Баскетболът се превърна в религия за много от нас благодарение

Баскетболът се трансформира в вяра за доста от нас с помощта на тази група защити персони. Да видиш на едно място събрани звезди от ранга на Майкъл Джордан, Меджик Джонсън, Лари Бърд, Патрик Юинг, Чарлз Баркли… това е максимумът, на който някой състезателен почитател в миналото е можел да се надява. Нарекоха ги „ Дрийм тийм “. И в това няма нищо инцидентно. Никога преди този момент не е имало и в никакъв случай по-късно няма да има различен сходен отбор. Първите постоянно са неповторими. И остават вечно в историята. Такава бе селекцията на Чък Дейли, представляваща националния тим на Съединени американски щати по баскетбол на Олимпиадата в Барселона.
Благодарение на книгата на Джак Маккълъм „ Дрийм тийм “ имаме опция да се докоснем до същината на този именит тим. Авторът съумява да ни придвижи оптимално покрай иконите на баскетбола. Толкова прецизен и меродавен е неговият роман, като че ли сме там измежду тях – на трибуните, в рейса, в казиното, в хотела или в сладкарница. И умерено им задаваме въпроси или просто се любуваме на великолепието им. Но в това време това не е възхваление за този популярен състав. Това е истината за него. Начинът, по който е събран, с прозрение в детайлите, без никакви взаимни отстъпки и съображения. Истината, такава, каквато я е видял Маккълъм, през неговите очи или тези на очевидците.

Издателите от Premium Books са се постарали да пресъздадат това необикновено чувство. Единствената по рода си книга ще излезе на българския пазар през идната седмица. И всички почитатели, освен на баскетбола, само че на спорта въобще, ще могат да я прочетат. Това е книга, която си коства да имате и да прелиствате през избран интервал от време.

Дрийм тийм – доста повече от тим

„ Имаш ли запис? – попита ме Майкъл Джордан. – На оня мач? “

„ Имам “ – отговорих му.

„ Човече, всички ме питат за този мач. Не съм се забавлявал повече на която и да е друга среща в кариерата ми “ – сподели той.

Този мач е като въплъщение на легендата за „ Дрийм тийма “, който несъмнено е най-доминиращият състезателен тим, съществувал в миналото. Към него не се обръщаме просто като към елементарен дуел. Не, този дуел в Монте Карло, директно преди старта на Олимпийските игри в Барселона през 1992 година, е чистото изображение на най-великите баскетболисти в света. Съединени американски щати играха общо 14 мача през това лято – шест от тях в предолимпийските квалификации и осем по пътя им към златния орден в Барселона. А най-оспорваният дуел, в който участваха, бе на финала за купата против симпатичния отбор на Хърватия при успеха им с 32 точки. Дори да гледате към чистата статистика, отново няма да може да разберете какъв брой в действителност е огромна разликата сред „ Дрийм тийма “ и всички останали. Тези момчета можеха да срещнат конкуренция единствено когато играеха един против различен.

Видеото от оня мач е като Светия граал за баскетбола, а описанието му е в тази книга, в 28-а глава.

Перфектната стихия връхлетя Барселона през лятото на „ Дрийм тийма “. Тогава всичко се напасна. Членовете на оня тим бяха на прага на ветеранските години за НБА, или съвсем достигнали пика на личните си благоприятни условия. Останалата част от света, която частично знаеше за уменията на баскетболистите от Лигата, нямаше самообладание да ги види в цялостния им искра поради това, че Олимпиадата в Барселона бе първата, на която експертите от НБА бяха позволени да играят. Те бяха въплъщение на суперзвездите на една страна, която към момента държеше позицията на международен водач в спорта. Просто нямаше по какъв начин да стане по-добре от това. И когато членовете на този „ Дрийм тийм “ демонстрираха какво могат като тим, тогава единственото, което ни оставаше, бе да се насладим на шоуто... и всеки от нас знаеше, че то в действителност ще бъде феноменално. Те стояха по този начин, като че ли са холивудски звезди от най-голям сан, като Джони Кеш, братята Олман или Сантана от „ Уудсток “. „ Ако в този момент заснемеха сериал и трябваше да участваме в него, несъмнено щеше да е от такава големина като тези от едно време “ – регистрира Лари Бърд…

…Разбира се, има и известни подозрения, че в днешно време „ Отборът фантазия “ наподобява по-специален и добър, в сравнение с е бил, поради носталгията към него. „ Това е „ Дрийм тиймът “ на нашите разкрасени мемоари – споделя комисарят на НБА Дейвид Стърн. – Говорим за хора, които бяха решили, че отиват на война против всички. Забравят по какъв начин Чарлз заби лакът на един състезател от Ангола, а Майкъл и останалите заличиха логото на олимпийските игри, тъй като другите нямаха късмет да се мерят с тях. Имаше реплики от сорта на: „ Защо въобще изпращаме нашите тимове там? Вие се пробвате да унижите останалите страни с тези звезди “. Сега, разглеждайки нещата оттатък годините, те наподобяват надалеч по-розови “ – споделя още Стърн.

В тази книга нищо от това не е пропуснато, господин Стърн. „ Дрийм тиймът “ фактически бе употребен от разнообразни спортни институции като оръжие след края на Олимпиадата, с цел да се позволяват спорове, и даже играчите му бяха посочени за виновници за събития, в които не са взели участие. Романтизмът отстъпи място на прагматизма. Всичко това е част от нашата история. Всъщност тази книга е детайлно изследване на една цяла генерация, защото в известна степен членовете на „ Отбора фантазия “ представляваха извадка на протичащото се в професионалния баскетбол в средата на 80-те и началото на 90-те години, една златна епоха за НБА, която приключи дружно с края на приказката на въпросния „ Дрийм тийм “, на който светът стана очевидец през август 1992 година. Това е последователност на събитията. За мен бе извънредно значимо да дам формулировка на тези играчи, преди да станат част от „ Дрийм тийм “. Майкъл Джордан като млад воин от Олимпийските игри през 1984 година, Скоти Пипън, въпреки това, като човек, който се бореше, с цел да откри своето място паралелно до извънредно известния си съотборник в „ Чикаго Булс “. Да не забравяме за буйния манталитет на Чарлз Баркли, както и несъмнено, няма да пропуснем съперничеството сред Меджик Джонсън и Лари Бърд през 80-те години.

Ще проследим и процеса на избор на този тим, който до известна степен може да е даже по-интересен от самите мачове, които те изиграха след това. Говорим за политически дейности, някакъв чудноват спектакъл, в който в деяние влязоха остарели съперничества както на терена, по този начин и отвън него, освен това на най-високо равнище.

Беше значимо също по този начин да представим и играчите в сегашното, къде са те в този момент – там, от домовете им (Финикс, Хюстън, Сан Антонио, Спокейн) или пък от офисите, в които работят (Шарлът и Орландо). В този роман ще имаме връщане към предишното и посрещане на сегашното. Някак като магическо йо-йо, с което играем, а не като характерен пробив на Чарлз – непосредствено напред, преминавайки през всяко затруднение по пътя.

Като доста от нас, те самите се сблъскват с неуспехите отвън терена, някои като татковци и съпрузи, други като треньори, генерални мениджъри или предприемачи. Но от баскетболна позиция те в действителност се бяха доближили до съвършенството. „ Това са хора, които написаха огромна част от историята, играейки в най-великия тим на Вселената. Оставиха толкоз огромна следа, че даже не знам кой би могъл да заеме второ място след тях “ – споделя мениджърът на „ Далас Маверикс “ Дони Нелсън, който тренира един от противниците им на Олимпиадата.
Най-точният барометър за това какво тъкмо съставлява този тим в исторически проект може да бъде открит в думите на един от главните му членове – човек, който завоюва 5 шампионски трофеи в НБА, три пъти бе избиран за „ Най-полезен състезател “ и има един трофей в колежанското състезание NCAA, както и безчет първи места в състезанията по известност.

„ За мен „ Дрийм тийм “ е №1 във връзка с безусловно всичко, което съм постигнал в баскетболната си кариера. Причината да мисля по този начин е, че в никакъв случай няма да има различен тим като него, тъй като няма от кое място да се появи “, споделя Меджик Джонсън.