Балканите са едно интересно място където културата, историята и хората

Балканите са едно забавно място където културата, историята и хората са близки – по едно и също време познати и нежелаещи да се познават, място, пропито с кръв и страсти, чиито камъни помнят и славните борби, и несправедливите победи. Балканите са това кътче, което желае да върви напред, само че мъчно се отърсва от старите мемоари и страдания – не желае да прости и не желае да не помни.
Този филм умерено и умно ще ви напомни за потребност от схващане и амнистия.Харесвам балканските филми, чиято реалност е близка и далечна по едно и също време и се веселя, че открих време да виждам един от най-популярните и несъмнено най-награждавани македонски филм – „ Преди дъжда “. Сценаристът и режисьор Милчо Манчевски има няколко известни заглавия, само че „ Преди дъжда “ му носи международна популярност, обирайки премиите на фестивалите във Венеция, Пуерто Рико, Стокхолм,  Аржентина, Санкт Петербург, Австрия, Варшава, Торонто и доста други. Въпреки, че не съумява да завоюва номинацията за Оскар за най-хубав задграничен филм през 1995, единствено в Съединени американски щати той печели 763 847 $ от кинопрожекции.

Филмът е в три елементи – сходно на пиеса - всяка част споделя избран стадий от живота на героите, показвайки ни ту всекидневието на Западната Македония, ту Лондон, ту още веднъж враждата на албанския и македонския народ. Милчо Манчевски предсказва военния спор от 2001 година, когато етническите албанци стартират самобитен протест, превземайки едно село след друго и принуждавайки локалното неалбанско население да напусне. 4 години преди гражданската война, режисьорът демонстрира една конфликтна обстановка, в която и македонците и албанците от пеленачета се учат да държат оръжие и да го насочват един против различен.

Облаците се сгъстяват над младия духовник Кирил, който бере домати в градината. Цялото му сърце е отдадено на Бога, до момента в който прибирайки се в килията на манастира не намира едно избягало момиче - Замира - която е умъртвила македонец, наръгвайки го с вила. Кирил напуща манастира, с цел да води надалеч Замира, в Лондон при вуйна си, която е прочут фотограф, само че по пътя ги настига фамилията на Замира и когато тя не се подчинява на дядо си, брат й я убива. В Лондон Ан е раздвоена сред брачна половинка си и надарения македонски фотограф, който желае тя да тръгне с него за родината му, само че тя остава. А Александър се връща за пръв път от 16 години в Македония, с цел да завари западнало си село, разграничено на две. Няма време да се поставят грижи за покъщнината, всяка крачка може да провокира спор - този, в който оръжието се вади за секунди и гибелта е един логически свършек на деня. В последната част Александър ще изпита на гърба си невъзможността два народа да се помирят, когато у тях липсва предпочитание за това и кръговратът на времето ще се завърти, а над умиращото му тяло ще се сгъстят облаци, до момента в който младият духовник Кирил ще бере домати.

И няма да се смеете, няма да се вдъхновите – този филм умерено и умно ще ви напомни за потребност от схващане и амнистия, тъй като кръвта не се измива с кръв, а обидите не изчезват във времето. Онова, което може да промени тежката действителност е едно чисто и ново начало…