Българското европредседателство е прецедент, но може и да успее
Българският случай е казус - за първи път европредседателството поема страна, която е под наблюдението на Европейски Съюз. И все пак София има късмет за триумф. Така звучи в обобщение оценката на немската политоложка Йохана Даймел пред " Дойче веле ".
Дъждовни води: Г-жо Даймел, сега Европейският съюз изживява фаза, в която незабавно се нуждае от обновяване. И таман в този момент европредседателството поема една страна, която сама не съумява да се реформира, една страна, която даже към момента е под наблюдението на Брюксел. Как виждате България в идната ѝ лидерска роля? Подготвена ли е София за тази задача?
- Да, Европейски Съюз в действителност плува в неспокойни води, само че България надалеч не е първата страна, която поема европредседателството във времена, когато вътре в Европейски Съюз има потребност от диспути по решаващи за бъдещето на Общността въпроси. В същото време е в действителност казус, че европредседателството поема страна, която се намира под наблюдението на Европейски Съюз по силата на така наречен Механизъм за съдействие и инспекция.
Последният отчет на Еврокомисията за напредъка на България бе пояснен като един от най-положителните, само че персонално за мен е извънредно притеснително, че 10 години след присъединението на страната към Европейски Съюз във въпросния отчет се приказва за похищения против независимостта на правораздаването, за подкопаване на независимостта на съдиите, приказва се даже за противоконституционни закони.
Тоест, в това отношение България няма по какъв начин да бъде образец за подражателство. При състояние, че страната, която ръководи Европейски Съюз, има да се бори с такива съществени дефицити, по какъв начин тогава страните от Западните Балкани да бъдат стимулирани за промени в правораздаването и за решителна битка против корупцията и проведената престъпност?
Що се отнася до медийната независимост, за която знаем, че непрекъснато се утежнява, България също не е образец за демократична правова страна. В същото време не трябва да забравяме, че и други страни, като Полша и Унгария да вземем за пример, също слагат под въпрос ценностната система на Европейски Съюз. Това на собствен ред изправя Брюксел пред нуждата да търси способи за противопоставяне, посредством съответни наказания да вземем за пример. Иначе има сериозна опасност за европейския план. Дали на фона на всичко това България може да бъде обсъждана като страна, която по време на европредседателството си ще е в положение да разпознае същински значимите въпроси и да ги сложи на дневен ред? Леко се колебая.
Дъждовни води: Най-късно от бежанската рецесия насам следим усилване на националистическите настроения в редица страни-членки на Европейски Съюз, в това число и в България, която даже си има националисти в държавното управление. Доколко съвместимо е това с формалната проевропейска ориентировка на страната? И по какъв начин ще се отразина идното европредседателство?
- България би трябвало да е щастлива, че принадлежи към страните, в които проевропейски настроените хора са доста повече от евроскептиците. Да, за жалост през последните години национализмът си проби път на всички места - и то освен в политическия спор, само че и в парламентите. Така че България не прави изключение. Вижте да вземем за пример Австрия, където десните популисти също ще влязат в ръководството. С такива сътрудници ще бъде доста мъчно да се реализира консенсус по бежанския въпрос. А България беше и продължава да е изложена на бежански напън и по тази причина на европейско ниво би трябвало да откри освен нужните политически принадлежности, само че и политически консенсус (за решение на рецесията с бежанците - бел.ред.). Но предвид на националистите в българското ръководство и в държавните управления на други страни от Европейски Съюз тази задача наподобява нерешима.
Дъждовни води: В ролята си на председателстващи обособените Съвети на министрите, българските министри са изправени пред редица провокации. Как, съгласно Вас, ще бъдат признатите от европейските им сътрудници, някои от които ще се окажат в съвет, управителен от ултранационалист? И дали всички български министри ще бъдат в положение да се оправят чисто езиково със дилемите си?
Даймел: Да, чисто атмосферно може да се стигне до известни компликации. От друга страна главните задания на европредседателството нямат огромна политическа тежест, защото се лимитират до организационни въпроси и управителни функционалности при съвещанията на Съвета на Европейски Съюз. И все пак е нужна известна умелост при ръководенето на диалозите - изключително в случай че ще се търсят взаимни отстъпки. А що се отнася до познанията по британски - в случай че някои български министри не владеят задоволително добре този език, те ще могат да разчитат на професионални преводачи.
Дъждовни води: Основна точка в дневния ред на българското европредседателство е европейската вероятност на страните от Западните Балкани. Виждате ли въобще опция за ново разширение на Европейски Съюз, изключително на фона на сегашната рецесия в Общността?
Даймел: Решението на България да обърне особено внимание на съседите си от Западните Балкани заслужава поздравления. Защото е извънредно време да обърнем взор към този район. Председателят на Европейска комисия Юнкер също направи изказвания в тази посока и даже съобщи, че Сърбия и Черна Гора могат да се надяват на присъединение към Европейски Съюз през 2025 година. Ако в този момент България успее да притегли повече внимание към страните от Западните Балкани и в действителност свика плануваната за 2018 година среща на върха за Балканите, това може да докара до същинско разбуждане на интереса към района. Което единствено по себе си към този момент е триумф.
Д-р Йохана Даймел е заместник-председател на немското Дружество за Югоизточна Европа.
Дъждовни води: Г-жо Даймел, сега Европейският съюз изживява фаза, в която незабавно се нуждае от обновяване. И таман в този момент европредседателството поема една страна, която сама не съумява да се реформира, една страна, която даже към момента е под наблюдението на Брюксел. Как виждате България в идната ѝ лидерска роля? Подготвена ли е София за тази задача?
- Да, Европейски Съюз в действителност плува в неспокойни води, само че България надалеч не е първата страна, която поема европредседателството във времена, когато вътре в Европейски Съюз има потребност от диспути по решаващи за бъдещето на Общността въпроси. В същото време е в действителност казус, че европредседателството поема страна, която се намира под наблюдението на Европейски Съюз по силата на така наречен Механизъм за съдействие и инспекция.
Последният отчет на Еврокомисията за напредъка на България бе пояснен като един от най-положителните, само че персонално за мен е извънредно притеснително, че 10 години след присъединението на страната към Европейски Съюз във въпросния отчет се приказва за похищения против независимостта на правораздаването, за подкопаване на независимостта на съдиите, приказва се даже за противоконституционни закони.
Тоест, в това отношение България няма по какъв начин да бъде образец за подражателство. При състояние, че страната, която ръководи Европейски Съюз, има да се бори с такива съществени дефицити, по какъв начин тогава страните от Западните Балкани да бъдат стимулирани за промени в правораздаването и за решителна битка против корупцията и проведената престъпност?
Що се отнася до медийната независимост, за която знаем, че непрекъснато се утежнява, България също не е образец за демократична правова страна. В същото време не трябва да забравяме, че и други страни, като Полша и Унгария да вземем за пример, също слагат под въпрос ценностната система на Европейски Съюз. Това на собствен ред изправя Брюксел пред нуждата да търси способи за противопоставяне, посредством съответни наказания да вземем за пример. Иначе има сериозна опасност за европейския план. Дали на фона на всичко това България може да бъде обсъждана като страна, която по време на европредседателството си ще е в положение да разпознае същински значимите въпроси и да ги сложи на дневен ред? Леко се колебая.
Дъждовни води: Най-късно от бежанската рецесия насам следим усилване на националистическите настроения в редица страни-членки на Европейски Съюз, в това число и в България, която даже си има националисти в държавното управление. Доколко съвместимо е това с формалната проевропейска ориентировка на страната? И по какъв начин ще се отразина идното европредседателство?
- България би трябвало да е щастлива, че принадлежи към страните, в които проевропейски настроените хора са доста повече от евроскептиците. Да, за жалост през последните години национализмът си проби път на всички места - и то освен в политическия спор, само че и в парламентите. Така че България не прави изключение. Вижте да вземем за пример Австрия, където десните популисти също ще влязат в ръководството. С такива сътрудници ще бъде доста мъчно да се реализира консенсус по бежанския въпрос. А България беше и продължава да е изложена на бежански напън и по тази причина на европейско ниво би трябвало да откри освен нужните политически принадлежности, само че и политически консенсус (за решение на рецесията с бежанците - бел.ред.). Но предвид на националистите в българското ръководство и в държавните управления на други страни от Европейски Съюз тази задача наподобява нерешима.
Дъждовни води: В ролята си на председателстващи обособените Съвети на министрите, българските министри са изправени пред редица провокации. Как, съгласно Вас, ще бъдат признатите от европейските им сътрудници, някои от които ще се окажат в съвет, управителен от ултранационалист? И дали всички български министри ще бъдат в положение да се оправят чисто езиково със дилемите си?
Даймел: Да, чисто атмосферно може да се стигне до известни компликации. От друга страна главните задания на европредседателството нямат огромна политическа тежест, защото се лимитират до организационни въпроси и управителни функционалности при съвещанията на Съвета на Европейски Съюз. И все пак е нужна известна умелост при ръководенето на диалозите - изключително в случай че ще се търсят взаимни отстъпки. А що се отнася до познанията по британски - в случай че някои български министри не владеят задоволително добре този език, те ще могат да разчитат на професионални преводачи.
Дъждовни води: Основна точка в дневния ред на българското европредседателство е европейската вероятност на страните от Западните Балкани. Виждате ли въобще опция за ново разширение на Европейски Съюз, изключително на фона на сегашната рецесия в Общността?
Даймел: Решението на България да обърне особено внимание на съседите си от Западните Балкани заслужава поздравления. Защото е извънредно време да обърнем взор към този район. Председателят на Европейска комисия Юнкер също направи изказвания в тази посока и даже съобщи, че Сърбия и Черна Гора могат да се надяват на присъединение към Европейски Съюз през 2025 година. Ако в този момент България успее да притегли повече внимание към страните от Западните Балкани и в действителност свика плануваната за 2018 година среща на върха за Балканите, това може да докара до същинско разбуждане на интереса към района. Което единствено по себе си към този момент е триумф.
Д-р Йохана Даймел е заместник-председател на немското Дружество за Югоизточна Европа.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ