„Политико“: България спира след млрд. евро за Русия
Българските депутати гласоподаваха за отпадане на дерогацията от глобите на Европейски Съюз върху съветския нефт шест месеца по-рано на фона на недоволството от обстоятелството, че мярката носи големи облаги и допустимо финансиране на войната на Владимир Путин в Украйна, оповестява " Политико ".
До законовата смяна се стигна, откакто през предишния месец „ Политико “ разкри, че България е допускала милиони барели московски нефт да доближават до рафинерия, благосъстоятелност на Русия на нейна територия, която по-късно е изнасяла разнообразни рафинирани горива в чужбина, в това число в страни от Европейски Съюз.
Миналата година Европейската комисия наложи възбрана на вноса на съветски недопечен нефт по море, само че даде на София изключение, целящо да отбрани локалните консуматори от високите цени на горивата.
Но от февруари насам тази малка врата е донесла на Русия към 983 млн. евро посредством такси за произвеждане и експорт. Освен това тя е генерирала съвсем 500 млн. евро облага за притежателя на рафинерията " Лукойл ", най-голямата частна петролна компания в Русия, съгласно систематизиран разбор, направен за българския парламент, до който " Политико " е получил достъп.
Въпреки това новият закон не съумя да затвори втора малка врата, която позволяваше на България да внася милиони барели непреработен съветски недопечен нефт над ценовия предел от 60 $ за барел, избран от Европейски Съюз.
Макар и законно, това е донесло спомагателни 430 млн. евро под формата на директни налози за Кремъл сред август и октомври.
Въпреки дипломатическите апели да се работи в тази тенденция, българският министър-председател Николай Денков уточни, че държавното управление няма да се занимава съответно с малката врата за ценовите ограничавания.
" Най-добрият метод за затваряне " на този юридически пропуск е да се приключи предварително специфичното освобождение на България от наказания, сподели той пред " Политико " в коридорите на срещата на водачите на Европейски Съюз в Брюксел.
Това значи, че страната може да генерира още 150 млн. евро директни доходи за режима на Путин преди приключването на дерогацията през март, съгласно нов разбор на българската Неправителствени организации " Център за проучване на демокрацията ".
До законовата смяна се стигна, откакто през предишния месец „ Политико “ разкри, че България е допускала милиони барели московски нефт да доближават до рафинерия, благосъстоятелност на Русия на нейна територия, която по-късно е изнасяла разнообразни рафинирани горива в чужбина, в това число в страни от Европейски Съюз.
Миналата година Европейската комисия наложи възбрана на вноса на съветски недопечен нефт по море, само че даде на София изключение, целящо да отбрани локалните консуматори от високите цени на горивата.
Но от февруари насам тази малка врата е донесла на Русия към 983 млн. евро посредством такси за произвеждане и експорт. Освен това тя е генерирала съвсем 500 млн. евро облага за притежателя на рафинерията " Лукойл ", най-голямата частна петролна компания в Русия, съгласно систематизиран разбор, направен за българския парламент, до който " Политико " е получил достъп.
Въпреки това новият закон не съумя да затвори втора малка врата, която позволяваше на България да внася милиони барели непреработен съветски недопечен нефт над ценовия предел от 60 $ за барел, избран от Европейски Съюз.
Макар и законно, това е донесло спомагателни 430 млн. евро под формата на директни налози за Кремъл сред август и октомври.
Въпреки дипломатическите апели да се работи в тази тенденция, българският министър-председател Николай Денков уточни, че държавното управление няма да се занимава съответно с малката врата за ценовите ограничавания.
" Най-добрият метод за затваряне " на този юридически пропуск е да се приключи предварително специфичното освобождение на България от наказания, сподели той пред " Политико " в коридорите на срещата на водачите на Европейски Съюз в Брюксел.
Това значи, че страната може да генерира още 150 млн. евро директни доходи за режима на Путин преди приключването на дерогацията през март, съгласно нов разбор на българската Неправителствени организации " Център за проучване на демокрацията ".
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ