Отсрочването на кредита си има цена
Банките към този момент отсрочват отговорности на компании и жители, чиито финанси са потърпевши поради COVID-19 . Те го вършат при следните правила:
Отсрочването може да е отчасти - единствено на главница, или цялостно - на главницата и на лихвите. Срокът на контракта може да се удължи с времето, за което се употребява гратисен интервал. Запазват се съществуващите условия по контракта и по-конкретно лихвеният %.
Отсрочката се разпределя по три основни метода: лихвата за отсрочения интервал се разпределя отмерено върху оставащите месечни погасителни вноски (най-често срещаният вариант), прибавя се в края на периода на кредита или се изисква еднократно след края на гратисния интервал.
Защо при отлагане сумата на отговорностите нараства? Причината е, че за времето на отлагане липсват погашения по главницата, а когато такива отсъстват, лихвените заплащания не понижават своя размер, както е в постоянния погасителен проект, с който съпоставяме. Това се случва постоянно при прилагане на гратисен интервал поради променения график на заплащанията. Поради тази причина директното съпоставяне с графика отпреди отсрочката може да докара до подвеждане, че банката начислява спомагателни лихви и такси. Не - банките няма да начисляват спомагателни такси и лихви при използване на ограниченията, свързани с мораториума!
Просто цената на парите във времето се трансформира – един лев през днешния ден е по-скъп от един лев утре/в бъдещето поради несигурността на цената на парите във времето (инфлация и други). Това поражда нужда от така наречен сконтиране на бъдещите парични потоци (в случая заплащания по кредити). Сконтирането се прави от банката. Затова ГПР - годишният размер на разноските по заема, е различен при потребление на гратисен интервал .
Важно
Отсрочването не се смята за симптом за утежняване на финансовото положение на длъжника. Неговите отсрочени отговорности няма да подлежат на регистриране в Централния указател, а разноските на банките за заделяне на хранителни запаси няма да нарастват.
Отсрочването може да е отчасти - единствено на главница, или цялостно - на главницата и на лихвите. Срокът на контракта може да се удължи с времето, за което се употребява гратисен интервал. Запазват се съществуващите условия по контракта и по-конкретно лихвеният %.
Отсрочката се разпределя по три основни метода: лихвата за отсрочения интервал се разпределя отмерено върху оставащите месечни погасителни вноски (най-често срещаният вариант), прибавя се в края на периода на кредита или се изисква еднократно след края на гратисния интервал.
Защо при отлагане сумата на отговорностите нараства? Причината е, че за времето на отлагане липсват погашения по главницата, а когато такива отсъстват, лихвените заплащания не понижават своя размер, както е в постоянния погасителен проект, с който съпоставяме. Това се случва постоянно при прилагане на гратисен интервал поради променения график на заплащанията. Поради тази причина директното съпоставяне с графика отпреди отсрочката може да докара до подвеждане, че банката начислява спомагателни лихви и такси. Не - банките няма да начисляват спомагателни такси и лихви при използване на ограниченията, свързани с мораториума!
Просто цената на парите във времето се трансформира – един лев през днешния ден е по-скъп от един лев утре/в бъдещето поради несигурността на цената на парите във времето (инфлация и други). Това поражда нужда от така наречен сконтиране на бъдещите парични потоци (в случая заплащания по кредити). Сконтирането се прави от банката. Затова ГПР - годишният размер на разноските по заема, е различен при потребление на гратисен интервал .
Важно
Отсрочването не се смята за симптом за утежняване на финансовото положение на длъжника. Неговите отсрочени отговорности няма да подлежат на регистриране в Централния указател, а разноските на банките за заделяне на хранителни запаси няма да нарастват.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ