Българският инженер Иван Василев Марангозов (14 август 1925 – 6

Българският инженер Иван Василев Марангозов (14 август 1925 – 6 февруари 1998) е индивидът, виновен за създаването на първия български личен компютър ИМКО-1. С това откритие инженерът провокира индустриалния взрив в производството на компютри и компютърни системи в страната от началото на 80-те години на 20 век като слага и началото на цялата осведомителната индустрия с български лични компютри, както и развиването на информатика и осведомителните технологии като предмет на образование в учебните и университетски среди, от което произлиза и взривът.

Компютърът на Иван Марангозов няма нищо общо с този на Джон Атанасов. Можете да прочетете повече за него в текста ни „ Джон Атанасов – същинският основател на компютъра “

Указът на цар Борис III за издание на закона за Висше техническо учебно заведение

Иван Марангозов е роден в София и стартира образованието си във Втора мъжка гимназия през 1944 година, след което учи в Държавната политехника през 1952 година, от която се с дипломира като „ Електроинженер – слаби токове “. Съответно по-късно работи в таман основания Слаботоков цех.

Някои от вас може би помнят известните през 50-те години български радиоприемници „ Родина “ и „ Балкан “. Инж. Марангозов е виновен конструктор при основаването им. По същото време работи и в Машинно-електротехнически институт (днес Техническия университет – София) като хоноруван помощник в Катедрата по радиотехника.

Следва преподавателска кариера в Минно-геоложкия институт в София, поради която през ноември 1956 година Марангозов напуща Слаботоковия цех. Две години по-късно, през през февруари 1958 той стартира работа като началник на „ Електронна работилница “ във Физическия институт на Българска академия на науките. Там се занимава главно с създаването на научна инсталация в региона на радио спектроскопията. Интересът му в тази посока се задълбочава и по-нататък той става основател на голям брой неповторими разработки в най-съвременните посоки на радиоелектрониката и изключително в региона на изчислителната техника.

8-инчова дискета, създадена от Държавно стопанско обединение Изчислителна и организационна техника, както се вижда от логото

Кариерата му продължава в Базата за техническо развиване през 1962 година, където работи към новосъздаденото поделение на Държавно стопанско обединение „ Изчислителна, Записваща и Организационна Техника “ – емблематичния цех „ Електроника “. Там е основен конструктор в секция „ Цифрова изчислителна техника “ и на идната година основава първата в България цифрова модулна система „ НОРЕЛ “ – тя е направена с български съставни елементи и по-късно се създава серийно в завода. Модулът спомага за по-бързата цифровизация на промишлената и научната инсталация в България. Първата по-значителна крачка в тази посока е внедряването до 1971 година на ЗИТ-151 в редица Териториални изчислителни центрове.

Носител на информация – 8-пътечкова хартиена перфолента. По-малките перфорации са за синхроимпулсите при четене

През март 1967 година се основава Завод за изчислителна техника-София (ЗИТ) – първият в страната. Марангозов е назначен като изпълнителен шеф. Заводът сполучливо създава електронна изчислителна машина ЗИТ-151 по лиценз на Facom-230–30 на японската компания Fujitsu и в резултат на това Марангозов става и механически шеф на ЗИТ.

Apple II (1977 г.) с вградена клавиатура, пъстър екран, тон, пластмасова кутия и осем разширителни слота.

ИМКО-1 е създаден по модел на Apple II. Той не разполага с флопидиск, защото по това време в България такива не се създават, а вместо това работи с магнетофонна лента за предпазване на данни. Само единични бройки имат дискови устройства, които са импортирани от чужбина, само че останалите употребяват касетофони.

Първото показване на първия български личен компютър пред интернационалната общност се състои в Англия – на Международния симпозиум по роботика. Ето и параметрите на машината, която се създава от 1979 година до 1981 година:

RAM: 48KiB
ROM: 12KiB
OS: Apple-DOS
CPU: 6502/1Mhz
Текст: 40 колони х 24 реда
Цена: 4190 лв. (около 2600$)

На симпозиума е показан и РОБКО-1 – робот-ръка на основата на ИМКО-1. Системата е коствала почти 10 пъти по-малко от аналогичните решения на американски и японски компании. Роботът се създава в Завода за здравна техника в София като са направени към 17 000 броя.

Платката на РОБКО-1 от страна с детайлите

Следва ИМКО-2. Той е толкоз сполучлив, че Министерството на просветата поръчва 200 броя, от които половината раздава на разнообразни учебни заведения.

По-късно през 1983 година ИМКО-2 е преименуван на Правец 82 – когато цех „ Аналитик “ в Правец, където се създава, се трансформира в Комбинат за микропроцесорна техника (КМПТ).

Правец 82 е 8-битов, а параметрите му са:

RAM: 48kiB
ROM: 12kiB
FDD: 5,25 устройство с 256 kiB памет
CPU: 6502 с тактова периодичност 1,018 MHz
Разделителна дарба: 40х40 (GR), 280×192 (HGR)
OS: Apple DOS, Apple ProDOS (със специфична платка 16 kiB за разширение на RAM)
Монитор: черно/бял или зелено-черен с RGB излаз
Компютърът има и вграден тълковник на BASIC, ОЗУ/ПЗУ – 48/12 kB;

Правец 82 на процедура е разновидността на ИМКО-2, предопределен за пазара. Между двата модела въпреки всичко има известна разлика, която е чисто естетическа – кутията на ИМКО-2 е оцветена в зелено и бежово или кафяво и бежово, а хоризонталните капаци са железни, пък кутията на Правец 82 е жълта с релеф и пластмасови капаци. Друга разлика е, че при включване, на екрана на едната машина се изписва „ ИМКО 2 “, а на другата се изписва „ ПРАВЕЦ “.

Компютърът се създава и с железна кутия и две спомагателни платки, което е военния вид. Двете спомагателни платки разрешават той да се свърже към общоприетите армейски радиостанции и по този начин да се предава сигнал по безжичен път от и към същия тип машина със скорост до 300 bps – едната платка се грижи за предаването, а другата – за приемането на данните.

…

През 1982 навлизат 16-битовите компютри и надлежно през лятото на 1984 година се появява първият български 16-битов личен компютър, ИМКО-4 – още веднъж разработка на Марангозов. Той също е утвърден за пазара и също сменя името си като от края на годината се създаван като „ Правец 16 “. По това време Комбинатът в Правец прави към 60 000 компютъра на година и по този начин става най-големият производител на лични компютри в границите на Съвета за икономическа взаимопомощ, а максимален клиент са ни Съюз на съветските социалистически републики.