Исторически музей "Искра" събра в каталог български шевици от Възраждането
Български шевици, бродирани през Възраждането, събра в азбучник Исторически музей „ Искра “ в Казанлък. Луксозното издание с богати изображения е наречено „ Багри и влакна “ и е едно от събитията, с които институцията отбелязва 120 години от основаването си. На страниците на „ Багри и влакна “ могат да се видят мостри от шевици, събирани от Чудомир и Иван Енчев-Видю.
Исторически музей „ Искра “ сполучливо завърши активността си по план, обвързван с действия по запазване и показване на движимото културно завещание и образните изкуства в музеите и художествените галерии. Целта на плана е да показа в азбучник подбрана сбирка шевици от фонд „ Етнография “. В каталога са включени шевици от ризи, сокайни шевици, кърпи, свиленици, ръкави на ризи, опашки на сукмани и други . Проектът се осъществя с финансовата поддръжка на Министерство на културата.Какво е включено в " Багри и влакна " споделя основният организатор в отдел " Етнография " Венелина Илиева. „ Всички знаят, че българската национална шевица има доста знаци, които минават през вековете и резервират традицията. Дори в нашия азбучник сме разгласили към 10-тина шевици подарени от Иван Енчев- Видю, които той донася от Софийско. Тамошната женска национална носия се отличава с едни страхотни ръкави на ризата, които се назовават свиленици, думата идва от това, че те се бродират с коприна, която се назовава свила. Целият ръкав е напълнен в алено с разнообразни знаци като ромбове, елбетици, свастики и други сходни “, напомня Илиева.Знае се че Чудомир и Петър Топузов, като основатели на музея също са събирал шевици от началото на 20 и края на 19 век. Те също са непокътнати в музея. Каталогът също е опция да съберем за поколенията образци за национални шевици от времето на възобновление от края на 19 век, споделя Илиева.
По плана са цифровизирани тези мостри на електронен притежател, след което са издадени и в каталога.
Досега не сме имали опция да покажем цялото благосъстояние от шевици в отдел " Етнография ". Това в този момент дава късмет на всички да се допрян до непокътнатите хубости на националните носии, споделя Венелина Илиева.
В каталога са показани и събираните от Иван Енчев-Видю шевици на тракийските бежанци от Лозенград и Дедеагач.
Най-много обаче са образците от шевици от балканджиите. Когато аленото, особено за балканджиите, се срещне с жълтото на старозагорското поле, се случва една прелестна магия, написа Чудомир.
Любопитно за шевицата е, че тя е с доста тясна районна специфичност.
„ По шевицата може да се познае дали дамата е мома, дали е от богато семейство, дали е към този момент омъжена или по-възрастна. Когато дамата бродира шевицата, тя прави един тип наричане в тези облекла за добър живот, за наслада, обич, за благоденствие на нея и цялото й семейство. Любопитно е, че момите избродират в своя чеиз всичките облекла, които ще им бъдат нужни през целия живот “, споделя уредникът в отдел " Етнография " Венелина Илиева.
Тя напомня, че шевицата постоянно участва в облеклата на хората, тъй като в българската национална просвета се счита, че единствено самодивите и съществата от другия свят носят неукрасени облекла.
А пътешествениците също се прехласват по националните шевици, има непокътнати описания - от чужденци, преминаващи през земите ни, които са били впечатлени от сокайните шевици по забрадките на момите, с които те изглеждали като царици.
В шевиците в действителност има доста магия и антични знаци, които са закодирани. Шевицата е като национална ария, споделя някакъв миг от живота на индивида, само че изразните средства са други. В наше време ги използваме единствено като изкуство като хубост, само че българката от тези времена вижда шевицата като тип отбрана, изяснява Илиева.
В каталога е разказано и за какво постоянно част от бодовете в шевицата се объркват преднамерено или някои от фигурите се оставят незавършени. Майсторките на везба споделят, че това се прави първо, с цел да защищити дамата от уроки и неприятни погледи, а другата версия е, че единствено Господ може да бъде идеален и постоянно нещо мъничко се обърква целеустремено.
През 2021 година Историческият музей отбелязва 120 години от основаването си. Издаването на каталога и популяризирането му пред аудитория е част от празничната стратегия на музея във връзка годишнината.
Исторически музей „ Искра “ сполучливо завърши активността си по план, обвързван с действия по запазване и показване на движимото културно завещание и образните изкуства в музеите и художествените галерии. Целта на плана е да показа в азбучник подбрана сбирка шевици от фонд „ Етнография “. В каталога са включени шевици от ризи, сокайни шевици, кърпи, свиленици, ръкави на ризи, опашки на сукмани и други . Проектът се осъществя с финансовата поддръжка на Министерство на културата.Какво е включено в " Багри и влакна " споделя основният организатор в отдел " Етнография " Венелина Илиева. „ Всички знаят, че българската национална шевица има доста знаци, които минават през вековете и резервират традицията. Дори в нашия азбучник сме разгласили към 10-тина шевици подарени от Иван Енчев- Видю, които той донася от Софийско. Тамошната женска национална носия се отличава с едни страхотни ръкави на ризата, които се назовават свиленици, думата идва от това, че те се бродират с коприна, която се назовава свила. Целият ръкав е напълнен в алено с разнообразни знаци като ромбове, елбетици, свастики и други сходни “, напомня Илиева.Знае се че Чудомир и Петър Топузов, като основатели на музея също са събирал шевици от началото на 20 и края на 19 век. Те също са непокътнати в музея. Каталогът също е опция да съберем за поколенията образци за национални шевици от времето на възобновление от края на 19 век, споделя Илиева.
По плана са цифровизирани тези мостри на електронен притежател, след което са издадени и в каталога.
Досега не сме имали опция да покажем цялото благосъстояние от шевици в отдел " Етнография ". Това в този момент дава късмет на всички да се допрян до непокътнатите хубости на националните носии, споделя Венелина Илиева.
В каталога са показани и събираните от Иван Енчев-Видю шевици на тракийските бежанци от Лозенград и Дедеагач.
Най-много обаче са образците от шевици от балканджиите. Когато аленото, особено за балканджиите, се срещне с жълтото на старозагорското поле, се случва една прелестна магия, написа Чудомир.
Любопитно за шевицата е, че тя е с доста тясна районна специфичност.
„ По шевицата може да се познае дали дамата е мома, дали е от богато семейство, дали е към този момент омъжена или по-възрастна. Когато дамата бродира шевицата, тя прави един тип наричане в тези облекла за добър живот, за наслада, обич, за благоденствие на нея и цялото й семейство. Любопитно е, че момите избродират в своя чеиз всичките облекла, които ще им бъдат нужни през целия живот “, споделя уредникът в отдел " Етнография " Венелина Илиева.
Тя напомня, че шевицата постоянно участва в облеклата на хората, тъй като в българската национална просвета се счита, че единствено самодивите и съществата от другия свят носят неукрасени облекла.
А пътешествениците също се прехласват по националните шевици, има непокътнати описания - от чужденци, преминаващи през земите ни, които са били впечатлени от сокайните шевици по забрадките на момите, с които те изглеждали като царици.
В шевиците в действителност има доста магия и антични знаци, които са закодирани. Шевицата е като национална ария, споделя някакъв миг от живота на индивида, само че изразните средства са други. В наше време ги използваме единствено като изкуство като хубост, само че българката от тези времена вижда шевицата като тип отбрана, изяснява Илиева.
В каталога е разказано и за какво постоянно част от бодовете в шевицата се объркват преднамерено или някои от фигурите се оставят незавършени. Майсторките на везба споделят, че това се прави първо, с цел да защищити дамата от уроки и неприятни погледи, а другата версия е, че единствено Господ може да бъде идеален и постоянно нещо мъничко се обърква целеустремено.
През 2021 година Историческият музей отбелязва 120 години от основаването си. Издаването на каталога и популяризирането му пред аудитория е част от празничната стратегия на музея във връзка годишнината.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ