След втората COVID вълна ни заливат и лоши кредити
Банките би трябвало да се приготвят занапред за риска от увеличение на "лошите заеми ". Заради втората вълна на пандемията през новата година се чака растеж на необслужваните заеми в Европа, предизвести ръководителката на Европейския съвет за преструктуриране, част от който към този момент е и България.
Опасенията на Елке Кьониг се споделят и от ръководителя Европейския банков контрол Андреа Енриа, който преди седмица предвижда, че при „ тежък, само че достоверен “ сюжет необслужваните заеми в банките от еврозоната могат да доближат 1.4 трлн. евро, което е доста над равнищата от финансовата рецесия от 2008 година и последвалата рецесия на държавния дълг на Европейския съюз.
Пред "Файненшъл таймс " Елке Кьониг споделя, че повишаването на необслужваните заеми евентуално ще стартира през първото и второто тримесечие на 2021 година. В светлината на това нейното обръщение към банките е: "Имайте поради, че неприятните заеми идват и най-хубавото нещо е да започнете да ги третирате по-рано ".
На европейско ниво занапред би трябвало да се дискутира и лансираното от ЕЦБ предложение за основаване на "лоша банка ", която да поеме ръководството на необслужваните заеми. Ръководителката на Европейския съвет за преструктуриране е срещу тази концепция, като съгласно нея е по-удачно комерсиалните банки сами "да си напишат домашното ".
От Европейската комисия не са взели съществено отношение по тематиката, като през идващия месец се чака Брюксел да стартира личен вид за справяне с неприятните заеми. Засега проектът включва по-нататъшно развиване на вторичните пазари, на които се купуват и продават задължения, както и промяна на рамката за неплатежоспособност.
В България също има предизвестия за повишаване на необслужваните заеми през идната година. Например в последния си отчет за страната ни Международният валутен фонд споделя, че: "Необслужваните заеми в България са по-високи от междинното равнище за Европейски Съюз още преди рецесията, а се чака да набъбнат още, когато мораториумът върху заемите стартира да изтича и икономическият спад става по-продължителен ". По-рано такива предизвестия насочи и Българска народна банка.
По последна информация банките са отсрочили заеми в размер на 9-10 милиарда лв.. Докато така наречен кредитен мораториум бе в действие, тези заеми не се класифицираха като необслужвани. След март 2021 година обаче известна част от тези заеми ще влязат или към този момент ще са влезнали в просрочие и ще бъдат класифицирани като неприятни. Това значи, че банките ще са принудени да ги покрият с хранителни запаси. От началото на рецесията банките осъществя все по-големи разноски за амортизация на активите. Например към 30 септември разноските за амортизация на финансови активи са 628 млн. лева и се покачват с 282 млн. лева (81.5%) по отношение на регистрираните за деветте месеца на 2019 година.
Опасенията на Елке Кьониг се споделят и от ръководителя Европейския банков контрол Андреа Енриа, който преди седмица предвижда, че при „ тежък, само че достоверен “ сюжет необслужваните заеми в банките от еврозоната могат да доближат 1.4 трлн. евро, което е доста над равнищата от финансовата рецесия от 2008 година и последвалата рецесия на държавния дълг на Европейския съюз.
Пред "Файненшъл таймс " Елке Кьониг споделя, че повишаването на необслужваните заеми евентуално ще стартира през първото и второто тримесечие на 2021 година. В светлината на това нейното обръщение към банките е: "Имайте поради, че неприятните заеми идват и най-хубавото нещо е да започнете да ги третирате по-рано ".
На европейско ниво занапред би трябвало да се дискутира и лансираното от ЕЦБ предложение за основаване на "лоша банка ", която да поеме ръководството на необслужваните заеми. Ръководителката на Европейския съвет за преструктуриране е срещу тази концепция, като съгласно нея е по-удачно комерсиалните банки сами "да си напишат домашното ".
От Европейската комисия не са взели съществено отношение по тематиката, като през идващия месец се чака Брюксел да стартира личен вид за справяне с неприятните заеми. Засега проектът включва по-нататъшно развиване на вторичните пазари, на които се купуват и продават задължения, както и промяна на рамката за неплатежоспособност.
В България също има предизвестия за повишаване на необслужваните заеми през идната година. Например в последния си отчет за страната ни Международният валутен фонд споделя, че: "Необслужваните заеми в България са по-високи от междинното равнище за Европейски Съюз още преди рецесията, а се чака да набъбнат още, когато мораториумът върху заемите стартира да изтича и икономическият спад става по-продължителен ". По-рано такива предизвестия насочи и Българска народна банка.
По последна информация банките са отсрочили заеми в размер на 9-10 милиарда лв.. Докато така наречен кредитен мораториум бе в действие, тези заеми не се класифицираха като необслужвани. След март 2021 година обаче известна част от тези заеми ще влязат или към този момент ще са влезнали в просрочие и ще бъдат класифицирани като неприятни. Това значи, че банките ще са принудени да ги покрият с хранителни запаси. От началото на рецесията банките осъществя все по-големи разноски за амортизация на активите. Например към 30 септември разноските за амортизация на финансови активи са 628 млн. лева и се покачват с 282 млн. лева (81.5%) по отношение на регистрираните за деветте месеца на 2019 година.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ