45 лв. повече за храна и алкохол на месец
30 на 100 от всички разноски на българите са за издръжка
Парите за заплащане на битови сметки и поддържане на дома се усилиха с 16,7%
Пестим от пари за здраве и облекла
Месечните разноските на човек за храна, алкохол и цигари набъбнаха приблизително с 45 лева за година, демонстрират данни на Националния статистически институт (НСИ). През второто тримесечие на годината приблизително по 317 лева на човек на месеца са разноските единствено за храна. Като прибавим алкохола и цигарите, се оказва че разноските единствено за това, което слагаме на трапезата, са 360 лева на човек и нарастват с 14,5 на 100 за година.
Увеличението на разноските за храна изпреварва растежа на приходите. Така прехраната тежи от ден на ден на домакинските бюджети. За семейство от трима души - двама родители и дете, разноските единствено за храна, алкохол и цигари са приблизително 1080 лева на месец. Това е повече от сегашната минимална заплата и то преди заплащането на налози и осигуровки. Минималната заплата в този момент е 1077 лева, само че след облагане чистата сума за приемане е 835 лева Това значи, че в случай че двамата родители работят на минимална заплата, измежду разноските за храна на фамилията остават 590 лева на месец, които би трябвало да стигнат за заплащане на сметки за ток, вода и отопление през зимата, за телефон и телевизия, за медикаменти, превоз, облекла и т. н.
За храна отиват малко над 30 на 100 от всички разноски на семействата, демонстрират данните на Национален статистически институт. Като през последната година делът на разноските за храна леко нараства. Храната плюс алкохола и цигарите образуват 34,2% от всички разноски на семействата.
Второто най-голямо перо в разноските на фамилиите са парите за жилището (за вода, ток, отопление, обзавеждане и поддържане на дома). В рамките на година тези разноски нарастват с 16,7% и за семейство от трима индивида доближават приблизително над 460 лева на месец. Увеличението на разноските на фамилията за дома е с 66 лева по отношение на предходната година, и както и разноските за издръжка, изпреварва растежа на приходите.
Затова на семействата се постанова да свиват някои разноски, с цел да закърпят фамилния бюджет. Любопитно е, че понижават разноските на българите за облекла, обувки и за опазване на здравето. От една страна от ден на ден хора носят по-дълго време старите си облекла, купуват облекла втора употреба или поръчват облекло и обувки от китайски онлайн платформи, където цените са по-ниски. Така разноските за облекла и обувки на човек на месец са приблизително 37,60 лева, демонстрират данните на Национален статистически институт. Китайските платформи за онлайн търговия оказват въздействие на пазара на облекла и обувки в цяла Европа. Производители и търговци на облекла от страни от Западна Европа се оплакват от евтиния импорт на китайски облекла и макар мненията от тяхна страна, че облеклата от Китай са по-некачествени, от ден на ден хора ги купуват. Тази наклонност удря и българските производители на облекло, които работят най-вече на ишлеме, и оборотите им понижават.
Разходите за опазване на здравето на човек понижават приблизително със 7,9% за година, демонстрират данните на Национален статистически институт. Тъй като лекарските прегледи и медикаментите не са по-евтини, а и хората не са спрели да боледуват, очевидно по-рядко търсят мнението на лекар и лимитират покупките на медикаменти. Но самолечението, с цел да бъдат спестени пари, може да има отрицателни последствия.
Данните на Национален статистически институт демонстрират, че разноските на човек за свободно време, просвета и обучение са нарастнали с близо 20 на 100 приблизително до 68 лева на човек на месец. А парите, които хората внасят на влог, са се нараснали с 63 на 100 до приблизително над 150 лева на човек на месец. Но това са междинни данни. Повечето от хората в страната не икономисват пари, а и не вършат огромни разноски за свободното си време. Но очевидно някои хора икономисват все по-големи суми и харчат повече пари за развлечение. Това се удостоверява и от данните на Българска народна банка, съгласно които най-голямо нарастване има при депозитите със суми сред 500 хиляди лева и 1 млн. лева, както и при влоговете на жители с над 1 млн. лева в тях.
Слагаме повече зеленчуци на трапезата
Ядем повече самун, ограничаваме сиренето
Намалява потреблението на захар
Нараства потреблението на самун, само че ядем по-малко сирене.
С нарастването на приходите на хората през годините се трансформира и храната на трапезата, като нараства потреблението на месо, плодове и зеленчуци. Но през последните 12 месеца има и друга наклонност - повишено е потреблението на самун, демонстрират данни на Национален статистически институт към края на месец юни.
Традиционно през последните години потреблението на самун намаляваше, за сметка на месото, млечните артикули и зеленчуците. Но през второто тримесечие на годината тази наклонност се обръща и хората стартират да ядат повече самун. Същевременно потреблението на сирене понижава. Данните демонстрират, че за някои хора цените на храните, и изключително на сиренето, са прекомерно високи и по тази причина ядат повече самун. Но в същото време други хора, чиито приходи нарастват по-бързо, ядат повече месо и зеленчуци.
Затова междинните данни на Национален статистически институт за второто тримесечие на годината демонстрират, че най-голямо е нарастването по отношение на същия интервал на предходната година в потреблението на зеленчуци - от 20,2 кг на 21 кг на човек. Средното потреблението на човек на месо за три месеца е повишено от 10,1 кг на 10,7 кг, на плодове - от 12 кг на 12,4 кг, а на кисело мляко - от 7,2 кг на 7,6 кг. Намаление има при потреблението на сирене - от 2,9 кг на 2,7 кг на човек за три месеца, и на олио - от 2,5 на 2,3 литра. Без смяна остава потреблението на салами и картофи.
Живеем с 1200 лева на месец
Всеки трети лев в фамилиите е от държавната хазна
Доходите от заплати с 16,7% нагоре
Поскъпнали са огромна част от услугите в страната.
Близо всеки трети лев в фамилните бюджети идва от държавната хазна, демонстрират данни на Национален статистически институт.
Пенсиите образуват 28,3% от приходите на семействата. Като прибавим и изплащаните компенсации за безработица, фамилните добавки за деца и другите компенсации и обществени помощи се оказва, че близо 30% от приходите на фамилиите идват от държавния бюджет.
Средният приход на човек на месец е близо 1207 лева и за година нараства с 12,6%, демонстрират данни на Национален статистически институт за второто тримесечие на годината. Най-много пари в фамилиите идват от заплати, които образуват над 58% от всичките им приходи. Парите от заплати за година са нарастнали с 16,7%, като точно трудовите хонорари имат съществена роля за растежа на приходите.
Второто най-голямо перо в парите на семействата са пенсиите, като приходите от пенсии приблизително на човек са нарастнали с 9,4%. Увеличението на пенсиите в границите на година е по-голямо. Но броят на пенсионерите понижава и по тази причина делът на пенсиите в общите приходи на семействата също понижава.
Значително нарастват приходите на хората от независима претовареност. Това значи, че или от ден на ден хора работят за себе си, а не при шеф, или доста са вдигнали цените на разнообразни типове услуги и ремонтни действия и то още преди влизането ни в еврозоната. Поскъпването на услугите разрешава на хората, които ги правят, да осъществят по-високи приходи, само че в същото време товари бюджета на останалите.
Над 7000 лева изкарват 92 хиляди души
Над 515 хиляди индивида работят за под 933 лева
2,45 млн. са на трудов контракт
Над половин милион индивида в страната за месец са изкарали под 933 лева от трудови контракти.
Над 515 хиляди индивида имат приходи от трудови контракти в размер под 933 лева, демонстрират данни на Националната организация за доходи за месец юни. Тези хора са изкарали по-малко от минималната заплата за страната, която е в размер на 1077 лева Явно това са хора, които не са на цялостен работен ден или по една или друга причина не са работили през целия месец.
Други близо 400 хиляди индивида през юни имат приходи от заплати сред 933 лева и 1077 лева в това число. Така общо над 911 хиляди индивида през юни са изкарали от трудови контракти или минималната заплата, или допи по-малка сума, демонстрират данните на Национална агенция за приходите. Това са над 37 на 100 от всички работещи хора на трудов контракт. Разбира се, част от тези хора може да са изкарали повече пари, само че са получили част от приходите си на ръка, без за тях да бъдат платени налози и осигуровки.
През юни над 2,45 млн. индивида са работили на трудов контракт, демонстрират данните на Национална агенция за приходите. От тях 92 472 индивида са с публични трудови приходи в размер над 7 хиляди лева на месец. Хората с такива приходи бързо нарастват. В началото на 2023 година единствено 54 811 индивида са можели да се похвалят, че имат заплата над 7000 лева Такива заплати взимат хора на управителни позиции във компании, депутатите и доста от работещите в областта на осведомителните технологии.
Парите за заплащане на битови сметки и поддържане на дома се усилиха с 16,7%
Пестим от пари за здраве и облекла
Месечните разноските на човек за храна, алкохол и цигари набъбнаха приблизително с 45 лева за година, демонстрират данни на Националния статистически институт (НСИ). През второто тримесечие на годината приблизително по 317 лева на човек на месеца са разноските единствено за храна. Като прибавим алкохола и цигарите, се оказва че разноските единствено за това, което слагаме на трапезата, са 360 лева на човек и нарастват с 14,5 на 100 за година.
Увеличението на разноските за храна изпреварва растежа на приходите. Така прехраната тежи от ден на ден на домакинските бюджети. За семейство от трима души - двама родители и дете, разноските единствено за храна, алкохол и цигари са приблизително 1080 лева на месец. Това е повече от сегашната минимална заплата и то преди заплащането на налози и осигуровки. Минималната заплата в този момент е 1077 лева, само че след облагане чистата сума за приемане е 835 лева Това значи, че в случай че двамата родители работят на минимална заплата, измежду разноските за храна на фамилията остават 590 лева на месец, които би трябвало да стигнат за заплащане на сметки за ток, вода и отопление през зимата, за телефон и телевизия, за медикаменти, превоз, облекла и т. н.
За храна отиват малко над 30 на 100 от всички разноски на семействата, демонстрират данните на Национален статистически институт. Като през последната година делът на разноските за храна леко нараства. Храната плюс алкохола и цигарите образуват 34,2% от всички разноски на семействата.
Второто най-голямо перо в разноските на фамилиите са парите за жилището (за вода, ток, отопление, обзавеждане и поддържане на дома). В рамките на година тези разноски нарастват с 16,7% и за семейство от трима индивида доближават приблизително над 460 лева на месец. Увеличението на разноските на фамилията за дома е с 66 лева по отношение на предходната година, и както и разноските за издръжка, изпреварва растежа на приходите.
Затова на семействата се постанова да свиват някои разноски, с цел да закърпят фамилния бюджет. Любопитно е, че понижават разноските на българите за облекла, обувки и за опазване на здравето. От една страна от ден на ден хора носят по-дълго време старите си облекла, купуват облекла втора употреба или поръчват облекло и обувки от китайски онлайн платформи, където цените са по-ниски. Така разноските за облекла и обувки на човек на месец са приблизително 37,60 лева, демонстрират данните на Национален статистически институт. Китайските платформи за онлайн търговия оказват въздействие на пазара на облекла и обувки в цяла Европа. Производители и търговци на облекла от страни от Западна Европа се оплакват от евтиния импорт на китайски облекла и макар мненията от тяхна страна, че облеклата от Китай са по-некачествени, от ден на ден хора ги купуват. Тази наклонност удря и българските производители на облекло, които работят най-вече на ишлеме, и оборотите им понижават.
Разходите за опазване на здравето на човек понижават приблизително със 7,9% за година, демонстрират данните на Национален статистически институт. Тъй като лекарските прегледи и медикаментите не са по-евтини, а и хората не са спрели да боледуват, очевидно по-рядко търсят мнението на лекар и лимитират покупките на медикаменти. Но самолечението, с цел да бъдат спестени пари, може да има отрицателни последствия.
Данните на Национален статистически институт демонстрират, че разноските на човек за свободно време, просвета и обучение са нарастнали с близо 20 на 100 приблизително до 68 лева на човек на месец. А парите, които хората внасят на влог, са се нараснали с 63 на 100 до приблизително над 150 лева на човек на месец. Но това са междинни данни. Повечето от хората в страната не икономисват пари, а и не вършат огромни разноски за свободното си време. Но очевидно някои хора икономисват все по-големи суми и харчат повече пари за развлечение. Това се удостоверява и от данните на Българска народна банка, съгласно които най-голямо нарастване има при депозитите със суми сред 500 хиляди лева и 1 млн. лева, както и при влоговете на жители с над 1 млн. лева в тях.
Слагаме повече зеленчуци на трапезата
Ядем повече самун, ограничаваме сиренето
Намалява потреблението на захар
Нараства потреблението на самун, само че ядем по-малко сирене.
С нарастването на приходите на хората през годините се трансформира и храната на трапезата, като нараства потреблението на месо, плодове и зеленчуци. Но през последните 12 месеца има и друга наклонност - повишено е потреблението на самун, демонстрират данни на Национален статистически институт към края на месец юни.
Традиционно през последните години потреблението на самун намаляваше, за сметка на месото, млечните артикули и зеленчуците. Но през второто тримесечие на годината тази наклонност се обръща и хората стартират да ядат повече самун. Същевременно потреблението на сирене понижава. Данните демонстрират, че за някои хора цените на храните, и изключително на сиренето, са прекомерно високи и по тази причина ядат повече самун. Но в същото време други хора, чиито приходи нарастват по-бързо, ядат повече месо и зеленчуци.
Затова междинните данни на Национален статистически институт за второто тримесечие на годината демонстрират, че най-голямо е нарастването по отношение на същия интервал на предходната година в потреблението на зеленчуци - от 20,2 кг на 21 кг на човек. Средното потреблението на човек на месо за три месеца е повишено от 10,1 кг на 10,7 кг, на плодове - от 12 кг на 12,4 кг, а на кисело мляко - от 7,2 кг на 7,6 кг. Намаление има при потреблението на сирене - от 2,9 кг на 2,7 кг на човек за три месеца, и на олио - от 2,5 на 2,3 литра. Без смяна остава потреблението на салами и картофи.
Живеем с 1200 лева на месец
Всеки трети лев в фамилиите е от държавната хазна
Доходите от заплати с 16,7% нагоре
Поскъпнали са огромна част от услугите в страната.
Близо всеки трети лев в фамилните бюджети идва от държавната хазна, демонстрират данни на Национален статистически институт.
Пенсиите образуват 28,3% от приходите на семействата. Като прибавим и изплащаните компенсации за безработица, фамилните добавки за деца и другите компенсации и обществени помощи се оказва, че близо 30% от приходите на фамилиите идват от държавния бюджет.
Средният приход на човек на месец е близо 1207 лева и за година нараства с 12,6%, демонстрират данни на Национален статистически институт за второто тримесечие на годината. Най-много пари в фамилиите идват от заплати, които образуват над 58% от всичките им приходи. Парите от заплати за година са нарастнали с 16,7%, като точно трудовите хонорари имат съществена роля за растежа на приходите.
Второто най-голямо перо в парите на семействата са пенсиите, като приходите от пенсии приблизително на човек са нарастнали с 9,4%. Увеличението на пенсиите в границите на година е по-голямо. Но броят на пенсионерите понижава и по тази причина делът на пенсиите в общите приходи на семействата също понижава.
Значително нарастват приходите на хората от независима претовареност. Това значи, че или от ден на ден хора работят за себе си, а не при шеф, или доста са вдигнали цените на разнообразни типове услуги и ремонтни действия и то още преди влизането ни в еврозоната. Поскъпването на услугите разрешава на хората, които ги правят, да осъществят по-високи приходи, само че в същото време товари бюджета на останалите.
Над 7000 лева изкарват 92 хиляди души
Над 515 хиляди индивида работят за под 933 лева
2,45 млн. са на трудов контракт
Над половин милион индивида в страната за месец са изкарали под 933 лева от трудови контракти.
Над 515 хиляди индивида имат приходи от трудови контракти в размер под 933 лева, демонстрират данни на Националната организация за доходи за месец юни. Тези хора са изкарали по-малко от минималната заплата за страната, която е в размер на 1077 лева Явно това са хора, които не са на цялостен работен ден или по една или друга причина не са работили през целия месец.
Други близо 400 хиляди индивида през юни имат приходи от заплати сред 933 лева и 1077 лева в това число. Така общо над 911 хиляди индивида през юни са изкарали от трудови контракти или минималната заплата, или допи по-малка сума, демонстрират данните на Национална агенция за приходите. Това са над 37 на 100 от всички работещи хора на трудов контракт. Разбира се, част от тези хора може да са изкарали повече пари, само че са получили част от приходите си на ръка, без за тях да бъдат платени налози и осигуровки.
През юни над 2,45 млн. индивида са работили на трудов контракт, демонстрират данните на Национална агенция за приходите. От тях 92 472 индивида са с публични трудови приходи в размер над 7 хиляди лева на месец. Хората с такива приходи бързо нарастват. В началото на 2023 година единствено 54 811 индивида са можели да се похвалят, че имат заплата над 7000 лева Такива заплати взимат хора на управителни позиции във компании, депутатите и доста от работещите в областта на осведомителните технологии.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ