Марта Лоримър: Макрон и Льо Пен със слаби резултати, разединението на десницата ги облагодетелства
. Балотажът, след който ще се обясни кой ще оглави 13-те района на Франция, е на следващия ден. Основната конспирация се обрисува в югоизточния район Прованс-Алпи-Лазурен бряг, където претендентът на крайнодесния " Национален общ брой " (партията на Марин льо Пен) има лека преднина след първия тур - действителен късмет за евроскептика Льо Пен да вземе по-голям дял в ръководството на Франция и по-добри изходни позиции за надалеч по-важните президентски избори през 2022.
Хората на Льо Пен обаче изненадващо се показаха много по-зле от предстоящото, както и партията на президента Еманюел Макрон.
Рекордно ниската изборна интензивност може би заблуждава, само че едно е ясно - обичайните партии, разгромени на предходните президентски и районни избори, този път объркаха проектите и на Макрон, и на Льо Пен, сподели политологът Марта Лоримър, учител в Европейския институт на Лондонското учебно заведение по стопанска система и политически науки, в изявление за " Събота 150 ".
Знак за болна народна власт. Това някои френски медии видяха в нежеланието на французите да гласоподават тази неделя. Едва една трета от суверена упражни правото си, единствено една пета от гласоподавателите до 35 години. Как бихте обяснили това, доктор Лоримър?
Ниската изборна интензивност може да бъде обяснена частично с пандемията - допускам, че много от гласоподавателите са предпочели да си останат по домовете, вместо да отидат да гласоподават. Втората причина е характерът на тези избори. Изборите за ръководство на районите и департаментите са от второстепенно значение. За гласоподавателите те са по-маловажни от президентските, тъй като избраниците им няма да могат да създадат нещо по-съществено по проблемите, които ги вълнуват. И трето, доста гласоподаватели считат, че всички политици са идентични, а освен това състояние гласуването за тях не си коства напъните.
Това ли е повода за слабия резултат на " Националния общ брой "? Партията на Марин льо Пен е втора по дял от гласовете, само че с цели 9 процентни пункта под резултатите си от предходните районни избори през 2015.
Малкият брой на гласувалите несъмнено е част от обяснението. Защото тези, които не се явиха пред урните предходната неделя, са тъкмо този вид хора, които гласоподават за Льо Пен. Вероятно това се дължи на обстоятелството, че районите имат прекомерно малко власт във връзка с проблемите, които значат доста за " Националния общ брой ". Регионалните управляващи нямат огромна тежест във връзка с имиграцията и сигурността.
Има и различно пояснение за по-слабото показване на Националния общ брой на тези избори. Откакто пое юздите от татко си, Жан-Мари, (през 2011 година) Марин льо Пен поставя същински старания за по-умерени политически послания. Тя стартира да звучи от ден на ден и повече като обичайна десница и да губи характерния си образ. В същото време обичайна десница и Макрон стартират от своя страна да звучат от ден на ден като тогавашния " Национален фронт " (както " Националният общ брой " се споделяше преди). Впечатлението е, че Льо Пен приказва като всички останали политици и това може да е подтикнало част от поддръжниците ѝ да се въздържат от гласоподаване този път.
Т.е. казвате ми, че съгласно обществеността " Националният общ брой " полека-лека се слива с партиите на статуквото. Доколко това чувство е правилно? Доколко тази партия към този момент е част от така наречен истаблишмънт?
Всеки отговор на този въпрос може елементарно да ни подведе. Мисля, че от ден на ден хора считат партията на Марин льо Пен за по-малка опасност за демокрацията, в сравнение с бе под управлението на татко ѝ. В този смисъл Националният общ брой се трансформира в партия като всички други. Но напъните на Льо Пен към този момент не дават изключително положителни резултати - към момента огромна част от популацията е на мнение, че тази партия не е като другите и не трябва да ѝ се разрешава да печели избори. Затова и виждаме, че другите партии към момента се пробват да се обединят против Националния общ брой, когато могат, въпреки и не постоянно да съумяват.
Може ли " Националният общ брой " към момента да бъде обсъждан като опасност за интеграционните процеси в Европа?
Не. Националният общ брой в никакъв случай не е бил същинска опасност за европейската интеграция. Отчасти, тъй като опцията да доближи такава позиция във властта, която да му разреши да заплаши евроинтеграцията, в никакъв случай не е била реалистична. Второ, след 2017 година Марин льо Пен промени отношението си към Европейския съюз. Защото осъзна, че говоренето за " Фрекзит " или по тази причина, че Франция би трябвало да напусне еврозоната, я прави извънредно непопулярна измежду електората, от който същински се нуждае - това са консервативните хора над 60 години, които нормално гласоподават за Републиканците. Льо Пен в никакъв случай няма да успее да ги подмами с обръщение като " Фрекзит ", което е толкоз рисково стопански.
Значи " Националният общ брой " се е запътил към политическия център. Предполага се, че това оставя вакуум в извънредно дясното пространство. Има ли към този момент измежду френските политици претенденти, които да запълнят този вакуум?
Не, не напълно. Към момента няма политическа мощ с подобен електорален капацитет. Националният общ брой в действителност клони към политическия център, само че към момента не е центристка партия, тъй че към момента съумява да притегли някои от по-крайно настроените французи. Разочарованите от Льо Пен към момента могат да се извърнат към извънпарламентарни фракции, само че тези организации са незначителни. Няма изгледи някоя от тях да измести Националния общ брой. Възможно е в бъдеще управлението на самия Сбор да се смени. Това би довело до промяна на курса.
Кажете ми за борбата за Прованс. Някои анкетьори към момента дават късмет на Льо Пен да наложи своя претендент, Тиери Мариани, макар че претендентът на Зелените в района се отхвърли от конкуренцията в интерес на консерватора Рено Муселие. Какво ще значи една победа на Мариани - за крайната десница и като цяло за политиката във Франция?
За Националния общ брой една победа в Прованс ще е от огромно значение, тъй като до този миг партията в никакъв случай не е взимала контрола върху цялостен район. Едно време Националният фронт държеше няколко, най-вече неголеми градове и общини, само че в никакъв случай цялостен район. Така че една победа (на балотажа на 27 юни) би имала огромно алегорично значение за тях, въпреки че няма да им донесе чак толкоз действителна власт.
Една победа в района Прованс ще даде опция на Националния общ брой да се ускори на локално ниво и, несъмнено, ще даде опция на Льо Пен да твърди, че е главната опция на Макрон. Макрон и Льо Пен се пробваха да показват тези районни избори като един тип измерване на силите сред тях двамата преди президентските избори през 2022 година. Факт е обаче, че партиите от левицата и републиканците се показаха доста по-добре от упованията, и това ненапълно обърка проектите на президента и на водача на Националния общ брой. Макрон знаеше, че няма да се показа ужасно, само че се надяваше, че най-малко ще се показа обичайно. Льо Пен очакваше, че след първия тур ще води в шест района, а на процедура поведе единствено в два.
Партията на президента Макрон, " Република, напред " се показа предстоящо зле на тези избори, може би по-зле от предстоящото - остана пета по брой на гласовете в народен мащаб, в четири от районите не можа даже да се класира за втория тур. Какво да чакаме за представянето ѝ на парламентарните избори следващата година?
Целта на " Република напред " на тези избори бе да се показа задоволително добре, с цел да може да се коалира с други партии и да бъде в позиция да взема решение кой ще е отпред на районите. Но не съумя да реализира подобен резултат в нито един район. Това е елементарно разбираемо, защото тази партия се гради от върха към низините - тя няма корени по места, за разлика от социалистите и републиканците. Преди четири години " Република напред " завоюва парламентарните избори, тъй като по предписание във Франция тези избори се организират след президентските, а гласоподавателите постоянно гласоподават за партията на определения към този момент президент, с цел да го поддържат. Това се случи и с Макрон и партията му през 2017 година.
Казахте, че обичайна десница се показа по-добре от предстоящото. Т.е. " Републиканците " изпъкват като сериозен кандидат за президентските и парламентарните избори следващата година. Има ли индикации кой ще ги поведе на тези избори? Какво бихте споделили за Ксавие Бертран, който излезе с огромна разлика пред партията на Льо Пен на първия тур в О дьо Франс?
Републиканците имат шансове за 2022 година, само че с цел да ги запазят ще би трябвало да решат кой ще е техният претендент. А това е проблем. Защото Ксавие Бертран, който разгласи, че ще се бори за президентския пост, към този момент не е член на " Републиканците ". Партията може да се сплоти към него, само че за момента разисква друг вид, а образуване на първоначални избори. Бертран пък съобщи, че няма да вземе присъединяване в такива избори. Рискът пред обичайна десница е, че ще се яви на президентската конкуренция с двама претенденти - Ксавие Бертран и спечелилият от първичните избори. Това ще докара до разединение на десния избор, ще понижи възможностите им да доближат балотажа и ще облагодетелства Макрон и Льо Пен.
А какви са възможностите на левицата?
Проблемите пред левицата са значително същите като при " Републиканците ", единствено че умножени по три. Левицата все още е разцепена на " Зелените ", обичайна левица и популистката " Непокорна Франция ". Както наподобява, левите не са в положение нито да се обединят към обща стратегия, нито - и това е по-важното - към общ водач. Това ги слага в извънредно неподходящо състояние за президентските избори следващата година.
Можем ли да заключим, че тези районни избори дават не толкоз мрачна вероятност за Макрон?
Да, тъкмо по този начин. Резултатът на Макроновата партия е слаб, само че не е сигурен знак за това по какъв начин ще се развие акцията за президент.
Интервюто с Марта Лоримър можете да чуете в звуковия файл.
Хората на Льо Пен обаче изненадващо се показаха много по-зле от предстоящото, както и партията на президента Еманюел Макрон.
Рекордно ниската изборна интензивност може би заблуждава, само че едно е ясно - обичайните партии, разгромени на предходните президентски и районни избори, този път объркаха проектите и на Макрон, и на Льо Пен, сподели политологът Марта Лоримър, учител в Европейския институт на Лондонското учебно заведение по стопанска система и политически науки, в изявление за " Събота 150 ".
Знак за болна народна власт. Това някои френски медии видяха в нежеланието на французите да гласоподават тази неделя. Едва една трета от суверена упражни правото си, единствено една пета от гласоподавателите до 35 години. Как бихте обяснили това, доктор Лоримър?
Ниската изборна интензивност може да бъде обяснена частично с пандемията - допускам, че много от гласоподавателите са предпочели да си останат по домовете, вместо да отидат да гласоподават. Втората причина е характерът на тези избори. Изборите за ръководство на районите и департаментите са от второстепенно значение. За гласоподавателите те са по-маловажни от президентските, тъй като избраниците им няма да могат да създадат нещо по-съществено по проблемите, които ги вълнуват. И трето, доста гласоподаватели считат, че всички политици са идентични, а освен това състояние гласуването за тях не си коства напъните.
Това ли е повода за слабия резултат на " Националния общ брой "? Партията на Марин льо Пен е втора по дял от гласовете, само че с цели 9 процентни пункта под резултатите си от предходните районни избори през 2015.
Малкият брой на гласувалите несъмнено е част от обяснението. Защото тези, които не се явиха пред урните предходната неделя, са тъкмо този вид хора, които гласоподават за Льо Пен. Вероятно това се дължи на обстоятелството, че районите имат прекомерно малко власт във връзка с проблемите, които значат доста за " Националния общ брой ". Регионалните управляващи нямат огромна тежест във връзка с имиграцията и сигурността.
Има и различно пояснение за по-слабото показване на Националния общ брой на тези избори. Откакто пое юздите от татко си, Жан-Мари, (през 2011 година) Марин льо Пен поставя същински старания за по-умерени политически послания. Тя стартира да звучи от ден на ден и повече като обичайна десница и да губи характерния си образ. В същото време обичайна десница и Макрон стартират от своя страна да звучат от ден на ден като тогавашния " Национален фронт " (както " Националният общ брой " се споделяше преди). Впечатлението е, че Льо Пен приказва като всички останали политици и това може да е подтикнало част от поддръжниците ѝ да се въздържат от гласоподаване този път.
Т.е. казвате ми, че съгласно обществеността " Националният общ брой " полека-лека се слива с партиите на статуквото. Доколко това чувство е правилно? Доколко тази партия към този момент е част от така наречен истаблишмънт?
Всеки отговор на този въпрос може елементарно да ни подведе. Мисля, че от ден на ден хора считат партията на Марин льо Пен за по-малка опасност за демокрацията, в сравнение с бе под управлението на татко ѝ. В този смисъл Националният общ брой се трансформира в партия като всички други. Но напъните на Льо Пен към този момент не дават изключително положителни резултати - към момента огромна част от популацията е на мнение, че тази партия не е като другите и не трябва да ѝ се разрешава да печели избори. Затова и виждаме, че другите партии към момента се пробват да се обединят против Националния общ брой, когато могат, въпреки и не постоянно да съумяват.
Може ли " Националният общ брой " към момента да бъде обсъждан като опасност за интеграционните процеси в Европа?
Не. Националният общ брой в никакъв случай не е бил същинска опасност за европейската интеграция. Отчасти, тъй като опцията да доближи такава позиция във властта, която да му разреши да заплаши евроинтеграцията, в никакъв случай не е била реалистична. Второ, след 2017 година Марин льо Пен промени отношението си към Европейския съюз. Защото осъзна, че говоренето за " Фрекзит " или по тази причина, че Франция би трябвало да напусне еврозоната, я прави извънредно непопулярна измежду електората, от който същински се нуждае - това са консервативните хора над 60 години, които нормално гласоподават за Републиканците. Льо Пен в никакъв случай няма да успее да ги подмами с обръщение като " Фрекзит ", което е толкоз рисково стопански.
Значи " Националният общ брой " се е запътил към политическия център. Предполага се, че това оставя вакуум в извънредно дясното пространство. Има ли към този момент измежду френските политици претенденти, които да запълнят този вакуум?
Не, не напълно. Към момента няма политическа мощ с подобен електорален капацитет. Националният общ брой в действителност клони към политическия център, само че към момента не е центристка партия, тъй че към момента съумява да притегли някои от по-крайно настроените французи. Разочарованите от Льо Пен към момента могат да се извърнат към извънпарламентарни фракции, само че тези организации са незначителни. Няма изгледи някоя от тях да измести Националния общ брой. Възможно е в бъдеще управлението на самия Сбор да се смени. Това би довело до промяна на курса.
Кажете ми за борбата за Прованс. Някои анкетьори към момента дават късмет на Льо Пен да наложи своя претендент, Тиери Мариани, макар че претендентът на Зелените в района се отхвърли от конкуренцията в интерес на консерватора Рено Муселие. Какво ще значи една победа на Мариани - за крайната десница и като цяло за политиката във Франция?
За Националния общ брой една победа в Прованс ще е от огромно значение, тъй като до този миг партията в никакъв случай не е взимала контрола върху цялостен район. Едно време Националният фронт държеше няколко, най-вече неголеми градове и общини, само че в никакъв случай цялостен район. Така че една победа (на балотажа на 27 юни) би имала огромно алегорично значение за тях, въпреки че няма да им донесе чак толкоз действителна власт.
Една победа в района Прованс ще даде опция на Националния общ брой да се ускори на локално ниво и, несъмнено, ще даде опция на Льо Пен да твърди, че е главната опция на Макрон. Макрон и Льо Пен се пробваха да показват тези районни избори като един тип измерване на силите сред тях двамата преди президентските избори през 2022 година. Факт е обаче, че партиите от левицата и републиканците се показаха доста по-добре от упованията, и това ненапълно обърка проектите на президента и на водача на Националния общ брой. Макрон знаеше, че няма да се показа ужасно, само че се надяваше, че най-малко ще се показа обичайно. Льо Пен очакваше, че след първия тур ще води в шест района, а на процедура поведе единствено в два.
Партията на президента Макрон, " Република, напред " се показа предстоящо зле на тези избори, може би по-зле от предстоящото - остана пета по брой на гласовете в народен мащаб, в четири от районите не можа даже да се класира за втория тур. Какво да чакаме за представянето ѝ на парламентарните избори следващата година? Целта на " Република напред " на тези избори бе да се показа задоволително добре, с цел да може да се коалира с други партии и да бъде в позиция да взема решение кой ще е отпред на районите. Но не съумя да реализира подобен резултат в нито един район. Това е елементарно разбираемо, защото тази партия се гради от върха към низините - тя няма корени по места, за разлика от социалистите и републиканците. Преди четири години " Република напред " завоюва парламентарните избори, тъй като по предписание във Франция тези избори се организират след президентските, а гласоподавателите постоянно гласоподават за партията на определения към този момент президент, с цел да го поддържат. Това се случи и с Макрон и партията му през 2017 година.
Казахте, че обичайна десница се показа по-добре от предстоящото. Т.е. " Републиканците " изпъкват като сериозен кандидат за президентските и парламентарните избори следващата година. Има ли индикации кой ще ги поведе на тези избори? Какво бихте споделили за Ксавие Бертран, който излезе с огромна разлика пред партията на Льо Пен на първия тур в О дьо Франс?
Републиканците имат шансове за 2022 година, само че с цел да ги запазят ще би трябвало да решат кой ще е техният претендент. А това е проблем. Защото Ксавие Бертран, който разгласи, че ще се бори за президентския пост, към този момент не е член на " Републиканците ". Партията може да се сплоти към него, само че за момента разисква друг вид, а образуване на първоначални избори. Бертран пък съобщи, че няма да вземе присъединяване в такива избори. Рискът пред обичайна десница е, че ще се яви на президентската конкуренция с двама претенденти - Ксавие Бертран и спечелилият от първичните избори. Това ще докара до разединение на десния избор, ще понижи възможностите им да доближат балотажа и ще облагодетелства Макрон и Льо Пен.
А какви са възможностите на левицата?
Проблемите пред левицата са значително същите като при " Републиканците ", единствено че умножени по три. Левицата все още е разцепена на " Зелените ", обичайна левица и популистката " Непокорна Франция ". Както наподобява, левите не са в положение нито да се обединят към обща стратегия, нито - и това е по-важното - към общ водач. Това ги слага в извънредно неподходящо състояние за президентските избори следващата година.
Можем ли да заключим, че тези районни избори дават не толкоз мрачна вероятност за Макрон?
Да, тъкмо по този начин. Резултатът на Макроновата партия е слаб, само че не е сигурен знак за това по какъв начин ще се развие акцията за президент.
Интервюто с Марта Лоримър можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ