Как живеят косовските българи?
Българският вицепрезидент Илияна Йотова прикани косовските управляващи да признаят българската общественост. Страната ни ще упорства при идващото броене на популацията в Косово да бъде вписана и рубрика " българи ".
Илияна Йотова посети регионите в Косово, където живеят хора с българско съзнание и българска еднаквост, които описаха повече за живота, очакванията и фантазиите по тези места.
Предпочитат да живеят в сегашното и да мислят за по-добро бъдеще. Тази формула са разкрили, с цел да са щастливи. Това са хората с български души в Косово.
" Езикът ни е останал български от майка, баба. От остарели родители ни е останал българския език ", споделя Омир, гражданин на Драгаш.
Около 15 хиляди души в Косово имат българско съзнание. От Драгаш пътят води нагоре в планината - до Горни Кръстец. В селото има малко къщи. Жителите не са доста, само че ловко съхраняват българската еднаквост. Тук има доста хора, които се усещат българи, твърдят ни локалните поданици. В Горни Кръстец е седалището на " Обединени българи в Косово ".
" Има такива, има. Всички, които подадоха автограф за петицията, споделиха, че се усещат като българи ", съобщи Расмин Хамза, ръководител на " Обединени българи в Косово ".
Надеждите в Горни Кръстец са, че българската общественост в Косово публично ще бъде приета.
" Това им дава доста. Дава им опцията да вземат участие в техния Консултативен съвет за етническите малцинства и по едно и също време с това да вземат решение доста ежедневни проблеми на тези общности, на хората, които членуват в тях ", разяснява вицепрезидентът Илияна Йотова.
Една от тези благоприятни условия е да се учи майчиният език.
" Работим с посланика, имаме огромна поддръжка от посолството и от посланика. Има тук проблеми. Бяха изгубени подписи на нашата петиция ", описа Расмин Хамза.
Това се случило се през 2018 година " Обединени българи в Косово " събрали подписите на 459 косовски жители с българско съзнание за формалното признание на българска общественост. Отговор не получили, тъй като подписите се оказали " изгубени ". По рекомендация на косовския президент Вьоса Османи при започване на тази година " Обединени българи в Косово " организирали нова акция.
" Очевидно има представители на други етноси тук, които не желаят българите да имат свое самоопределяне. Но пък ние сме длъжни да поставим старания това да стане, както преди години с общи старания на всички равнища, от евродепутатите. Направихме по този начин, че беше прието българското малцинство в Албания ", сподели Илияна Йотова.
На 4 километра от Горни Кръстец, от другата страна на границата, в Албания, хората с българско съзнание към този момент са приети като общественост. Волен е един от тях.
" Бях в София. Учих в УНСС и в този момент се върнах тук малко ", споделя той.
Само предходната есен в български университети са признати 42-ма косовски младежи като Селмина от Призрен. Тя е първа година студентка в Медицинския университет. Бъдещето си вижда в България.
" Тук за нас работата е малко по-трудна. Но от опцията, която съм имала и съм видяла, там на мен доста ми харесва и нека да останем ", споделя Селмина.
С българско обучение е и Мирнес. Изучавал е информатика. Вече работи като програмист. А съгласно слаадкаря от Призрен Фахрудин приемствеността сред поколенията и зачитането на всички култури и етноси е сполучливият модел за общуване.
" Нашият поминък - сладкарството е завещан от дядо, от прародител. Нашите са работили в България ", споделя той.
Всички би трябвало да живеят дружно - по този начин Фахрудин вижда бъдещето на Косово. Огромно предизвикателство пред най-младата страна в Европа, което обаче може да й обезпечи място в историята с сполучлив мултиетнически модел.
Илияна Йотова посети регионите в Косово, където живеят хора с българско съзнание и българска еднаквост, които описаха повече за живота, очакванията и фантазиите по тези места.
Предпочитат да живеят в сегашното и да мислят за по-добро бъдеще. Тази формула са разкрили, с цел да са щастливи. Това са хората с български души в Косово.
" Езикът ни е останал български от майка, баба. От остарели родители ни е останал българския език ", споделя Омир, гражданин на Драгаш.
Около 15 хиляди души в Косово имат българско съзнание. От Драгаш пътят води нагоре в планината - до Горни Кръстец. В селото има малко къщи. Жителите не са доста, само че ловко съхраняват българската еднаквост. Тук има доста хора, които се усещат българи, твърдят ни локалните поданици. В Горни Кръстец е седалището на " Обединени българи в Косово ".
" Има такива, има. Всички, които подадоха автограф за петицията, споделиха, че се усещат като българи ", съобщи Расмин Хамза, ръководител на " Обединени българи в Косово ".
Надеждите в Горни Кръстец са, че българската общественост в Косово публично ще бъде приета.
" Това им дава доста. Дава им опцията да вземат участие в техния Консултативен съвет за етническите малцинства и по едно и също време с това да вземат решение доста ежедневни проблеми на тези общности, на хората, които членуват в тях ", разяснява вицепрезидентът Илияна Йотова.
Една от тези благоприятни условия е да се учи майчиният език.
" Работим с посланика, имаме огромна поддръжка от посолството и от посланика. Има тук проблеми. Бяха изгубени подписи на нашата петиция ", описа Расмин Хамза.
Това се случило се през 2018 година " Обединени българи в Косово " събрали подписите на 459 косовски жители с българско съзнание за формалното признание на българска общественост. Отговор не получили, тъй като подписите се оказали " изгубени ". По рекомендация на косовския президент Вьоса Османи при започване на тази година " Обединени българи в Косово " организирали нова акция.
" Очевидно има представители на други етноси тук, които не желаят българите да имат свое самоопределяне. Но пък ние сме длъжни да поставим старания това да стане, както преди години с общи старания на всички равнища, от евродепутатите. Направихме по този начин, че беше прието българското малцинство в Албания ", сподели Илияна Йотова.
На 4 километра от Горни Кръстец, от другата страна на границата, в Албания, хората с българско съзнание към този момент са приети като общественост. Волен е един от тях.
" Бях в София. Учих в УНСС и в този момент се върнах тук малко ", споделя той.
Само предходната есен в български университети са признати 42-ма косовски младежи като Селмина от Призрен. Тя е първа година студентка в Медицинския университет. Бъдещето си вижда в България.
" Тук за нас работата е малко по-трудна. Но от опцията, която съм имала и съм видяла, там на мен доста ми харесва и нека да останем ", споделя Селмина.
С българско обучение е и Мирнес. Изучавал е информатика. Вече работи като програмист. А съгласно слаадкаря от Призрен Фахрудин приемствеността сред поколенията и зачитането на всички култури и етноси е сполучливият модел за общуване.
" Нашият поминък - сладкарството е завещан от дядо, от прародител. Нашите са работили в България ", споделя той.
Всички би трябвало да живеят дружно - по този начин Фахрудин вижда бъдещето на Косово. Огромно предизвикателство пред най-младата страна в Европа, което обаче може да й обезпечи място в историята с сполучлив мултиетнически модел.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ