30-те изгубени месеца на Европейската прокуратура у нас
Българският офис на Лаура Кьовеши регистрира броя на участващите в акциите служители на реда, само че липсва всякаква информация даже за броя на импортираните в съд каузи. За две години и половина в Люксембург българският представител в ЕППО Теодора Георгиева може да се похвали с една условна присъда за рушвет от 5000 лева.
30 месеца след старта на Европейската прокуратура (ЕППО) резултатите от активността ѝ в България наподобяват повече от неубедителни. За сметка на това институцията тъне в медиен комфорт, дължащ се на положително стичане на събитията. Институцията е част от структурите на Европейския съюз и продължава да се употребява с високо доверие измежду българите. Нейният първи началник – някогашният антикорупционен прокурор от Румъния Лаура Кьовеши, има положителен имидж освен у нас, а централата на Европрокуратура е в отдалечен Люксембург, което я прави хем безотчетна, хем някак си непозната, а в действителност е и „ наша “, доколкото издръжката ѝ е от бюджета на общността.
Макар и ситуирана в сърцето на Европа, проблемите на българската част от ЕППО се оказаха чисто нашенски. Малко повече от година устояха съвсем всички от в началото утвърдените европейски делегирани прокурори преди сами да изоставен институцията. От работата си се отхвърлиха даже деловодителите. Това разтърсване принуди напролет на тази година Лаура Кьовеши да прави незабавен одит, резултатите от който по този начин и не станаха известни. В средата на октомври пък Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет организира следващата процедура по желание на нови седем европейски делегирани прокурори. От България те би трябвало да са 15, само че за момента утвърждение от Колежа на ЕППО има само за половината. Наред с това текат състезания за прокурорски помощници, деловодители, даже за чистачка. Сякаш институцията занапред ще започва работа, а няма зад тила си две години и половина мандат.
Въпреки кадровото текучество и организационните проблеми, към този момент Кьовеши не е намерила съображение да търси отговорност от българския европейски прокурор в Люксембург Теодора Георгиева и от ръководителя на представителството в София Димитър Беличев. Макар напуснали Кьовеши български европрокурори да споделят, че именно Георгиева и Беличев са виновни за липсата на резултати на ЕППО у нас. Всъщност най-големият проблем на Европейската прокуратура в България се оказа не толкоз текучеството, а нищожната резултатност на фона на солидната устоя, която коства институцията на европейските данъкоплатци.
Малцина са тези в България, които знаят, че за две години и половина, ЕППО е постигнала тъкмо една присъда, освен това условна, на служител от Държавен фонд „ Земеделие “ за рушвет в размер на 5000 лв.. И всичко това на фона на оказалите се напразни упования и очаквания на мнозина, че Кьовеши ще унищожи корупцията в най-корумпираната страна от Европейски Съюз. Наместо това българското посланичество на Европейската прокуратура спорадично оповестява за извършени акции, при които повече от необичайно се подчертава върху броя на участвалите полицейски чиновници, а не да вземем за пример върху събраните доказателства и вероятно повдигнатите обвинявания.
Красноречив образец за цялостния неуспех на ЕППО у нас се оказа повдигането на обвиняване и даже задържането за една нощ на кмета на община Генерал Тошево Валентин Димитров два месеца преди локалните избори. На вота в неделя Димитров обаче си обезпечи нов мандат още на първия тур с поддръжка от съвсем 64%.
На този декор извънредно неубедително звучат изказванията на българския европрокурор Теодора Георгиева в оскъдните ѝ публични изяви за разследвани сериозни злоупотреби. Стъкмистиката на ЕППО доближава неуместни равнища като дежурно се отбелязва, че делата, по които се работи, са за стотици милиони евро от фондовете на Европейски Съюз, само че все още липсва даже информация за броя на импортираните в съд каузи.
Самата Теодора Георгиева позволи името ѝ на няколко пъти да се замеси в кавги, за чието затихване единствено би трябвало да се благодари на шанса, че централата на Кьовеши е в Люксембург, а не в София или Букурещ да вземем за пример. Неотдавна Георгиева се оказа забъркана в скандал, обвързван с писмен сигнал от неоткриваемия някогашен следовател Петър Петров – „ Еврото “, който в писмо до редица институции твърди, че персонално е предавал пари на българския представител в ЕППО. Теодора Георгиева атакува някогашните си сътрудници от българската прокуратура за това, че не са смачкали сигнала, а са си позволили да образуват инспекция по него. При състояние, че самата тя е наясно, че съгласно Наказателно-процесуален кодекс магистратите са длъжни да открият – правилни или не са изказванията, поставящи под съществено подозрения нейния интегритет, без значение кой е адресант на сигнала.
Името на Георгиева неведнъж бе забъркано и в политически връзки и евентуален спор на ползи, нещо, което по никакъв начин не се толерира в европейските институции. От една страна, съпругът ѝ Васил Георгиев бе заместник-министър в кабинета на Кирил Петков, до момента в който за самата Георгиева се знае, че е била чест клиент в офиса на същия премиер-министър. Това в допълнение слага под подозрение пригодността на Теодора Георгиева да управлява българските европейски делегирани прокурори с оглед вероятните й връзки с политическата групировка „ Продължаваме промяната “.
Ако Кирил Петков и изключително дирижиращите го икономическите кръгове виждат в лицето на Теодора Георгиев „ нашият “ основен прокурор, то това изяснява за какво групировката „ ПП-ДБ “ толкоз настойчиво брани предложенията за конституционни промени, въпреки същите да срещнаха остри рецензии от цялата магистратска общественост, адвокатурата, университетските среди, неправителствения бранш, а даже и от Венецианската комисия.
Едно е несъмнено – Лаура Кьовеши няма потребност от политически кавги, още по-малко в страна като България, която така и така има отрицателен имидж поради мощното политическо въздействие над правосъдната власт. Румънката несъмнено има съображение да не е удовлетворена от активността на българския офис на ЕППО, което пък е най-големият минус пред възможното лансиране на Теодора Георгиева за върховен пост в българската правосъдна система. За последното спънка може да се окаже свързаността й с едни от основните спонсори на „ Продължаваме промяната “ – братята Атанас и Пламен Бобокови, които са към момента с висящи каузи. Съпругът на Теодора Георгиева и някогашен заместник-външен министър е дълготраен представител на компанията на Бобокови в Турция. Преди четири години това може да е изиграло водеща роля при избора й от тогавашните ръководещи, провело процедурата по лъчение на европейски прокурор от България. Към днешна дата съществуването на сходни политико-икономически зависимости би имало обратен резултат, както за оставащата половина от мандата на Теодора Георгиева в Люксембург, а още повече за номинирането й за какъвто и да е върховен пост в българската правосъдна система. Второто звучи по-скоро невероятно, най-малкото тъй като под управлението на Георгиева ЕППО сподели по-ниска ефикасност даже от мощно подложената на критика у нас българска прокуратура.
Последното нещо, от което Лаура Кьовеши има потребност, е скандал и продължение на безрезултатната дейност на ръководената от нея структура в София. В следващите месеци ръководещата сглобка у нас може да бъде изправена пред ново предизвикателство – промяната на българския прокурор в централата на ЕППО в Люксембург. Това не би било казус – вече няколко от страните членки на Европейската прокуратура, които са 22 на брой, подмениха своите представители.
Инфо: glasove.com
Тагове: Лаура Кьовеши европейска прокуратура България Георгиева и Беличев Валентин Димитров Теодора Георгиева сглобка
