Последният майстор: Бай Филип четвърт век поправя чадъри...
Бай Филип от 25 години е на площада пред полицията. Той единственият занаятчия на счупени чадъри в Пазарджик. Иначе преди този момент е бил ваксаджия. Все специалности, които са били известни преди време. Днес обаче тези занаяти към този момент са екзотика.
Работното място на последния занаятчия на чадъри е една домашна рогозка, на която седи. А занаята научил самичък и непредпазливо.
Някога бях ваксаджия и познавах клиентите си по обувките, споделя своето житие-битие бай Филип. Хората си личат по това какво носят на краката си и по какъв начин се грижат за чепиците си. Някои постоянно са с лъснати обувки и като погледнеш нагоре виждаш, че са изтупани от глава до пети. Такива идваха да им почистя и лъсна обувките и единствено поради една прашинка, дето се споделя. Други правеха това при някакъв мотив или тогава, когато към този момент не си личеше какъв цвят са им били обувките. И при тях като вдигнеш очи нагоре, всичкото им е на този хал, спомня си бай Филип.
С годините клиентите на ваксаджията намалявали, пък и на доста места се появили автомати за разчистване на обувки. Така се наложило бай Филип да се откаже от ваксаджийския поминък и да търси различен метод да изкарва насъщния.
Някога хората си личаха по обувките
Днес тогавашния ваксаджия с носталгия си спомня положителното остаряло време, когато е било въпрос на авторитет да си с лъснати до искра обувки.
Сега виждам, че хората вървят с прашни чепици. Някои се сещат да извадят мокра кърпичка и да ги позабършат, само че това похабява кожата. Не че мнозина имат пари за естествена кожа. Повечето търсят по-евтинкото, влизат в магазини дето всичко е по 5-10 лв., но то и качеството е колкото парите - никакво. Такива хора няма да дадат лев-два за разчистване и лъскане. И стана по този начин, че седнал съм по през целия ден зад ваксаджийското ковчеже, а вечерта няма с какво да купя едното ястие, спомня си бай Филип. И въздиша: " Вече няма самун в този поминък ".
Затова и непредпазливо се научил да поправя чадъри. Не че има тълпа от клиенти, само че " капе " по малко, изключително когато се случат повече дъждовни дни.
Хората се сещат да ремонтират старите, само че качествени чадъри, споделя бай Филип. Те устоят дълги години и даже да се скапват, то е нещо дребно и след това отново служат правилно на притежателите си.
На мода са еднодневките
Новите чадъри, предлагани в комерсиалната мрежа, са колкото евтини, толкоз и некачествени. Някои даже ги назовават „ еднодневки ". Така са замислени: Завали ли - влизаш и купуваш. Забравиш ли го някъде - никак не се и ядосваш. Счупи ли се - хвърляш и купуваш нов при идващия дъжд.
Майсторът на чадъри не взима по никакъв начин скъпо. " По 1-2 лв. заплащат, зависи какво има да се поправя. От сутринта съм направил 2 ", продължава описа си бай Филип.
Носят му за корекция и от евтините чадъри, които в този момент са наводнили пазара. Те никак не са качествени. Случвало се е даже от магазина, където се продават, да му донасят по няколко.
Отворили ги на клиенти за проява и това било задоволително. Пръчките им са направени от доста мека сплав и се чупят при по-рязко прилагане. Трябва деликатно да се борави с тях, да се разпъват нежно, без напън. Чупят се и когато вятърът ги обърне. И макар че са евтини, има хора, които ми ги носят за корекция. Други пък му дават и за аварийни елементи - желаят един да бъде поправен и оставят по два-три чадъра.
Голям приход от ремонта на чадъри в този момент не може да се получи, само че да позакърпи пенсията, става. От поправката на един бай Филип може да вземе най-много лев-два. Това е нормалната цена, а операциите никак не са малко.
Малко чуждици за край
Примерно, с цел да смени една пръчка, той първо отрязва и развързва телчето, с което е захваната за буруто и конците, с които е зашита на четири места за кумаша. Когато я освободи и изтегли, надали ще познаете своя чадър. А като нищо може да си кажете - от това към този момент нищо не става. Но това не е всичко. От купа пръчки - те са най-малко 5-6 модела, търси подобаващия размер и сглобява чадъра по противоположния ред.
Само когато вали, оборотът е по-голям. Но то е ден до пладне, до момента в който грейне слънце...
А каква е модата при чадърите? Ами има всевъзможни. Преобладава класическото черно и други строги цветове като тъмнозелено и тъмносиньо и сиво. С времето се появили и радостни розови чадъри, такива с принтирани усмивки, с доста шарки, с къдрички по периферията, на точки, без точки, с цветя, с анимационни герои, имаше и чадър-слънчоглед, който преследвах за фотография. Големите чадъри в цветовете на дъгата също гордо се разхождат от притежателите им.
Веднъж ме впечатли аления чадър в звук с косата на една госпожа. Беше доста сполучлива композиция, смее се майсторът.
След време няма да има кой да я прави тази работа. Младите за по десетина лв. дневно не желаят да работят, търсят по-добре платена работа. Ама то е и обикновено. Млади хора сте, желаете да отидете на ресторант, на дискотека, пък и би трябвало да сте добре облечени. И нашите в махалата все гледат да са хубави и съвременно облечени. Днес е по-важно да имаш съвременен телефон, в сравнение с прекрасен чадър...
Работното място на последния занаятчия на чадъри е една домашна рогозка, на която седи. А занаята научил самичък и непредпазливо.
Някога бях ваксаджия и познавах клиентите си по обувките, споделя своето житие-битие бай Филип. Хората си личат по това какво носят на краката си и по какъв начин се грижат за чепиците си. Някои постоянно са с лъснати обувки и като погледнеш нагоре виждаш, че са изтупани от глава до пети. Такива идваха да им почистя и лъсна обувките и единствено поради една прашинка, дето се споделя. Други правеха това при някакъв мотив или тогава, когато към този момент не си личеше какъв цвят са им били обувките. И при тях като вдигнеш очи нагоре, всичкото им е на този хал, спомня си бай Филип.
С годините клиентите на ваксаджията намалявали, пък и на доста места се появили автомати за разчистване на обувки. Така се наложило бай Филип да се откаже от ваксаджийския поминък и да търси различен метод да изкарва насъщния.
Някога хората си личаха по обувките
Днес тогавашния ваксаджия с носталгия си спомня положителното остаряло време, когато е било въпрос на авторитет да си с лъснати до искра обувки.
Сега виждам, че хората вървят с прашни чепици. Някои се сещат да извадят мокра кърпичка и да ги позабършат, само че това похабява кожата. Не че мнозина имат пари за естествена кожа. Повечето търсят по-евтинкото, влизат в магазини дето всичко е по 5-10 лв., но то и качеството е колкото парите - никакво. Такива хора няма да дадат лев-два за разчистване и лъскане. И стана по този начин, че седнал съм по през целия ден зад ваксаджийското ковчеже, а вечерта няма с какво да купя едното ястие, спомня си бай Филип. И въздиша: " Вече няма самун в този поминък ".
Затова и непредпазливо се научил да поправя чадъри. Не че има тълпа от клиенти, само че " капе " по малко, изключително когато се случат повече дъждовни дни.
Хората се сещат да ремонтират старите, само че качествени чадъри, споделя бай Филип. Те устоят дълги години и даже да се скапват, то е нещо дребно и след това отново служат правилно на притежателите си.
На мода са еднодневките
Новите чадъри, предлагани в комерсиалната мрежа, са колкото евтини, толкоз и некачествени. Някои даже ги назовават „ еднодневки ". Така са замислени: Завали ли - влизаш и купуваш. Забравиш ли го някъде - никак не се и ядосваш. Счупи ли се - хвърляш и купуваш нов при идващия дъжд.
Майсторът на чадъри не взима по никакъв начин скъпо. " По 1-2 лв. заплащат, зависи какво има да се поправя. От сутринта съм направил 2 ", продължава описа си бай Филип.
Носят му за корекция и от евтините чадъри, които в този момент са наводнили пазара. Те никак не са качествени. Случвало се е даже от магазина, където се продават, да му донасят по няколко.
Отворили ги на клиенти за проява и това било задоволително. Пръчките им са направени от доста мека сплав и се чупят при по-рязко прилагане. Трябва деликатно да се борави с тях, да се разпъват нежно, без напън. Чупят се и когато вятърът ги обърне. И макар че са евтини, има хора, които ми ги носят за корекция. Други пък му дават и за аварийни елементи - желаят един да бъде поправен и оставят по два-три чадъра.
Голям приход от ремонта на чадъри в този момент не може да се получи, само че да позакърпи пенсията, става. От поправката на един бай Филип може да вземе най-много лев-два. Това е нормалната цена, а операциите никак не са малко.
Малко чуждици за край
Примерно, с цел да смени една пръчка, той първо отрязва и развързва телчето, с което е захваната за буруто и конците, с които е зашита на четири места за кумаша. Когато я освободи и изтегли, надали ще познаете своя чадър. А като нищо може да си кажете - от това към този момент нищо не става. Но това не е всичко. От купа пръчки - те са най-малко 5-6 модела, търси подобаващия размер и сглобява чадъра по противоположния ред.
Само когато вали, оборотът е по-голям. Но то е ден до пладне, до момента в който грейне слънце...
А каква е модата при чадърите? Ами има всевъзможни. Преобладава класическото черно и други строги цветове като тъмнозелено и тъмносиньо и сиво. С времето се появили и радостни розови чадъри, такива с принтирани усмивки, с доста шарки, с къдрички по периферията, на точки, без точки, с цветя, с анимационни герои, имаше и чадър-слънчоглед, който преследвах за фотография. Големите чадъри в цветовете на дъгата също гордо се разхождат от притежателите им.
Веднъж ме впечатли аления чадър в звук с косата на една госпожа. Беше доста сполучлива композиция, смее се майсторът.
След време няма да има кой да я прави тази работа. Младите за по десетина лв. дневно не желаят да работят, търсят по-добре платена работа. Ама то е и обикновено. Млади хора сте, желаете да отидете на ресторант, на дискотека, пък и би трябвало да сте добре облечени. И нашите в махалата все гледат да са хубави и съвременно облечени. Днес е по-важно да имаш съвременен телефон, в сравнение с прекрасен чадър...
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ