Съдът връща пари на хора с бързи кредити
За да получат назад платени суми, хората би трябвало да водят независимо дело
Комисията за отбрана на потребителите заведе групови искове
Може да вземат участие в правосъдния развой
Над дузина групови желае против компании за бързи заеми заведе Комисията за отбрана на потребителите, а задачата е съдът да разгласи за оскъдни клаузи от договорите за потребителски заеми с претекста, че са неравноправни. Клиентите на тези компании имат период от един месец след издание на обявата да заявят пред съда, че желаят да вземат присъединяване в делото. Но даже да не го създадат, решенията на съда може да имат резултат върху вноските по заемите им.
До завеждане на груповите искове в съда се стигна откакто ръководителят на КЗП Мария Филипова издаде наложителни наставления за преустановяване на практики на редица компании за бързи заеми и промени на клаузи от техните контракти за потребителски заеми. Част от предписанията бяха изпълнени, само че някои компании се не съобразиха изцяло с предписанията на КЗП и по тази причина въпросът стига до съд.
“След като съдът допусне групов иск, той разпорежда оповестяване и дефинира период (1 месец), в който засегнатите могат да подадат заявление до съда за присъединяване. Целта е тези лица да придобият процесуално качество и право да правят процесуални дейности по делото. Смисълът да се включат хората е, че стават участник в самото дело: съдът им изпраща известия, може да желаят събиране на доказателства, да вършат възражения и въобще да “помагат ” на желае да се потвърди ”, изясни пред “Труд news ” Мария Филипова. Но решението на съда има деяние и за тези, които не са подали заявление за присъединяване в процеса, в случай че категорично са декларирали, че няма да вземат участие.
При оповестяване от съда на клаузи от договорите за неравноправни това значи, че та “са оскъдни и не обвързват потребителите. Съдебното решение по груповия иск задължава търговеца да прекрати потреблението им, а самите клаузи се третират като непородили деяние в засегнатите контракти. Това следва както от закона, по този начин и от одобрена правосъдна процедура ”, изясни Мария Филипова.
След оповестяване на клаузи по договорите за оскъдни, компаниите за бързи заеми не може да се базират на тях при събирането на пари от клиентите си. Но за към този момент платените суми всеки клиент може да заведе настрана дело, с което да изиска направени заплащания по анулирани от съда клаузи да му бъдат възобновени. “КЗП предявява групови искове за прогласяване на нищожност/преустановяване и разгласява обявления за присъединение. Тези искове не присъждат автоматизирано връщане на платени суми от хората. За възобновяване потребителите всекидневно подхващат самостоятелни дейности - извънсъдебно искане към търговеца с позоваване на решението или самостоятелен иск (при спор), като могат да се базират на влязлото в действие групово решение. В обявленията на КЗП ясно е посочено, че импортираните искове са за прогласяване на незначителност на съответни клаузи, а не за компенсации ”, разяснява ръководителят на КЗП Мария Филипова.
Мария Филипова, ръководител на КЗП, пред “Труд news ”: С промени в закона няма да е нужно всеки да води дело
- Г-жо Филипова, КЗП е завела редица искове пред съда против компании за бързи заеми с искане да бъдат оповестени за неравноправни клаузи от контракти за потребителски заем. В обявленията на КЗП е посочено, че в едномесечен период всеки консуматор може да съобщи пред съда, че желае да вземе присъединяване в процеса. Какво става с хората, които не се включат в процеса? Сами ли би трябвало да водят дело за отпадане на неравноправните клаузи?
- По настоящия ред решението по груповия иск има деяние и по отношение на незаявилите присъединяване, в случай че те категорично са декларирали пред съда, че ще се пазят независимо. Те могат да се базират на решението, когато търсят последствия за своите контракти (например да оспорят начисляване по оскъдна клауза). Ако желаят връщане на платени суми, би трябвало да подхващат самостоятелни дейности - извънсъдебна покана до търговеца за непринудено заплащане или завеждане на правосъден иск.
- При инспекциите на КЗП има ли открити доста случаи на жители да бъдат давани “бизнес ” заем, с цел да бъдат заобиколени разпоредбите за отбрана на потребителите?
- В КЗП постъпват и сигнали за практики, при които на физически лица се предлага заем само в случай че записват компания и сключат контракта като “бизнес ” заем. Такива случаи има, само че по нашите наблюдения не са многочислени и от време на време става дума за по-значителни суми. Напомняме, че компетентността на КЗП е по потребителски правни отношения (между търговец и физическо лице - потребител). Когато има индикации за заобикаляне на разпоредбите посредством официално “преминаване ” към заеми за юридически лица, проучваме обстоятелствата по всеки сигнал и при съществуване на данни за нелоялни практики подхващаме дейности по Закона за отбрана на потребителите, а при нужда спомагаме с други способени органи. Призоваваме жителите, на които се слага изискване първо да записват компания, да подават сигнал до КЗП и да пазят всички документи и преписка.
- Наскоро Министерският съвет одобри промени в Закона за отбрана на потребителите. С тези промени хората отново ли ще би трябвало сами да водят каузи за погашение на компенсации при неточно държание на търговец или при съществуване на групов иск ще могат да получат обезщетение на база правосъдното решение?
- Министерският съвет утвърди план за промени на Закона за отбрана на потребителите за въвеждане на Директива (ЕС) 2020/1828. Проектът планува представителни искове освен за преустановяване/забрана, само че и за средства за правна отбрана (включително обезщетение, корекция, подмяна, понижаване на цена, преустановяване и възобновяване на платеното), като КЗП и квалифицирани организации ще могат да ги предявяват. След влизане в действие и при постановяване на такова правосъдно решение, неравноправните клаузи ще отпадат за засегнатите, а механизмът за угаждане (разпределяне/изплащане към засегнатите) ще се ползва по решението и закона, без да е нужно всеки консуматор да води настрана дело.
Такса от 20 лева за известие на телефона и позвъняване
Включват в контракта, че може да кажат за дълга на шефа
Искат цялата сума при 7 дни закъснение на вноска
Една от компаниите за бързи заеми е записала в общите си условия, че в случай че кредитополучател не извърши някоя точка от контракта за заем, компанията за бързи заеми може да подаде информация за дълга във компанията или организацията, където индивидът работи. Това е една от клаузите в общите условия за потребителски заеми, против която Комисията за отбрана на потребителите е завела групов иск в съда.
Същата компания за бързи заеми е присъединила в общите си условия, че в случай че клиент не извърши някоя точка от контракта, може да получава телефонни позвънявания и известия (SMS) на мобилен телефон, с които да му се припомня, че има просрочени вноски, както и по този метод да бъде уведомяван за оповестяване на предварителна дължимост на отговорностите му. В общите условия написа още, че при веселба на заплащане с над 20 дни може да бъдат залепени стикери за задължението на видно място, в това число на входната врата на жилището, а индивидът може да бъде посетен на работното място или на домашния адрес. Това са практики, които със Закона за лицата, обслужващи заеми, и купувачите на заеми бяха неразрешени за използване от компании, които събират задължения. В закона даже е записано, че не може да звънят на длъжника от 20 ч. вечерта до 7 ч. сутринта, както и през почивни и празнични дни. А в съответния случай опцията кредиторът да лепи бележки, да върви до работното място на длъжника и да му се обажда по телефона е записано в самите общи условия на компанията за бързи заеми.
Общите условия на една от компаниите за бързи заеми плануват, че при веселба на заплащане на вноска с над седем дни кредиторът има право да разгласи целия заем за предварително дължим, в това число и посредством известие по имейл. За това от КЗП също са завели групов иск в съда.
Една от компаниите за бързи заеми взима такси при закъснение на вноска. При два дни закъснение на вноска таксата е 20 лева, като тя е за позвъняване по телефона, изпращане на малко известие на телефона и на имейл. При закъснение от седем дни с изключение на първите 20 лева начисляват още една такса от 30 лева При закъснение от 20 дни поставят още една такса от 30 лева, а при закъснение над 31 дни още 50 лева
Проблемните заеми с 30% нарастване
Необслужвани са заеми за над половин милиард лв.
Общият размер е 7 милиарда лeва
Размерът на необслужваните заеми, отпуснати от компании за бързи заеми, към края на месец юни е 526,8 млн. лева, демонстрират данни на Българска народна банка. Те нарастват с 30,3% (+122,6 млн. лева.) спрямо края на юни предходната година, само че по отношение на края на месец март тази година понижават с 3,9% (-21,2 млн. лева.). Това понижение може да се дължи на това, че част от проблематичните заеми са продадени на компании за събиране на задължения.
Към края на юни вземанията по заеми на сдруженията, профилирани в кредитиране (добили известност като компании за бързи заеми), са 7,065 милиарда лева, при 6,014 милиарда лева година по-рано. В рамките на 12 месеца те се усилват със 17,5% (+1,052 милиарда лева.). Върху размера на заемите оказват въздействие и чистите продажби на заеми от сдруженията, които за последните дванадесет месеца са в размер на 179,8 млн. лева
По отношение на периодите, доминират заемите над 5 години, които са в размер 3,418 милиарда лева За година те нарастват с 21,7% (+610,5 млн. лева.). Делът на тези заеми в общия размер на отпуснатите заеми от компании за кредитиране е 48,4%. Заемите със период сред 1 до 5 години са 1,471 милиарда лева Те нарастват с 12,3% за година. Заемите със период до 1 година са в размер на 1,649 милиарда лева, като за година нарастват с 10,6%.
Комисията за отбрана на потребителите заведе групови искове
Може да вземат участие в правосъдния развой
Над дузина групови желае против компании за бързи заеми заведе Комисията за отбрана на потребителите, а задачата е съдът да разгласи за оскъдни клаузи от договорите за потребителски заеми с претекста, че са неравноправни. Клиентите на тези компании имат период от един месец след издание на обявата да заявят пред съда, че желаят да вземат присъединяване в делото. Но даже да не го създадат, решенията на съда може да имат резултат върху вноските по заемите им.
До завеждане на груповите искове в съда се стигна откакто ръководителят на КЗП Мария Филипова издаде наложителни наставления за преустановяване на практики на редица компании за бързи заеми и промени на клаузи от техните контракти за потребителски заеми. Част от предписанията бяха изпълнени, само че някои компании се не съобразиха изцяло с предписанията на КЗП и по тази причина въпросът стига до съд.
“След като съдът допусне групов иск, той разпорежда оповестяване и дефинира период (1 месец), в който засегнатите могат да подадат заявление до съда за присъединяване. Целта е тези лица да придобият процесуално качество и право да правят процесуални дейности по делото. Смисълът да се включат хората е, че стават участник в самото дело: съдът им изпраща известия, може да желаят събиране на доказателства, да вършат възражения и въобще да “помагат ” на желае да се потвърди ”, изясни пред “Труд news ” Мария Филипова. Но решението на съда има деяние и за тези, които не са подали заявление за присъединяване в процеса, в случай че категорично са декларирали, че няма да вземат участие.
При оповестяване от съда на клаузи от договорите за неравноправни това значи, че та “са оскъдни и не обвързват потребителите. Съдебното решение по груповия иск задължава търговеца да прекрати потреблението им, а самите клаузи се третират като непородили деяние в засегнатите контракти. Това следва както от закона, по този начин и от одобрена правосъдна процедура ”, изясни Мария Филипова.
След оповестяване на клаузи по договорите за оскъдни, компаниите за бързи заеми не може да се базират на тях при събирането на пари от клиентите си. Но за към този момент платените суми всеки клиент може да заведе настрана дело, с което да изиска направени заплащания по анулирани от съда клаузи да му бъдат възобновени. “КЗП предявява групови искове за прогласяване на нищожност/преустановяване и разгласява обявления за присъединение. Тези искове не присъждат автоматизирано връщане на платени суми от хората. За възобновяване потребителите всекидневно подхващат самостоятелни дейности - извънсъдебно искане към търговеца с позоваване на решението или самостоятелен иск (при спор), като могат да се базират на влязлото в действие групово решение. В обявленията на КЗП ясно е посочено, че импортираните искове са за прогласяване на незначителност на съответни клаузи, а не за компенсации ”, разяснява ръководителят на КЗП Мария Филипова.
Мария Филипова, ръководител на КЗП, пред “Труд news ”: С промени в закона няма да е нужно всеки да води дело
- Г-жо Филипова, КЗП е завела редица искове пред съда против компании за бързи заеми с искане да бъдат оповестени за неравноправни клаузи от контракти за потребителски заем. В обявленията на КЗП е посочено, че в едномесечен период всеки консуматор може да съобщи пред съда, че желае да вземе присъединяване в процеса. Какво става с хората, които не се включат в процеса? Сами ли би трябвало да водят дело за отпадане на неравноправните клаузи?
- По настоящия ред решението по груповия иск има деяние и по отношение на незаявилите присъединяване, в случай че те категорично са декларирали пред съда, че ще се пазят независимо. Те могат да се базират на решението, когато търсят последствия за своите контракти (например да оспорят начисляване по оскъдна клауза). Ако желаят връщане на платени суми, би трябвало да подхващат самостоятелни дейности - извънсъдебна покана до търговеца за непринудено заплащане или завеждане на правосъден иск.
- При инспекциите на КЗП има ли открити доста случаи на жители да бъдат давани “бизнес ” заем, с цел да бъдат заобиколени разпоредбите за отбрана на потребителите?
- В КЗП постъпват и сигнали за практики, при които на физически лица се предлага заем само в случай че записват компания и сключат контракта като “бизнес ” заем. Такива случаи има, само че по нашите наблюдения не са многочислени и от време на време става дума за по-значителни суми. Напомняме, че компетентността на КЗП е по потребителски правни отношения (между търговец и физическо лице - потребител). Когато има индикации за заобикаляне на разпоредбите посредством официално “преминаване ” към заеми за юридически лица, проучваме обстоятелствата по всеки сигнал и при съществуване на данни за нелоялни практики подхващаме дейности по Закона за отбрана на потребителите, а при нужда спомагаме с други способени органи. Призоваваме жителите, на които се слага изискване първо да записват компания, да подават сигнал до КЗП и да пазят всички документи и преписка.
- Наскоро Министерският съвет одобри промени в Закона за отбрана на потребителите. С тези промени хората отново ли ще би трябвало сами да водят каузи за погашение на компенсации при неточно държание на търговец или при съществуване на групов иск ще могат да получат обезщетение на база правосъдното решение?
- Министерският съвет утвърди план за промени на Закона за отбрана на потребителите за въвеждане на Директива (ЕС) 2020/1828. Проектът планува представителни искове освен за преустановяване/забрана, само че и за средства за правна отбрана (включително обезщетение, корекция, подмяна, понижаване на цена, преустановяване и възобновяване на платеното), като КЗП и квалифицирани организации ще могат да ги предявяват. След влизане в действие и при постановяване на такова правосъдно решение, неравноправните клаузи ще отпадат за засегнатите, а механизмът за угаждане (разпределяне/изплащане към засегнатите) ще се ползва по решението и закона, без да е нужно всеки консуматор да води настрана дело.
Такса от 20 лева за известие на телефона и позвъняване
Включват в контракта, че може да кажат за дълга на шефа
Искат цялата сума при 7 дни закъснение на вноска
Една от компаниите за бързи заеми е записала в общите си условия, че в случай че кредитополучател не извърши някоя точка от контракта за заем, компанията за бързи заеми може да подаде информация за дълга във компанията или организацията, където индивидът работи. Това е една от клаузите в общите условия за потребителски заеми, против която Комисията за отбрана на потребителите е завела групов иск в съда.
Същата компания за бързи заеми е присъединила в общите си условия, че в случай че клиент не извърши някоя точка от контракта, може да получава телефонни позвънявания и известия (SMS) на мобилен телефон, с които да му се припомня, че има просрочени вноски, както и по този метод да бъде уведомяван за оповестяване на предварителна дължимост на отговорностите му. В общите условия написа още, че при веселба на заплащане с над 20 дни може да бъдат залепени стикери за задължението на видно място, в това число на входната врата на жилището, а индивидът може да бъде посетен на работното място или на домашния адрес. Това са практики, които със Закона за лицата, обслужващи заеми, и купувачите на заеми бяха неразрешени за използване от компании, които събират задължения. В закона даже е записано, че не може да звънят на длъжника от 20 ч. вечерта до 7 ч. сутринта, както и през почивни и празнични дни. А в съответния случай опцията кредиторът да лепи бележки, да върви до работното място на длъжника и да му се обажда по телефона е записано в самите общи условия на компанията за бързи заеми.
Общите условия на една от компаниите за бързи заеми плануват, че при веселба на заплащане на вноска с над седем дни кредиторът има право да разгласи целия заем за предварително дължим, в това число и посредством известие по имейл. За това от КЗП също са завели групов иск в съда.
Една от компаниите за бързи заеми взима такси при закъснение на вноска. При два дни закъснение на вноска таксата е 20 лева, като тя е за позвъняване по телефона, изпращане на малко известие на телефона и на имейл. При закъснение от седем дни с изключение на първите 20 лева начисляват още една такса от 30 лева При закъснение от 20 дни поставят още една такса от 30 лева, а при закъснение над 31 дни още 50 лева
Проблемните заеми с 30% нарастване
Необслужвани са заеми за над половин милиард лв.
Общият размер е 7 милиарда лeва
Размерът на необслужваните заеми, отпуснати от компании за бързи заеми, към края на месец юни е 526,8 млн. лева, демонстрират данни на Българска народна банка. Те нарастват с 30,3% (+122,6 млн. лева.) спрямо края на юни предходната година, само че по отношение на края на месец март тази година понижават с 3,9% (-21,2 млн. лева.). Това понижение може да се дължи на това, че част от проблематичните заеми са продадени на компании за събиране на задължения.
Към края на юни вземанията по заеми на сдруженията, профилирани в кредитиране (добили известност като компании за бързи заеми), са 7,065 милиарда лева, при 6,014 милиарда лева година по-рано. В рамките на 12 месеца те се усилват със 17,5% (+1,052 милиарда лева.). Върху размера на заемите оказват въздействие и чистите продажби на заеми от сдруженията, които за последните дванадесет месеца са в размер на 179,8 млн. лева
По отношение на периодите, доминират заемите над 5 години, които са в размер 3,418 милиарда лева За година те нарастват с 21,7% (+610,5 млн. лева.). Делът на тези заеми в общия размер на отпуснатите заеми от компании за кредитиране е 48,4%. Заемите със период сред 1 до 5 години са 1,471 милиарда лева Те нарастват с 12,3% за година. Заемите със период до 1 година са в размер на 1,649 милиарда лева, като за година нарастват с 10,6%.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ