Любо Канов: Ако нашият “малък, но героичен” народ не избере проф. Герджиков на балотажа, означава, че нацията ни е загубила чувство за самосъхранение и лети с шейната по ледената пързалка към Евразия
Балотажът за президентската борба, който ще се организира в неделя, продължава да провокира мнения в обществените мрежи. Привидната преднина на настоящия държавен глава Румен Радев се стопява с всеки минал ден от неговия съперник - ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков. Тази вечер следва и словесният дуел сред двамата, в който ще проличи освен ерудицията и подготвеността на всеки един от тях, само че и умеенето да се дебатира, изслушва, опонира с разсъдък и разсъдък.
Ето по какъв начин вижда противоборството сред Радев и Герджиков известният психиатър Любомир Канов:
В един роман на Радичков, след гибелта на Сталин и последвалото топене на обществото, дружно с отменянето на “Култа към личността”, двама торлаци с впрегнати яки биволи в селска кола с ритли, са изпратени да смъкват от един старопланински връх бронзовата скулптура на мустакатият деспот. С огромен напън те някакси натоварват колата, само че в една котловина тя се прекатурва, бронзовата глава на Истукана се откъсва и стартира да се търкаля по ската, а от нея излетява с жужене голям рояк от оси. В същият момент главата произнася думите:”Илимай-малапай!”. Двамата замират, а един от торлаците се почесва заинтригуван и споделя:” Май тенец беше!…”
Може и да не предавам добре прелестният роман, само че през днешния ден и на мен като на един пишещ торлак ми идва да кажа:”Тенец беше!”. Призрак, призрак, призрак, караконджул, вампир, върколак, видение! Както и да го назовем Тенеца,но той се появи в кошмарните ни сънища първо като предводител на протест с вдигнат шамар атакуващ Народното Събрание чрез вмирисана цаца и пукотевица с яйца по националния герб, а по-късно и в ролята на настоящ президент със поръчка за нови пет години като държавна глава на българската нация. Единствено единствено не го чухме да извика “илимай-малапай!”,но за сметка на това се закани на всички торлаци да ги прогони със заклинанието: “Мутри, вън!”.
свързани новини89301на 27.09.2021174123на 18.09.2021
Всичко това за жалост не беше призрачен сън,от който да се събудим,а самата истина. Не, нямаше мустаци като оня другият с бронзовата глава,но беше точното физическо копие на нашият локален селски деспот, управлявал страната дълги десетилетия. Същият профил, същият нос и очи, толкоз познатият недоверчив израз на лицето, съчетана със скудоумната тирада, дървеното недодялано държание, скованата външност на човек привикнал да стои спокойно пред началниците, с единственото разграничение единствено по акцент от правешкият тенец,за който мислехме, че се е споминал дефинитивно. Тенецът, както се оказа, е жив и в действителност се е завърнал дефинитивно вкъщи, приветстван от 50% от общителните български жители у нас и в чужбина. Подпомогнат, както му е реда от цяла сюрия вурдалаци, обитаващи още от времето на мустакатия Таракан московската постройка на Лубянка и подкрепящи постоянно и от много време своите хора. Липсваше единствено духовникът Гундяев да отслужи обществен маслосвет по случай Победата.
Срещу това превъплощение на правешкият архетип на изборите за Президент на България бяха застанали най-малко трима почтени мъже, всеки по своему представляващ цивилизованото и европейско лице на страната ни. От тях на балотаж против оставеният в запаса боен аватар на Москва ще отиде получилият най-вече гласове проф.Герджиков. Ректор на най-старият и почитан Софийски Университет “Свети Климент Охридски”. Свети Климент е основал писмеността на която през днешния ден написа Русия, а неговите книжовници са кодифицирали езика на който тя приказва и който назовават в този момент съветски език. От българите руснаците са възприели Православието, та да може когато Гундяев с голямата си позлатена корона, назначен за Патриарх на Московията от кагебистите на Лубянка, дойде на посещаване тук, социалистическата вицепрезидентка да коленичи пред него и да му целува пръстена, а Главнокомандващият да изтърпи с миролюбието на същински военачалник да му набиват канчето на старобългарски език.
Проф.Герджиков освен съставлява всичко с което българската култура и език с съображение се гордее, освен е правоприемник на тези просветители и будители, които са в основата на нашето културно наличие като народ всред европейските и християнските нации, само че неведнъж превъзхожда интелектуално и етически един пенсиониран боен, който с нищо не е въздигнал и с нищо не е съдействал за духовният и интелектуален живот на народа ни. Този боен е съдействал само за себе си и за своята сегашна “половинка” в съмнителни финансови дейности още като настоящ офицер. Неговият статут сред европейските водачи, неговите проруски и антинатовски дейности изцяло девалвират претенциите му за “натовски офицер”, тъкмо както спънатия му обикновен британски го разконспирират като “завършил американски авиационен лицей с отличие”.
Аз съм сигурен, че проф. Герджиков би общувал с всички международни държавни ръководители на равна нога на няколко езика, а в случай че се наложи, би си приказвал и с Римския Папа на латински, в случай че Негово Преосвещенство го владее задоволително добре. Но не е разликата сред двамата претенденти за Президент единствено в културата, в излъчването, в езика, в държанието. Много по-важно е, че генералът в оставка е режисура на имперско-кагебистка Русия, Троянски кон в Европейски Съюз и НАТО, проводник на непознати ползи и разединител на българската нация.
Ако нашият дълбокомъдър и величествен в своята национална горделивост “малък, само че героичен” народ не избере проф Герджиков на балотажа, това значи, че нацията ни е изгубила възприятие за самозапазване и лети с шейната по ледената пързалка към Евразия, обула зелени вълнени чорапи, където я чака приказната “Птица-тройка” с всичките си опричници, ръководена от монголоидният Тенец-Император.
Ето по какъв начин вижда противоборството сред Радев и Герджиков известният психиатър Любомир Канов:
В един роман на Радичков, след гибелта на Сталин и последвалото топене на обществото, дружно с отменянето на “Култа към личността”, двама торлаци с впрегнати яки биволи в селска кола с ритли, са изпратени да смъкват от един старопланински връх бронзовата скулптура на мустакатият деспот. С огромен напън те някакси натоварват колата, само че в една котловина тя се прекатурва, бронзовата глава на Истукана се откъсва и стартира да се търкаля по ската, а от нея излетява с жужене голям рояк от оси. В същият момент главата произнася думите:”Илимай-малапай!”. Двамата замират, а един от торлаците се почесва заинтригуван и споделя:” Май тенец беше!…”
Може и да не предавам добре прелестният роман, само че през днешния ден и на мен като на един пишещ торлак ми идва да кажа:”Тенец беше!”. Призрак, призрак, призрак, караконджул, вампир, върколак, видение! Както и да го назовем Тенеца,но той се появи в кошмарните ни сънища първо като предводител на протест с вдигнат шамар атакуващ Народното Събрание чрез вмирисана цаца и пукотевица с яйца по националния герб, а по-късно и в ролята на настоящ президент със поръчка за нови пет години като държавна глава на българската нация. Единствено единствено не го чухме да извика “илимай-малапай!”,но за сметка на това се закани на всички торлаци да ги прогони със заклинанието: “Мутри, вън!”.
свързани новини89301на 27.09.2021174123на 18.09.2021
Всичко това за жалост не беше призрачен сън,от който да се събудим,а самата истина. Не, нямаше мустаци като оня другият с бронзовата глава,но беше точното физическо копие на нашият локален селски деспот, управлявал страната дълги десетилетия. Същият профил, същият нос и очи, толкоз познатият недоверчив израз на лицето, съчетана със скудоумната тирада, дървеното недодялано държание, скованата външност на човек привикнал да стои спокойно пред началниците, с единственото разграничение единствено по акцент от правешкият тенец,за който мислехме, че се е споминал дефинитивно. Тенецът, както се оказа, е жив и в действителност се е завърнал дефинитивно вкъщи, приветстван от 50% от общителните български жители у нас и в чужбина. Подпомогнат, както му е реда от цяла сюрия вурдалаци, обитаващи още от времето на мустакатия Таракан московската постройка на Лубянка и подкрепящи постоянно и от много време своите хора. Липсваше единствено духовникът Гундяев да отслужи обществен маслосвет по случай Победата.
Срещу това превъплощение на правешкият архетип на изборите за Президент на България бяха застанали най-малко трима почтени мъже, всеки по своему представляващ цивилизованото и европейско лице на страната ни. От тях на балотаж против оставеният в запаса боен аватар на Москва ще отиде получилият най-вече гласове проф.Герджиков. Ректор на най-старият и почитан Софийски Университет “Свети Климент Охридски”. Свети Климент е основал писмеността на която през днешния ден написа Русия, а неговите книжовници са кодифицирали езика на който тя приказва и който назовават в този момент съветски език. От българите руснаците са възприели Православието, та да може когато Гундяев с голямата си позлатена корона, назначен за Патриарх на Московията от кагебистите на Лубянка, дойде на посещаване тук, социалистическата вицепрезидентка да коленичи пред него и да му целува пръстена, а Главнокомандващият да изтърпи с миролюбието на същински военачалник да му набиват канчето на старобългарски език.
Проф.Герджиков освен съставлява всичко с което българската култура и език с съображение се гордее, освен е правоприемник на тези просветители и будители, които са в основата на нашето културно наличие като народ всред европейските и християнските нации, само че неведнъж превъзхожда интелектуално и етически един пенсиониран боен, който с нищо не е въздигнал и с нищо не е съдействал за духовният и интелектуален живот на народа ни. Този боен е съдействал само за себе си и за своята сегашна “половинка” в съмнителни финансови дейности още като настоящ офицер. Неговият статут сред европейските водачи, неговите проруски и антинатовски дейности изцяло девалвират претенциите му за “натовски офицер”, тъкмо както спънатия му обикновен британски го разконспирират като “завършил американски авиационен лицей с отличие”.
Аз съм сигурен, че проф. Герджиков би общувал с всички международни държавни ръководители на равна нога на няколко езика, а в случай че се наложи, би си приказвал и с Римския Папа на латински, в случай че Негово Преосвещенство го владее задоволително добре. Но не е разликата сред двамата претенденти за Президент единствено в културата, в излъчването, в езика, в държанието. Много по-важно е, че генералът в оставка е режисура на имперско-кагебистка Русия, Троянски кон в Европейски Съюз и НАТО, проводник на непознати ползи и разединител на българската нация.
Ако нашият дълбокомъдър и величествен в своята национална горделивост “малък, само че героичен” народ не избере проф Герджиков на балотажа, това значи, че нацията ни е изгубила възприятие за самозапазване и лети с шейната по ледената пързалка към Евразия, обула зелени вълнени чорапи, където я чака приказната “Птица-тройка” с всичките си опричници, ръководена от монголоидният Тенец-Император.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ