Български учени участват в голям екип от световни учени, работили

Български учени вземат участие в огромен екип от международни учени, работили по план за археогенетично проучване на популациите, живели в района на Югоизточна и Източна Европа, Мала Азия и Западна Азия.

Днес научното списание “Сайънс ” разгласява три публикации, в които са изложени резултатите на екипа от 196 учени от три континента - Европа, Азия и Северна Америка. Изследването обгръща миграциите през така наречен Южна дъга - региона, свързваща Европа през Анатолия със Западна Азия, предава Българска телеграфна агенция. В него са оценени данни от 727 индивида от този район, живели през последните 11 000 години от Ранния неолит до Ранното средновековие. Проучването е ръководено от Йосиф Лазаридис и от проф. Дейвид Райх от Департамента по еволюционна биология на индивида в Харвардския университет.  

В екипа са взели участие 15 български учени: от НАИМ-БАН - акад. Васил Николов, доцент Крум Бъчваров, доцент Георги Нехризов; доцент Виктория Русева от Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при БАН; проф. Красимир Лещаков, гл. ас. Надежда Тодорова и доктор Ваня Петрова от СУ “Св. Климент Охридски ”; доцент Стефан Чохаджиев от ВТУ “Св.св. Кирил и Методий ”; археолозите от РИМ-Велико Търново Недко Еленски и Илиян Петракиев, от РИМ - Ямбол - Стефан Бакърджиев, Илия Илиев и Тодор Вълчев, Станислав Илиев от РИМ - Хасково и Десислава Андреева от Историческия музей “Искра ” в Казанлък. Те са дали за изследването мостри скелети на човеци, живели по нашите земи. 

В обявата е маркирано, че откривателите са се съсредоточили върху халколита и бронзовата ера преди към 7000 до 3000 години, когато за първи път се появяват носители на индоевропейски езици.

Доцент доктор Крум Бъчваров описа пред Българска телеграфна агенция, че във връзка с България изследването покрива цялата праистория, от ранен неолит до историческите столетия, в това число Средновековие. По думите му до неотдавна страната ни е била “Тера инкогнита ” на картата на археогенетичните проучвания. Той означи, че цялото проучване включва Анатолия и Югоизточна и Източна Европа и посредством него се затваря един доста огромен кръг от генетичното минало на общностите, обитавали тези земи. След този план нашите земи към този момент не са “бяло леке ” в генетичната карта на праисторическа и протоисторическа Европа, разяснява още той. Ученият означи, че доста малко хора практикуват дисциплините свързани с природонаучни проучвания в региона на археологията. Прекалено малко теренни откриватели има, а въобще няма експерти по археогенетика, по археометрия и всевъзможни такива по-скъпоструващи дялове на археологията в страната ни, по неговите думи. Няма какво да се учудваме, няма задоволително средства, няма задоволително експерти, нещата стават по-бавно и разчитаме на такива интернационалните мегапроекти, изясни Бъчваров.

Акад. Васил Николов показа, че и преди е имало археогенетични проучвания в страната, само че те са били в доста по-малък размер. Според него това проучване основава доста по-сериозна сигурност и за произхода на индоевропейците, и за произхода въобще на неолита на Балканите. Той означи, че то не трансформира визиите за неолитните общества в нашия район, а по-скоро ги уплътнява. За Балканите това проучване е значимо и акцентира ролята на района като център на първата европейска цивилизация, означи още той. Акад. Николов е взел участие в план с проби от скелетни мостри обектите Слатина (VI хиляди прочие Хр.), Провадия-Солницата (V хиляди прочие Хр.) и от селищна могила Крън, която е от Бронзовата ера. 

Ръководителят на секция “Интердисциплинарни проучвания и Археологическа карта на България ” в НАИМ-БАН доцент Георги Нехризов описа пред Българска телеграфна агенция, че събраните проби са от цяла Югоизточна Европа и Анатолия - Турция, Армения, Грузия, Кавказ, а задачата на плана е да се обясни пътят на неолитизация към Европа и наблюдава в генетически проект по какъв начин се трансформира и по какъв начин се развива популацията чак до Ранното средновековие. Той се включва с материали от от няколко некропола от Ранната желязна ера, които е проучвал. Нехризов дефинира плана като доста забавен, с доста световни изводи.

Антропологът доцент доктор Виктория Русева дефинира пред Българска телеграфна агенция плана като доста забавен с доста положителни резултати. По думите ѝ посредством него се търси връзка на скелетните находки с досегашните ни знания от историческите извори, етнографски, лингвистични данни и археология. Тя е взела участие в изследването с проби от така наречен светилища от ритуални ями от Ранножелязната ера. Според нея България няма изоставания във връзка с археогенетичните проучвания. Страната общо взето върви паралелно с останалите във връзка с генетични проучвания. Тя означи, че това е нова територия за проучване. По думите и това всекидневно са изследвания, които засягат интернационалните тематики и цялостното развиване на популацията на Европа и Азия и няма по какъв начин да се вършат поотделно от обособените страни. Русева описа, че сега се чакат резултати от още няколко плана, по които има и български данни.

Част от различен подобен план, по който работи лабораторията на проф. Дейвид Райх в Харвардския университет, е археологът Тодор Чобанов. Той описа пред Българска телеграфна агенция, че в тяхното изследване са изпратени малко над 100 образеца - 50 от Античността и към 50 от Ранното средновековие. По него занапред се чакат резултати.