Българските музеи се спасяват сами? Какви са необходимите законодателни промени

Българските музеи се избавят сами? Какви са нужните законодателни промени по отношение на дигитализацията на културно завещание? Кой се опасява от виртуален музей и до каква степен той е в спор с действителния? Това са част от тематиките във втората от поредицата майски полемики в ефира на стратегия " Христо Ботев ".

Музеите се избавят сами – за какво?




“Държавата (и в частност Законът за културното наследство) отбелязва, че би трябвало да има цифровизация и дефинира какво значи “дигитализация на културно завещание “, само че стопира до такава степен, не продължава с това по какъв начин би трябвало да се направи тя.

Говоря за закона, може би би трябвало да има някакъв подзаконов акт, някаква разпоредба за това, която към момента не е основана, която да даде структурата за тази всеобща цифровизация на културното завещание във всичките негови области и подразделения. Да покаже по какъв начин да се случи то в характерните музеи, архивите и библиотеки – това липсва “, споделя в “Нашият ден “ доцент Венета Ханджийска , шеф на Регионалния исторически музей София, и добавя:

“ Дигитализацията не би трябвало да е самоцел, би трябвало да има доста ясно дефинирани правила – какво цифровизираме, по какъв начин го цифровизираме и какво ще стане по-късно с този цифров артикул. “

“За мен отговорът на въпроса – за какво се оправяме сами – се крие в това, че сме прекомерно разнообразни по сред си . Не като тема, а като форма на основаване, на послушание към разнообразни министерства и институции. Това дефинира и формата на финансиране “, казва  в “Нашият ден “ доктор Екатерина Цекова , шеф на Националния политехнически музей, и прибавя:

“Темата за дигитализацията е поставяна от доста години, стига ненапълно и завършва, само че ние в нашия музей взехме решение, че дългото очакване няма да ни помогне. Решихме да се насочим и да закупим един артикул, който донадградихме с наше присъединяване, тъй че да бъде подобаващ за цифровизация. Това е дребна система, към този момент четвърта година работим, само че сме на първия стадий – по-скоро да съхраним нещата. Не сме стигнали още до виртуално им показване. “



“Ние от Националния природонаучен музей сега имаме настоящ план за цифровизация, който е по Европейската пътна карта за научна инфраструктура. Този план се случи, благодарене на обстоятелството, че ние сме част от тази интернационална организацията на природонаучните музеи в Европа, където стартира процесът за дигитализиране на естествените мостри в огромна част от музеите в Европа, а ние се включихме в него.

Ние сме прегледен образец за това по какъв начин сами се спасяваме. Това, което вършим, не е цифровизация, планувана по направление на Министерство на културата, а различен вид “, споделя в “Нашият ден “ проф. доктор Павел Стоев , шеф на Националния природонаучен музей при Българска академия на науките.


“Не можем да избягаме от международните трендове – цифровизация, цифровизация – това е бъдещето. Реално, ние се занимаваме с цифровизация от десетилетия, използвайки програмите на нашите сътрудници, защото членуваме в интернационалните организации. Що се отнася до това, което се планува в Министерството на културата, преди да се стигне до цифровизация, би трябвало да има едно доста съществено проучване на културното наследството .

В Градинско парково изкуство да вземем за пример нещата са, меко казано, трагични, има един човек в НИНКН, който седи там, с цел да утвърждава капиталови планове. Няма ги тези групи, които преди време фактически се занимаваха с проучване и паспортизация на наследството, споделя в “Нашият ден “ доктор Красимир Косев , шеф на Университетски ботанически градини към Софийския университет " Св. Климент Охридски " и акцентира:

“ Въпросът за виртуалните музеи върви към момента като спор . В Европейския консорциум на ботаническите градини да вземем за пример това продължава да се разисква. “















Какъв е сполучливият модел за цифровизация на музеите, чуйте цялостната полемиката в звуковия файл.
Снимки: БНР