Духът на джаза напусна Банско
" Банско джаз фест " стартира през 1998 година, когато Банско още не беше интернационален ски курорт с политически чадър, а заспало пиринско градче. Той продължи да съществува и да се развива със забележително твърдоглавие - всяко лято, в това число и в пандемичната 2020-а, без значение от цветовете на властта, неналичието или съществуването на финансиране, слънцето или дъжда над централния площад " Никола Вапцаров ", където при започване на август се издига фестивалната сцена.
Негов основател, идеолог и закрепостен уредник бе доктор Емил Илиев - първоначално прочут основно като кожен лекар и иглотерапевт, а след това най-много с осъществената си пристрастеност към джаза. Но докторът умря от ковид - както хиляди други българи - и през ноември 2020 година неговото джаз завещание осиротя. Типично по български, мераклиите за него са повече от един.
От едната страна стои вдовицата на доктора - Татяна Илиева (по нейни думи Международният джаз фестивал принадлежи на компанията на брачна половинка й - Едноличен търговец „ Емил Илиев – Център за хубост и здраве “, която го е провела от самото му основаване и на която тя е наследница, надлежно правата върху фестивала са нейни).
От другата е Община Банско, която е главен спонсор и съорганизатор на фестивала от 2008 година насам. Кметовете, в чието време доктор Илиев е провел своя фест, са цели четирима, с друга политическа багра.
През предходната седмица Татяна Илиева направи съдбоносен ход, изпращайки огнено писмо с копия до президента, служебния министър председател, министъра на културата Велислав Минеков, омбудсмана и медиите: " С голяма паника и угриженост желая да ви оповестя, че едно от най-емблематичните и влиятелни културни събития в България – Международният джаз фестивал в Банско, е на път да завърши своето битие с последното си 23-то издание от 2020 година В момента се прави следващата кражба на интелектуален артикул... За следващ път сме очевидци на грабителските и алчни упоритости на локалната изпълнителна власт към основан с голям труд и обич влиятелен културен конгрес ", написа тя. Според Илиева Община Банско желае да си присвои фестивала, което
" неизбежно ще докара до неговата разпродажба "
Кметът Иван Кадев обаче твърди, че фестивалът е на града, и счита, че негово право е да го провежда, без да се събразява с наследниците и техните проекти.
Последователно вдовица и кмет подават заявки в Патентното ведомство да запазят за себе си марката „ Международен джаз фестивал, Банско ”; за момента нито една от двете страни не е получила удостоверение.
Само няколко часа след като Илиева популяризира своето писмо, Кадев отвърна със съобщение в формалните общински канали, че обичайният джаз фестивал в Банско ще се организира и това лято – от 7 до 14 август. „ Въпреки тежките финансови удари върху общинския бюджет и намалелите доходи сме решени да поставим всички нужни старания за гарантиране на високо равнище на форума с присъединяване на елитни джаз музиканти “, написаха от уеб страницата на общината. Те подчертаха, че на събитието ще бъде отдадена и респект към основателя на музикалния конгрес доктор Емил Илиев.
Татяна Илиева не е съгласна с това - тя упорства уредниците от общината да употребяват друго име, да не спекулират с наследството на Доктора и даже съобщи, че им връща знака за почетен жител на Банско, присъден на нейния брачен партньор преди 14 години.
Въпреки оптимистичното известие на общината бъдещето пред " Банско джаз фест " не наподобява розово. Музикантите, публицистите и феновете на джаза у нас знаят, че всяка друга година по това време в щаба на фестивала отдавна кипи трескава подготовка. Състояла се е първата конференция, известни са и първите посетители.
Трудно е да се чака, че някой от общината или от промоутърска фирма ще може да размени Доктора — с неговите знания, контакти, меродавност, организаторски способности - а, несъмнено, и откровена дългогодишна обич към джаза. Знаем, че доктор Илиев не е правил този фестивал самичък, само че приживе той не създаваше усещане, че има някой, който може да го анулира. " За мен фестивалът в Банско е като дете, което си основал и си го отглеждаш ", споделяше приживе Илиев. Той бе и впечатляващ посланик - успяваше да завоюва за идеята си кметове, партии, банки, държавни глави, посланици.
В последните години
Доктора и шефът на огромния сръбски джазфест " Нишвил "
бяха открили близко и взаимоизгодно работно съдействие. Фестивалът в Банско се организираше нормално сред 8 и 13 август, почти по същото време е и този в Ниш. За гостуващите музиканти от Америка (а и не само) бе доста по-удобно, като долетят за „ Нишвил “, да свирят и у нас (или обратното). В Ниш фестивалът върви на 12 сцени, има по над 150 концерта и вземат участие между 600 и 700 артисти. Мащабът в Банско е несравнимо по-малък, само че пък артистите изпитваха същинско наслаждение от посрещането, срещите с българската аудитория и джемсешъните с цигански оркестри в локалните хладни механи.
А в началото концепцията изглежда обречена на неуспех - през лятото туристи в Банско няма, а локалните хора, даже и да слушат джаз, едва ли биха имали време за концерти през август. Но много от задграничните участници са пленени от пионерския дух на тези първи издания. Когато известният буги пианист Аксел Цвингенбергер отказва да свири на електрическо пиано и вижда по какъв начин двайсет войничета товарят роял „ Блютнер ” от читалището в Разлог, с цел да го закарат особено за него, се просълзява. Познатият на всички Мънго Джери е влюбен в града и подготвен постоянно да пристигна отново. Братът на Нат Кинг Кол, Фреди, е тъй въодушевен, че скача да танцува върху масата в една от известните бански механи. А е " единствено " на 76 години... Има и още доста сходни истории от двайсет и трите лета на джазфеста, на чиято открита сцена са излизали звезди от десетки страни - Соломон Бърк, Джос Стоун, Кенди Дълфър, " Инкогнито ", Бени Голсън, Бианка Моралес, Урош Перич, Игор Бутман, Таня Мария, Ана Моура, " Балкански коне ", Милчо Левиев, Йълдъз Ибрахимова, Камелия Тодорова, Васил Петров, Вили и Хилда Казасян, Теодосий Спасов, Мишо Йосифов... В Банско пя дори Лили Иванова, въпреки в никакъв случай в кариерата си да не е изпълнявала чист джаз. Изобщо купонът бе огромен.
През 2020-а, когато Доктора бе още жив и здрав, " Банско джаз фест " беше едно от първите огромни събития у нас, състояло се посред епидемиологичната конюнктура и повсеместните страхове. Може би тъй като август се случи и дъждовен, а доста музиканти не можеха да изоставен страните си поради рестриктивните мерки, ситуацията бе леко тягостна и хора имаше доста малко. Вероятно при по-добри условия наклонността би се обърнала на следващата или по-следващата година, само че... при настоящия процес е трудно да се повярва в това.
Има и друго. Когато джаз фестивалът в Банско започва, тази музика, а и въобще културата у нас бе изтикана в периферията. В следващите двайсетина години (за щастие) това се промени. И през днешния ден, след нулевата за множеството от тях 2020-а, фестивалният календар в България
наброява около 10 джаз фестивала!
Ето: на 5 и 6 юни се състоя " Благоевград джаз фест ". За събитието по самодейност на тромпетиста Венци Благоев това е едвам второ издание, само че свободният вход притегля хора на градския площад " Македония ". Фестът се провежда от общината и е без непознати посетители, само че с присъединяване на редица български имена, които сме привикнали да виждаме и на сцената в Банско. Вторият уикенд на юни пък ще посрещне гостите на " Джаз конгрес Стара Загора ". Той също е обзор на родната сцена, с деветгодишна история - стартира през 2012-а.
Не го е имало и финансираният от " Америка за България " A to Jazz, когато " Банско джаз фест " бе в най-силните си години. Софийският фест навън притегля многолюдна аудитория с интернационалните (най-вече американски) звездни имена и безвъзмезден достъп. Тази година на 9, 10 и 11 юли ще се състои неговото юбилейно 10-о издание, откакто през предишното лято концерти нямаше.
С къса, само че забележителна история е Пловдивският джаз фест, проведен от 2015-а насам от певицата Мира Кацарова. За своя къс живот той съумя да посрещне Кърт Елинг, Ян Гарбарек, Дейв Холанд, Елиане Елиас, Крис Потър, Майк Стърн, Ричард Бона, Джошуа Редман... Ноемврийският фест на закрито се състоя даже в пандемичната 2020-а, въпреки и с стеснен брой фенове в залата и по-малко посетители.
Коронавирусът не уплаши и напълно новия " Джаз под звездите на Деветашкото плато " (създаден 2017 г.), който се организира и през предходната година, въпреки с малко забавяне, а тази година се готви да посрещне гостите си на 19 юни. Звездата в програмата ще бъде Йълдъз Ибрахимова.
Връстник на " Банско джаз фест " е Хасковският фестивал, учреден година по-рано - през 1997-а. Миналия септември се организира неговото 24-то издание. Значително по-стар е " Джаз фест Русе ", правоприемник на учредената още през 70-те от Петьо Парчето " Национална джаз среща Русе ". Неговият преход сред соца и демокрацията не минава без разтърсвания, само че въпреки всичко през 2019-а той означи своето 44-то издание. 45-ото бе отсрочено поради ковид - сякаш за тази пролет. (Но тази година фест в Русе още не е имало.) Джазът обичайно участва и на созополските празници на изкуствата " Аполония ".
Всичко това иде да каже, че макар компликациите фестивалната сцена у нас се развива, понякога на най-необичайни места. Дали Банско ще продължи да бъде едно от тях, следва да разберем. А мечтаната от Доктора Алея на джазмените в града още не е открита.
Негов основател, идеолог и закрепостен уредник бе доктор Емил Илиев - първоначално прочут основно като кожен лекар и иглотерапевт, а след това най-много с осъществената си пристрастеност към джаза. Но докторът умря от ковид - както хиляди други българи - и през ноември 2020 година неговото джаз завещание осиротя. Типично по български, мераклиите за него са повече от един.
От едната страна стои вдовицата на доктора - Татяна Илиева (по нейни думи Международният джаз фестивал принадлежи на компанията на брачна половинка й - Едноличен търговец „ Емил Илиев – Център за хубост и здраве “, която го е провела от самото му основаване и на която тя е наследница, надлежно правата върху фестивала са нейни).
От другата е Община Банско, която е главен спонсор и съорганизатор на фестивала от 2008 година насам. Кметовете, в чието време доктор Илиев е провел своя фест, са цели четирима, с друга политическа багра.
През предходната седмица Татяна Илиева направи съдбоносен ход, изпращайки огнено писмо с копия до президента, служебния министър председател, министъра на културата Велислав Минеков, омбудсмана и медиите: " С голяма паника и угриженост желая да ви оповестя, че едно от най-емблематичните и влиятелни културни събития в България – Международният джаз фестивал в Банско, е на път да завърши своето битие с последното си 23-то издание от 2020 година В момента се прави следващата кражба на интелектуален артикул... За следващ път сме очевидци на грабителските и алчни упоритости на локалната изпълнителна власт към основан с голям труд и обич влиятелен културен конгрес ", написа тя. Според Илиева Община Банско желае да си присвои фестивала, което
" неизбежно ще докара до неговата разпродажба "
Кметът Иван Кадев обаче твърди, че фестивалът е на града, и счита, че негово право е да го провежда, без да се събразява с наследниците и техните проекти.
Последователно вдовица и кмет подават заявки в Патентното ведомство да запазят за себе си марката „ Международен джаз фестивал, Банско ”; за момента нито една от двете страни не е получила удостоверение.
Само няколко часа след като Илиева популяризира своето писмо, Кадев отвърна със съобщение в формалните общински канали, че обичайният джаз фестивал в Банско ще се организира и това лято – от 7 до 14 август. „ Въпреки тежките финансови удари върху общинския бюджет и намалелите доходи сме решени да поставим всички нужни старания за гарантиране на високо равнище на форума с присъединяване на елитни джаз музиканти “, написаха от уеб страницата на общината. Те подчертаха, че на събитието ще бъде отдадена и респект към основателя на музикалния конгрес доктор Емил Илиев.
Татяна Илиева не е съгласна с това - тя упорства уредниците от общината да употребяват друго име, да не спекулират с наследството на Доктора и даже съобщи, че им връща знака за почетен жител на Банско, присъден на нейния брачен партньор преди 14 години.
Въпреки оптимистичното известие на общината бъдещето пред " Банско джаз фест " не наподобява розово. Музикантите, публицистите и феновете на джаза у нас знаят, че всяка друга година по това време в щаба на фестивала отдавна кипи трескава подготовка. Състояла се е първата конференция, известни са и първите посетители.
Трудно е да се чака, че някой от общината или от промоутърска фирма ще може да размени Доктора — с неговите знания, контакти, меродавност, организаторски способности - а, несъмнено, и откровена дългогодишна обич към джаза. Знаем, че доктор Илиев не е правил този фестивал самичък, само че приживе той не създаваше усещане, че има някой, който може да го анулира. " За мен фестивалът в Банско е като дете, което си основал и си го отглеждаш ", споделяше приживе Илиев. Той бе и впечатляващ посланик - успяваше да завоюва за идеята си кметове, партии, банки, държавни глави, посланици.
В последните години
Доктора и шефът на огромния сръбски джазфест " Нишвил "
бяха открили близко и взаимоизгодно работно съдействие. Фестивалът в Банско се организираше нормално сред 8 и 13 август, почти по същото време е и този в Ниш. За гостуващите музиканти от Америка (а и не само) бе доста по-удобно, като долетят за „ Нишвил “, да свирят и у нас (или обратното). В Ниш фестивалът върви на 12 сцени, има по над 150 концерта и вземат участие между 600 и 700 артисти. Мащабът в Банско е несравнимо по-малък, само че пък артистите изпитваха същинско наслаждение от посрещането, срещите с българската аудитория и джемсешъните с цигански оркестри в локалните хладни механи.
А в началото концепцията изглежда обречена на неуспех - през лятото туристи в Банско няма, а локалните хора, даже и да слушат джаз, едва ли биха имали време за концерти през август. Но много от задграничните участници са пленени от пионерския дух на тези първи издания. Когато известният буги пианист Аксел Цвингенбергер отказва да свири на електрическо пиано и вижда по какъв начин двайсет войничета товарят роял „ Блютнер ” от читалището в Разлог, с цел да го закарат особено за него, се просълзява. Познатият на всички Мънго Джери е влюбен в града и подготвен постоянно да пристигна отново. Братът на Нат Кинг Кол, Фреди, е тъй въодушевен, че скача да танцува върху масата в една от известните бански механи. А е " единствено " на 76 години... Има и още доста сходни истории от двайсет и трите лета на джазфеста, на чиято открита сцена са излизали звезди от десетки страни - Соломон Бърк, Джос Стоун, Кенди Дълфър, " Инкогнито ", Бени Голсън, Бианка Моралес, Урош Перич, Игор Бутман, Таня Мария, Ана Моура, " Балкански коне ", Милчо Левиев, Йълдъз Ибрахимова, Камелия Тодорова, Васил Петров, Вили и Хилда Казасян, Теодосий Спасов, Мишо Йосифов... В Банско пя дори Лили Иванова, въпреки в никакъв случай в кариерата си да не е изпълнявала чист джаз. Изобщо купонът бе огромен.
През 2020-а, когато Доктора бе още жив и здрав, " Банско джаз фест " беше едно от първите огромни събития у нас, състояло се посред епидемиологичната конюнктура и повсеместните страхове. Може би тъй като август се случи и дъждовен, а доста музиканти не можеха да изоставен страните си поради рестриктивните мерки, ситуацията бе леко тягостна и хора имаше доста малко. Вероятно при по-добри условия наклонността би се обърнала на следващата или по-следващата година, само че... при настоящия процес е трудно да се повярва в това.
Има и друго. Когато джаз фестивалът в Банско започва, тази музика, а и въобще културата у нас бе изтикана в периферията. В следващите двайсетина години (за щастие) това се промени. И през днешния ден, след нулевата за множеството от тях 2020-а, фестивалният календар в България
наброява около 10 джаз фестивала!
Ето: на 5 и 6 юни се състоя " Благоевград джаз фест ". За събитието по самодейност на тромпетиста Венци Благоев това е едвам второ издание, само че свободният вход притегля хора на градския площад " Македония ". Фестът се провежда от общината и е без непознати посетители, само че с присъединяване на редица български имена, които сме привикнали да виждаме и на сцената в Банско. Вторият уикенд на юни пък ще посрещне гостите на " Джаз конгрес Стара Загора ". Той също е обзор на родната сцена, с деветгодишна история - стартира през 2012-а.
Не го е имало и финансираният от " Америка за България " A to Jazz, когато " Банско джаз фест " бе в най-силните си години. Софийският фест навън притегля многолюдна аудитория с интернационалните (най-вече американски) звездни имена и безвъзмезден достъп. Тази година на 9, 10 и 11 юли ще се състои неговото юбилейно 10-о издание, откакто през предишното лято концерти нямаше.
С къса, само че забележителна история е Пловдивският джаз фест, проведен от 2015-а насам от певицата Мира Кацарова. За своя къс живот той съумя да посрещне Кърт Елинг, Ян Гарбарек, Дейв Холанд, Елиане Елиас, Крис Потър, Майк Стърн, Ричард Бона, Джошуа Редман... Ноемврийският фест на закрито се състоя даже в пандемичната 2020-а, въпреки и с стеснен брой фенове в залата и по-малко посетители.
Коронавирусът не уплаши и напълно новия " Джаз под звездите на Деветашкото плато " (създаден 2017 г.), който се организира и през предходната година, въпреки с малко забавяне, а тази година се готви да посрещне гостите си на 19 юни. Звездата в програмата ще бъде Йълдъз Ибрахимова.
Връстник на " Банско джаз фест " е Хасковският фестивал, учреден година по-рано - през 1997-а. Миналия септември се организира неговото 24-то издание. Значително по-стар е " Джаз фест Русе ", правоприемник на учредената още през 70-те от Петьо Парчето " Национална джаз среща Русе ". Неговият преход сред соца и демокрацията не минава без разтърсвания, само че въпреки всичко през 2019-а той означи своето 44-то издание. 45-ото бе отсрочено поради ковид - сякаш за тази пролет. (Но тази година фест в Русе още не е имало.) Джазът обичайно участва и на созополските празници на изкуствата " Аполония ".
Всичко това иде да каже, че макар компликациите фестивалната сцена у нас се развива, понякога на най-необичайни места. Дали Банско ще продължи да бъде едно от тях, следва да разберем. А мечтаната от Доктора Алея на джазмените в града още не е открита.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ