се даде правото на всеки народ, па и на всеки човек, който желае да живее честно и свободно. И ние, българите, от дълго време се напъваме с всичката си мощ да викаме към човечеството и свободата. Всекидневните ни убийства, потурчванията на сграбчените ни невръстни деца, обезчестяването на девойките и дамите ни от турците са били ежедневно оплаквани с кървави сълзи пред европейските консули. На нашия пресипнал глас - никакъв отзвук, отникъде помощ, в противен случай, стават учители срещу нас. Тогава где остава тяхното обучение и човечност? И все така ли ще се оплакваме и ще се надяваме на техните неистини? Не, наместо сълзи, в този момент леем патрони, а вярата ни е на Правосъдния и на нашите мишци. Ето че идем, господин редакторе, посредством вестника Ви да представим националното мнение пред света.
Дописка на В. Левски до в. " Свобода ",
писана през втората половина на 1870 година,
а оповестена в " Свобода " на 13.02.1871 година
Инфо:
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ