Вадим левовете под дюшека преди еврото
Банките ще получат към 750 млн. лева единствено за една година
Намаляват минималните наложителни запаси на финансовите институции в Българска народна банка
Не се чака голям растеж на заемите
Българите ще извадят парите под дюшеците и ще ги вкарат в банките преди въвеждане на еврото. От това банките ще завоюват стотици милиони. Допълнителен плюс за банките от влизането ни в еврозоната ще бъде понижението на минималните наложителни запаси, които поддържат в Българска народна банка, излиза наяве от уточнения на Централната банка за това какво следва във връзка с еврото.
В резултат банките единствено за година ще завоюват към 750 млн. лева Оказва се, че банките в страната ще приберат джакпота от въвеждане на еврото. А за хората ще остане вярата, че държавните институции няма да позволен повдигане на цените в магазините единствено поради прекосяването от лев към евро.
Под формата на въпроси и отговори от Българска народна банка дават уточнения какво да чакаме при влизане в еврозоната. На въпроса какви промени могат да се чакат за парите в обращение от Българска народна банка показват, че половин до една година преди присъединението на България към еврозоната може да се чака доста понижение на левовете в обращение и превръщането им в депозити в банките за по-лесно превалутиране в евро. Тоест хората ще извадят парите под дюшеците и ще ги внесат в банка, с цел да бъдат автоматизирано обменени в евро.
В Хърватия през шестте месеца преди присъединението към еврозоната (след оповестяване на решението на Съвета на Европейски Съюз от 6 юли 2022 година за приемане на еврото от Хърватия на 1 януари 2023 г.) банкнотите в обращение понижават с 42,4%. Опитът на Естония, Латвия и Литва демонстрира, че половин до една година преди присъединение към еврозоната банкнотите в локална валута в обращение са спаднали с 40% до 50%. След приемане на еврото банкнотите евро в обращение ще зависят от търсенето им от жители и компании за да реализират разплащания. Може да се чака, че последователно хората още веднъж ще натрупат банкноти евро под дюшеците. Но това ще бъде муден развой във времето, тъй като надали измежду като бурканите и дюшеците бъдат изпразнени от левове хората незабавно ще се втурнат да ги заменят с евро. По-вероятно е огромна част от парите им да останат в банките.
В края на декември предходната година парите в обращение в страната са 31 милиарда лева Ако близо половината от тях бъдат вкарани в банки, значи че парите във финансовите институции ще набъбнат с към 15 милиарда лева
След приемане на еврото наложителните минимални запаси (ЗМР) за банките в България, които държат в Българска народна банка, ще бъдат понижени от сегашните 12% до равнището за страните от еврозоната, което е 1 на 100. Същевременно ще бъде понижена и базата, върху която се начисляват тези ЗМР. За база, върху която сега се дефинира размерът на ЗМР, са привлечените от банките средства, както и 50% от касовите наличия, в това число в банкомати. Банките не поддържат наложителни минимални запаси за привлечените средства от държавния и локалните бюджети. След присъединението на Българска народна банка към Евросистемата базата за установяване на ЗМР ще включва депозитите и издадените дългови скъпи бумаги. От базата ще бъдат извадени отговорностите към банки от еврозоната, което ще докара до изключване на привлечените средства от банките майки в еврозоната. За депозитите и за дълговите скъпи бумаги със период над две години ще бъде прилагана ставка на ЗМР от 0%. Базата, върху която се начисляват ЗМР, би се намалила с към 6,3 милиарда лева, а ЗМР на банките биха се намалили с към 15 милиарда лева, показват от Българска народна банка.
Това обаче няма да докара до значителен растеж на заемите, което е добре, тъй като голямо нарастване на заемите би довело до повишаване на инфлацията. При опазване на настоящите условия, характеризиращи се със забележителна ликвидност в банките, и отчитане на пазарните упования за лихвените проценти в еврозоната, се чака освободеният за банките запас от наложителните минимални запаси (ЗМР) да продължи да се поддържа в салдото на Българска народна банка, като бъде трансфериран в по този начин нареченото “депозитно облекчение ”, показват от Българска народна банка. “Депозитното облекчение ” се употребява от банките в еврозоната, с цел да пласират ликвидните си средства в националните централни банки.
След въвеждане на еврото Българска народна банка ще стартира да ползва лихвения % по депозитното облекчение за поддържаните от банките средства по това облекчение, до момента в който сега лихвеният % по свръхрезервите на банките в Българска народна банка е 0%. В момента лихвата на ЕЦБ по депозитното облекчение е 2,50% и банките ще получават тази рента за парите си в Българска народна банка, в случай че ЕЦБ не понижи лихвите до влизането ни в еврозоната. Затова общите банкови запаси в салдото на Българска народна банка биха се запазили без основна смяна, показват от Българска народна банка. В резултат не биха се следили обилни резултати от понижаването на ЗМР върху кредитирането и цените в страната.
Само от понижението на ЗМР банките ще имат свободни 15 милиарда лева, за които ще взимат рента от 2,50%. Това съставляват 375 млн. лева на година. Ако 15 милиарда лева бъдат извадени от дюшеци и буркани и бъдат импортирани в банките, това ще удвои парите на банковите финансови институции в Българска народна банка, за които получават лихви. Така единствено за година банките ще завоюват към 750 млн. лева и то без да отпускат заеми и да поемат какъвто и да било риск.
Контролът ще продължи единствено месец
Национална агенция за приходите ще следи да няма растеж на цените
Ще постановат санкции до 5000 лева
Национална агенция за приходите ще би трябвало да следи за голословно повдигане на цените, само че този надзор ще продължи единствено един месец.
Национална агенция за приходите ще следи да няма неоснователно нарастване на цените след влизането ни в еврозоната. Един месец след въвеждане на еврото ще може да плащаме в магазините и с левове и с евро. В този интервал на двойно обращение търговците не могат да усилват цените на предлаганите от тях артикули и услуги, когато това не е обосновано от справедливи стопански фактори, написа в Закона за въвеждане на еврото в Република България. При констатиране на нарушавания ще бъдат налагани санкции на търговците в размер от 400 лева до 5000 лева
Но този надзор от страна на Национална агенция за приходите ще продължи единствено един месец, до момента в който плащаме и с двете валути. Данни от други страни, които влязоха в еврозоната, демонстрират че приемането на еврото води до трайно повишаване на цените. В Закона за въвеждане на еврото има и по обща възбрана, съгласно която “въвеждането на еврото не може да води до нарастване на цените на стоките и услугите, с изключение на когато това е обосновано от справедливи стопански фактори ”. Но не е избран държавен орган, който да съблюдава осъществяването на този текст от закона. По принцип контролът по съблюдаване на закона е разграничен сред Българска народна банка, Комисията за финансов контрол, Национална агенция за приходите и Комисията за отбрана на потребителите. Но тъкмо за спазването на този член от закона не дава отговор нито една институция.
По принцип жителите ще могат да подават сигнали за нарушавания на Закона за въвеждане на еврото до способената институция. Но за случайно повдигане на цените тъкмо преди въвеждане на еврото и един месец по-късно няма избрана институция, която да прави инспекции. Така и жителите няма да има до кого да изпращат сигнали, в случай че се съмняват в нарушаване и повдигане на цените без справедливи стопански фактори.
Българска народна банка няма да дава пари на бюджета
Приемаме еврото при курс от 1,95583 лева
Целта ни е 1 януари 2026 година
Българска народна банка няма да може да финансира държавния бюджет с пари от валутните запаси.
Валутният курс за промяна на лв. с еврото ще бъде избран от Съвета на Европейски Съюз, откакто бъде взето решение за влизането ни в еврозоната. Но решението би трябвало да бъде взето единомислещо от страните от еврозоната и България. Съгласно решение на 48-ото Народно заседание, България ще вкара еврото като публична валута при опазване на настоящия закрепен курс от 1,95583 лева за 1 евро. В осъществяване на това решение на Народното събрание българските управляващи могат да одобряват единствено този валутен курс за влизането ни в еврозоната.
Според писмо, изпратено от шефа на Българска народна банка Димитър Радев и министъра на финансите Теменужка Петкова до президента на Европейската централна банка Кристин Лагард и до ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен с молба за правене на изключителни отчети за готовността ни за въвеждане на еврото, задачата ни е да влезем в еврозоната от 1 януари 2026 година
След влизането ни в еврозоната запасите на Българска народна банка няма да може да бъдат употребявани за финансиране на държавния бюджет. Забраната за парично финансиране на държавните управления от централните банки е главен принцип на действието на Европейската система на централните банки, показват от Българска народна банка. Договорът за действие на Европейски Съюз (ДФЕС) не разрешава на всички централни банки да дават заеми под каквато и да е форма, в това число посредством директно пазаруване на облигации, на обществени органи и други контролирани от общественото право субекти. Законът за Българска народна банка също не разрешава финансиране на държавното управление.
Всички активи в салдото на Българска народна банка, отвън общите за Евросистемата парични активи, са нейни лични, а държавното управление не може да се разпорежда с тях. Правителството може харчи единствено парите по сметките си в Българска народна банка, показват от Централната банка.
Прехвърляме част от валутния запас
Внасяме близо €1 милиарда в Европейската централна банка
Участваме с 0,9783% в капитала
Българска народна банка държи 0,9783% от капитала на ЕЦБ.
Българска народна банка би трябвало да внесе общо над 1 милиарда лева в Европейската централна банка след въвеждане на еврото под формата на присъединяване в капитала на ЕЦБ и даване на валутни запаси. Участие в капитала на ЕЦБ имат националните централни банки (НЦБ) на всички страни от Европейски Съюз. Той е в размер на 10,825 милиарда лева
С приемането на еврото в България, Българска народна банка би трябвало да изплати изцяло записания си дял в капитала на ЕЦБ, който възлиза на 0,9783%. Реално импортираният капитал е 3,971 млн. евро, а общият размер на записания капитал е 105,9 млн. евро, демонстрират данни на ЕЦБ. Това значи, че Българска народна банка ще би трябвало да внесе малко над 100 млн. евро в капитала на ЕЦБ.
След приемане на еврото Българска народна банка ще трансферира на ЕЦБ част от задграничните си аварийни активи. Приносът в общия валутен запас е симетричен на каузи на всяка национална централна банка в капитала на ЕЦБ и се регистрира счетоводно като взимане от ЕЦБ. По предварителна оценка на Българска народна банка, която публично беше оповестена, равностойността на интернационалните валутни запаси, които ще бъдат трансферирани към ЕЦБ, възлиза на към 960 млн. евро. Заедно с парите, които би трябвало да бъдат импортирани в капитала на ЕЦБ, общата сума, която би трябвало да бъде трансферирана, надвишава 1 милиарда евро.
Причината са опитите за ограничение на инфлацията
ЕЦБ с рекордна загуба от 7,9 милиарда евро
Две следващи години на загуба
Загуба от 7,9 милиарда евро регистрира Европейската централна банка за 2024 година
Европейската централна банка (ЕЦБ) разгласи загуба от 7,9 милиарда евро за 2024 година и предизвести, че може да регистрира загуби през идващите години, въпреки и по-малки. През миналата 2023 година банката също регистрира загуба за първи път от две десетилетия. Загубите през 2023 година и 2024 година са резултат от ограничения, подхванати от Европейски Съюз по отношение на провежданата парична политика. ЕЦБ купуваше финансови активи, основно с закрепени лихвени проценти и дълъг период, което беше съпроводено от нарастване на привлечените от ЕЦБ средства, върху които банката заплаща плаващи лихвени проценти.
Повишаването на главните лихвени проценти от ЕЦБ през 2022 година и 2023 година за справяне с инфлацията в еврозоната, докара до неотложно нарастване на разноските за лихви, до момента в който приходите от лихви по активите на ЕЦБ не се усилиха в същата степен. През 2024 година ЕЦБ регистрира загуба в размер на 7,944 милиарда евро, при 7,886 милиарда евро загуба за 2023 година
“Загубата за 2024 година ще остане в салдото на ЕЦБ и ще бъде обезщетена от бъдещи облаги. В резултат на загубата разпределението на облаги сред националните централни банки в еврозоната за 2024 година няма да се реализира ”, оповестиха от ЕЦБ.
“ЕЦБ може да продължи да търпи загуби през идващите години. В този случай се чака финансовите загуби да бъдат по-ниски от регистрираните през 2023 година и 2024 година Впоследствие се чака ЕЦБ да се върне към облагите. ЕЦБ може да действа дейно и да извършва главната си задача да поддържа ценова непоклатимост, без значение от евентуалните загуби ”, гласи формалното известие на ЕЦБ.
Намаляват минималните наложителни запаси на финансовите институции в Българска народна банка
Не се чака голям растеж на заемите
Българите ще извадят парите под дюшеците и ще ги вкарат в банките преди въвеждане на еврото. От това банките ще завоюват стотици милиони. Допълнителен плюс за банките от влизането ни в еврозоната ще бъде понижението на минималните наложителни запаси, които поддържат в Българска народна банка, излиза наяве от уточнения на Централната банка за това какво следва във връзка с еврото.
В резултат банките единствено за година ще завоюват към 750 млн. лева Оказва се, че банките в страната ще приберат джакпота от въвеждане на еврото. А за хората ще остане вярата, че държавните институции няма да позволен повдигане на цените в магазините единствено поради прекосяването от лев към евро.
Под формата на въпроси и отговори от Българска народна банка дават уточнения какво да чакаме при влизане в еврозоната. На въпроса какви промени могат да се чакат за парите в обращение от Българска народна банка показват, че половин до една година преди присъединението на България към еврозоната може да се чака доста понижение на левовете в обращение и превръщането им в депозити в банките за по-лесно превалутиране в евро. Тоест хората ще извадят парите под дюшеците и ще ги внесат в банка, с цел да бъдат автоматизирано обменени в евро.
В Хърватия през шестте месеца преди присъединението към еврозоната (след оповестяване на решението на Съвета на Европейски Съюз от 6 юли 2022 година за приемане на еврото от Хърватия на 1 януари 2023 г.) банкнотите в обращение понижават с 42,4%. Опитът на Естония, Латвия и Литва демонстрира, че половин до една година преди присъединение към еврозоната банкнотите в локална валута в обращение са спаднали с 40% до 50%. След приемане на еврото банкнотите евро в обращение ще зависят от търсенето им от жители и компании за да реализират разплащания. Може да се чака, че последователно хората още веднъж ще натрупат банкноти евро под дюшеците. Но това ще бъде муден развой във времето, тъй като надали измежду като бурканите и дюшеците бъдат изпразнени от левове хората незабавно ще се втурнат да ги заменят с евро. По-вероятно е огромна част от парите им да останат в банките.
В края на декември предходната година парите в обращение в страната са 31 милиарда лева Ако близо половината от тях бъдат вкарани в банки, значи че парите във финансовите институции ще набъбнат с към 15 милиарда лева
След приемане на еврото наложителните минимални запаси (ЗМР) за банките в България, които държат в Българска народна банка, ще бъдат понижени от сегашните 12% до равнището за страните от еврозоната, което е 1 на 100. Същевременно ще бъде понижена и базата, върху която се начисляват тези ЗМР. За база, върху която сега се дефинира размерът на ЗМР, са привлечените от банките средства, както и 50% от касовите наличия, в това число в банкомати. Банките не поддържат наложителни минимални запаси за привлечените средства от държавния и локалните бюджети. След присъединението на Българска народна банка към Евросистемата базата за установяване на ЗМР ще включва депозитите и издадените дългови скъпи бумаги. От базата ще бъдат извадени отговорностите към банки от еврозоната, което ще докара до изключване на привлечените средства от банките майки в еврозоната. За депозитите и за дълговите скъпи бумаги със период над две години ще бъде прилагана ставка на ЗМР от 0%. Базата, върху която се начисляват ЗМР, би се намалила с към 6,3 милиарда лева, а ЗМР на банките биха се намалили с към 15 милиарда лева, показват от Българска народна банка.
Това обаче няма да докара до значителен растеж на заемите, което е добре, тъй като голямо нарастване на заемите би довело до повишаване на инфлацията. При опазване на настоящите условия, характеризиращи се със забележителна ликвидност в банките, и отчитане на пазарните упования за лихвените проценти в еврозоната, се чака освободеният за банките запас от наложителните минимални запаси (ЗМР) да продължи да се поддържа в салдото на Българска народна банка, като бъде трансфериран в по този начин нареченото “депозитно облекчение ”, показват от Българска народна банка. “Депозитното облекчение ” се употребява от банките в еврозоната, с цел да пласират ликвидните си средства в националните централни банки.
След въвеждане на еврото Българска народна банка ще стартира да ползва лихвения % по депозитното облекчение за поддържаните от банките средства по това облекчение, до момента в който сега лихвеният % по свръхрезервите на банките в Българска народна банка е 0%. В момента лихвата на ЕЦБ по депозитното облекчение е 2,50% и банките ще получават тази рента за парите си в Българска народна банка, в случай че ЕЦБ не понижи лихвите до влизането ни в еврозоната. Затова общите банкови запаси в салдото на Българска народна банка биха се запазили без основна смяна, показват от Българска народна банка. В резултат не биха се следили обилни резултати от понижаването на ЗМР върху кредитирането и цените в страната.
Само от понижението на ЗМР банките ще имат свободни 15 милиарда лева, за които ще взимат рента от 2,50%. Това съставляват 375 млн. лева на година. Ако 15 милиарда лева бъдат извадени от дюшеци и буркани и бъдат импортирани в банките, това ще удвои парите на банковите финансови институции в Българска народна банка, за които получават лихви. Така единствено за година банките ще завоюват към 750 млн. лева и то без да отпускат заеми и да поемат какъвто и да било риск.
Контролът ще продължи единствено месец
Национална агенция за приходите ще следи да няма растеж на цените
Ще постановат санкции до 5000 лева
Национална агенция за приходите ще би трябвало да следи за голословно повдигане на цените, само че този надзор ще продължи единствено един месец.
Национална агенция за приходите ще следи да няма неоснователно нарастване на цените след влизането ни в еврозоната. Един месец след въвеждане на еврото ще може да плащаме в магазините и с левове и с евро. В този интервал на двойно обращение търговците не могат да усилват цените на предлаганите от тях артикули и услуги, когато това не е обосновано от справедливи стопански фактори, написа в Закона за въвеждане на еврото в Република България. При констатиране на нарушавания ще бъдат налагани санкции на търговците в размер от 400 лева до 5000 лева
Но този надзор от страна на Национална агенция за приходите ще продължи единствено един месец, до момента в който плащаме и с двете валути. Данни от други страни, които влязоха в еврозоната, демонстрират че приемането на еврото води до трайно повишаване на цените. В Закона за въвеждане на еврото има и по обща възбрана, съгласно която “въвеждането на еврото не може да води до нарастване на цените на стоките и услугите, с изключение на когато това е обосновано от справедливи стопански фактори ”. Но не е избран държавен орган, който да съблюдава осъществяването на този текст от закона. По принцип контролът по съблюдаване на закона е разграничен сред Българска народна банка, Комисията за финансов контрол, Национална агенция за приходите и Комисията за отбрана на потребителите. Но тъкмо за спазването на този член от закона не дава отговор нито една институция.
По принцип жителите ще могат да подават сигнали за нарушавания на Закона за въвеждане на еврото до способената институция. Но за случайно повдигане на цените тъкмо преди въвеждане на еврото и един месец по-късно няма избрана институция, която да прави инспекции. Така и жителите няма да има до кого да изпращат сигнали, в случай че се съмняват в нарушаване и повдигане на цените без справедливи стопански фактори.
Българска народна банка няма да дава пари на бюджета
Приемаме еврото при курс от 1,95583 лева
Целта ни е 1 януари 2026 година
Българска народна банка няма да може да финансира държавния бюджет с пари от валутните запаси.
Валутният курс за промяна на лв. с еврото ще бъде избран от Съвета на Европейски Съюз, откакто бъде взето решение за влизането ни в еврозоната. Но решението би трябвало да бъде взето единомислещо от страните от еврозоната и България. Съгласно решение на 48-ото Народно заседание, България ще вкара еврото като публична валута при опазване на настоящия закрепен курс от 1,95583 лева за 1 евро. В осъществяване на това решение на Народното събрание българските управляващи могат да одобряват единствено този валутен курс за влизането ни в еврозоната.
Според писмо, изпратено от шефа на Българска народна банка Димитър Радев и министъра на финансите Теменужка Петкова до президента на Европейската централна банка Кристин Лагард и до ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен с молба за правене на изключителни отчети за готовността ни за въвеждане на еврото, задачата ни е да влезем в еврозоната от 1 януари 2026 година
След влизането ни в еврозоната запасите на Българска народна банка няма да може да бъдат употребявани за финансиране на държавния бюджет. Забраната за парично финансиране на държавните управления от централните банки е главен принцип на действието на Европейската система на централните банки, показват от Българска народна банка. Договорът за действие на Европейски Съюз (ДФЕС) не разрешава на всички централни банки да дават заеми под каквато и да е форма, в това число посредством директно пазаруване на облигации, на обществени органи и други контролирани от общественото право субекти. Законът за Българска народна банка също не разрешава финансиране на държавното управление.
Всички активи в салдото на Българска народна банка, отвън общите за Евросистемата парични активи, са нейни лични, а държавното управление не може да се разпорежда с тях. Правителството може харчи единствено парите по сметките си в Българска народна банка, показват от Централната банка.
Прехвърляме част от валутния запас
Внасяме близо €1 милиарда в Европейската централна банка
Участваме с 0,9783% в капитала
Българска народна банка държи 0,9783% от капитала на ЕЦБ.
Българска народна банка би трябвало да внесе общо над 1 милиарда лева в Европейската централна банка след въвеждане на еврото под формата на присъединяване в капитала на ЕЦБ и даване на валутни запаси. Участие в капитала на ЕЦБ имат националните централни банки (НЦБ) на всички страни от Европейски Съюз. Той е в размер на 10,825 милиарда лева
С приемането на еврото в България, Българска народна банка би трябвало да изплати изцяло записания си дял в капитала на ЕЦБ, който възлиза на 0,9783%. Реално импортираният капитал е 3,971 млн. евро, а общият размер на записания капитал е 105,9 млн. евро, демонстрират данни на ЕЦБ. Това значи, че Българска народна банка ще би трябвало да внесе малко над 100 млн. евро в капитала на ЕЦБ.
След приемане на еврото Българска народна банка ще трансферира на ЕЦБ част от задграничните си аварийни активи. Приносът в общия валутен запас е симетричен на каузи на всяка национална централна банка в капитала на ЕЦБ и се регистрира счетоводно като взимане от ЕЦБ. По предварителна оценка на Българска народна банка, която публично беше оповестена, равностойността на интернационалните валутни запаси, които ще бъдат трансферирани към ЕЦБ, възлиза на към 960 млн. евро. Заедно с парите, които би трябвало да бъдат импортирани в капитала на ЕЦБ, общата сума, която би трябвало да бъде трансферирана, надвишава 1 милиарда евро.
Причината са опитите за ограничение на инфлацията
ЕЦБ с рекордна загуба от 7,9 милиарда евро
Две следващи години на загуба
Загуба от 7,9 милиарда евро регистрира Европейската централна банка за 2024 година
Европейската централна банка (ЕЦБ) разгласи загуба от 7,9 милиарда евро за 2024 година и предизвести, че може да регистрира загуби през идващите години, въпреки и по-малки. През миналата 2023 година банката също регистрира загуба за първи път от две десетилетия. Загубите през 2023 година и 2024 година са резултат от ограничения, подхванати от Европейски Съюз по отношение на провежданата парична политика. ЕЦБ купуваше финансови активи, основно с закрепени лихвени проценти и дълъг период, което беше съпроводено от нарастване на привлечените от ЕЦБ средства, върху които банката заплаща плаващи лихвени проценти.
Повишаването на главните лихвени проценти от ЕЦБ през 2022 година и 2023 година за справяне с инфлацията в еврозоната, докара до неотложно нарастване на разноските за лихви, до момента в който приходите от лихви по активите на ЕЦБ не се усилиха в същата степен. През 2024 година ЕЦБ регистрира загуба в размер на 7,944 милиарда евро, при 7,886 милиарда евро загуба за 2023 година
“Загубата за 2024 година ще остане в салдото на ЕЦБ и ще бъде обезщетена от бъдещи облаги. В резултат на загубата разпределението на облаги сред националните централни банки в еврозоната за 2024 година няма да се реализира ”, оповестиха от ЕЦБ.
“ЕЦБ може да продължи да търпи загуби през идващите години. В този случай се чака финансовите загуби да бъдат по-ниски от регистрираните през 2023 година и 2024 година Впоследствие се чака ЕЦБ да се върне към облагите. ЕЦБ може да действа дейно и да извършва главната си задача да поддържа ценова непоклатимост, без значение от евентуалните загуби ”, гласи формалното известие на ЕЦБ.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ