Банкята се върна към амплоато си на главен разпоредител със съдбата на България!
Банкята, както на бандитски диалект го назовават негови приятели в политическите далавери, се върна към амплоато си на основен разпоредник със ориста на България. Заговори в първо лице, че щял да даде още един късмет да има държавно управление. От него да мине.
Знаел какъв ще е резултата в случай че НАКАРА съпартийците си на днешното заседание да вдигнат ръка кой е за избори. Но не ги НАКАРА. Само се накара на отсъстващите от залата евентуални съуправляващи. За да станат такива, той чака да одобряват ултиматума му за общо ръководство от 3 години и с министър председател Мария Габриел. Която му благодари, че е отпред на тази партия.
Очакванията, че водевилът “Ще вървим на избори ” в солово осъществяване на Банкята продължава, само че и краят на спекулацията с ротацията се обрисува.
Метафората, която не един път съм употребявал за това ръководство като брак по сметка с капацитет да се окаже по-траен от “брак по обич ” сред сътрудниците, беше използвана и от основния младоженец през днешния ден. За задачата ни сподели какво казвали в по този начин обстановка дамите: или брак, или дотук.
Ергенът ги схваща тези неща. Малко като разведеният Путлер, който поучава нацията по какъв начин да основава здрави фамилии, с цел да се ражда задоволително пушечно месо за специфичните му военни излагации.
Пътьом Банкята се опита да се присламчи към третомартенския успех на рашизма у нас.
“Спасихме 3 март ”, сподели той във връзка отстъплението си от тезата за нуждата от промяна на руzкия ни народен празник. Той я изостави при първото социологическо изследване, което го слага в нетърпимата за него роля на малцинство по въпроса. Но и се ожали през днешния ден, че ръководителят на Народното събрание Росен Желазков е освиркан на Шипка. Вижда му се незаслужено негов човек да бъде подозиран в “русофобия ”. Иска да чува единствено аплодисменти и надуши ли освиркване е подготвен на отсвири всяка идея в името на мъжоритарния си комфорт.
Този ще би трябвало да си го поносим още да ни разиграва и да ни се подиграва.
Хванал е попътния евроатлантически вятър и знае, че може да надува бузи колкото си ще и че всеки ( здрав разум) ще го избра пред (още) по-лошия вид на Радэв да му бъде връчена още веднъж съветската нагайка на едноличното ръководство посредством служебни държавни управления.
Скачени са тези два съда. Нормалният човек може да откачи от неналичието на опция, само че тя няма по какъв начин да бъде основана в придвижване без избори. Надеждата е едно по-продължително евроатлантическо ръководство да докара задоволително доста гласоподаватели у нас до убеждението, че такава опция и на двамата би трябвало да бъде подкрепена. Има ли подобен развой, ще се намерят и водачи да го оглавят, уповавам се.
А в това време ситуацията още веднъж е изнудваческо: “Банкята е права, каквото и (г)реши ”.
Източник – Иво Инджев за персоналния си блог ivo.bg
За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News
Още вести четете в категория Коментари
