,fit(768:433)&14:07:10)
Танци в Бразилия, куриози в Китай и училище за живота в Италия: тя е израснала на село, но е обиколила половината свят
Българската волейболистка Добриана Рабаджиева стана вторият легионер на Динамо-Ак Барс през януари, като доста укрепи играта на казанския отбор и способства за скорошната победа над водача в шампионата Динамо Москва (3:0).
Опитната 31-годишна нападателка започна сезона в Китай, който е една от дългия лист на страните, в които се е състезавала.
 )
Доби Рабаджиева: Когато заиграх в ЦСКА ми оставиха записка: " Ей, селянко, отивай си назад вкъщи! "
– Максим Михайлов подписа контракт със Зенит през 2010 година и от този момент играе в Казан. Преместихте се в първия си задграничен клуб през 2010 година, само че от този момент сте сменили дузина тимове и сте играли в доста страни. Обичате ли да пътувате?
– Понеже се сетихте за Михайлов, желая да кажа, че постоянно съм се възхищавала от него и съм следила кариерата му през цялото време. Той и Матей Казийски са в моята ранглиста за най-любими волейболисти. Надеждността на Максим ме впечатлява. При резултат 20:20 няма подозрение, че той ще сервира, ще бележи, ще направи всичко, от което има потребност тимът. Това предпочитание да бъдеш най-хубавият не може да не се харесва.
Що се отнася до моите преходи, не можех да си показва, че ще видя толкоз доста страни, ще пребивавам в разнообразни градове, само че съм признателна за метода, по който се развива кариерата ми. Истинска наслада е да видиш толкоз доста неща.
Вашите родители също са били спортисти. Значи ви беше предопределено да последвате стъпките им?
– Майка ми се е занимавала любителски с волейбол, а татко ми беше футболист в полупрофесионални тимове. Той е състезателен почитател, знае всичко, гледа всичко и несъмнено е най-големият ми почитател. Освен това по-големият ми брат играеше волейбол, тъй че евентуално спортът не можеше да ме подмине. Исках да бъда като него, да върша това, което той правеше. Отначало в живота ми имаше национални танци, след това се захванах с карате, само че когато две години по-късно започнах да удрям момчета на подготовка, желаех нещо ново. Тогава учителят в учебно заведение ми предложи волейбол. Бях най-високото момиче в класа. Опитах и незабавно се влюбих в тази игра. Така стартира всичко.
– Вие сте от доста дребното градче Годлево, чието население е под 500 души.
Да, това е напряко село. Много малко. Наскоро описах на Ирина Королева за моето село и се пошегувах, че популацията му е 400 души. О, стига – щом ме няма, значи към този момент е 399. Но това е доста прелестно и умерено място.
„ В София ми пишеха: „ Прибирай се, на село “
– Не се ли страхувахте да промените уютното селце с живот в столицата, когато пристигна време да продължите напред в кариерата си?
– Честно казано, майка ми не беше въодушевена да заминем с брат ми за София. Започнах да играя в ЦСКА през 2005 година, а от клуба ме желаеха две години преди този момент, само че Пирин Разлог не желаеха да ме пускат и майка ми ги поддържаше. Тя искаше да отивам на учебно заведение. Когато татко ми разбра за офертата от ЦСКА, незабавно сподели, че би трябвало да отида.
Не мога да кажа, че ме беше боязън. Имаше една занимателна обстановка в София, когато моите съученици не харесаха статуса ми на селско момиче. Тогава ЦСКА беше най-силният тим в страната и незабавно ме сложиха в титулярния състав. Разбира се, това не се хареса на столичните девойки. Дори ми оставиха бележки: „ Хей, селянко, връщай се вкъщи! “ Тогава мама ми сподели: „ Можеш да си полачеш вечерта и по-късно да си кажеш: „ Ще ви сритам задниците! И се връщаш на работа. “ След това на никое място нямах проблеми с акомодацията. Излязох от у дома задоволително рано и привикнах с всичко.

– През 2010 година преминахте в италианския клуб Конелиано. Как се случи това?
– Тогава треньор на националния тим на България беше Драган Нешич. Той ме срещна с сътрудника Боян Симурина и ми предложи да играя в Италия. Аз постоянно съм мечтала за Серия А, тъй че се съгласих без съмнение.
– Сигурно е проработил и финансовият фактор?
– Ще се смеете, само че до 25-годишна възраст не съм поставяла въпроса за парите преди всичко при договаряния. Това беше последното нещо, което ме интересуваше. Исках да играя в тим, в който мога да се развъртвам, да работя с треньор, който може да ме научи на нещо, с цел да мога да печеля Шампионската лига и други шампионати. Това бяха моите фантазии.
И прекосяването в Конелиано ми оказа помощ доста. Да, не беше елементарно, само че научих доста. Бях най-младата в главния състав на тима и макар, че трябваше да чувам доста рецензии, това беше страхотна школа. Тогава говорех единствено български, а девойките в тима не знаеха британски и треньорът им сподели да поддържат връзка с мен единствено на италиански. Представете си – аз съм на 19, в нова страна, не знам нито дума, никой не ми приказва. Имаше доста сълзи, трябваше да се измъкна, да се хвана за езика допустимо най-скоро.
– След сезона в Италия заминахте за Рабита.
– Да, за мен беше късмет да играя в един тим с едни от най-хубавите волейболистки от това време. Едва по-късно осъзнах какъв брой значим е този стадий в кариерата ми, какъв брой доста съм научила. Вземете да вземем за пример моята техника. Уважавам работата на треньорите, само че съгласно мен можеш да усъвършенстваш уменията си единствено когато имаш човек пред себе си, от който взимаш образец, копираш от него. Наташа Осмокрович стана подобен човек в Баку за мен. Повторих безусловно всичко след нея – посрещане, сервис, нахлуване, стартиране. Почти като с клавишите Ctrl + C и Ctrl + V на компютър. И след сезона нашият треньор Зоран Гаич сподели: „ Доби, имаш по-добро стартиране от Наташа. “ Не можех да допускам! Какво? По-добро? Ами Осмокрович?
Връщайки се към тематиката за парите, си припомням по какъв начин на една среща в Баку треньорът сподели: „ Ние сме експерти, би трябвало да си вършим работата оптимално, тъй като ни заплащат пари за това. “ Станах и споделих: „ Всъщност не съм тук за парите, а с цел да се науча да играя. “ И всички от екипа се засмяха. Вероятно са си помислили: „ Ех, доста младо момиче! “ Разбира се, финансовият фактор е доста значим, само че тогава не му придадох огромно значение.
foto:Roman Kruchinin
– Между другото, с Рабита победихте Динамо Казан с Гамова, Бородакова и Ларсън. Спомняте ли си тези мачове?
– Ви ме помните? Май играех с номер едно.
„ Определено си припомням Бренда Кастило.
– Да, несъмнено! Как можеш да забравиш Бренда? Тя тогава извади толкоз доста офанзиви на Гамова! Представете си, доста години по-късно се срещнахме в Бразилия и си спомнихме оня мач в Казан. Беше необикновено. Тя беше на всички места! Тя извади невероятни удари!
Бренда е страховит състезател, само че от време на време имах предпочитание да я убия. Тя взимаше всяка топка! Вие се приготвяте за посрещане, топката е на път да бъде в ръцете ви и тогава се появява тя и хоп – топката към този момент е при разпределителката. Казвам й: „ Бренда, от кое място пристигна? “ А тя: „ Да нападаме, нападаме! “ Но тя е човек, на който можеш да разчиташ, наслаждение е да играеш с нея.
Но с изключение на Бренда, в Баку имаше доста страхотни играчи – Анджелина Грун, Фолуке Акинрадео, Наталия Мамедова, Ким Глас, Катаржина Скорупа, Маделин Монтано, Аурея Круз, Мира Голубович. Този сезон в Азербайджан беше трамплинът в моята кариера. Отначало ме побиваха тръпки единствено при мисълта, че може да не подам правилно топката. Когато правех неточност, тимът викаше толкоз доста, че не желаех да върша повече неточности.
И в Италия имаше подобен случай. В разгара на сезона Симона Джоли мина в Конелиано, тя доста обича да нападна. В един мач паднах, откакто посрещнах топката сред „ зона две “ и „ зона три “, тъй че Симона не можа да отиде на бърза топка. Лежа на пода, топката е още в игра, а Симона ми вика: „ Какво, по дяволите, лежиш на пътя ми! “ Гледам я с необятно отворени очи, даже не знам какво да отговоря. Но тогава осъзнаваш, че такива дребни неща могат да повлияят на резултата от мача и би трябвало да работиш върху тях.
foto:Beig Hua
– Преместихте се в Галатасарай, с цел да работите с Масимо Барболини?
– Исках да трансформира ситуацията след два сезона в Баку и когато ми споделиха, че Галатасарай ще има за треньор Барболини и разпределителка Елеонора Ло Бианко, не можах да откажа. През тази година не напреднахме доста, само че още веднъж натрупах доста опит. Наскоро споделих на девойките от Dynamo-Ak Bars за усещането, което Ло Бианко ми е направила. Тогава тя беше на 35 години и на подготовка, когато би трябвало да подава топката в кръга, тя уцелваше 99 от 100 пъти. Гледах го и не можех да допускам.
На първата подготовка тя пристигна при мен и ме попита: „ Какви топки обичаш да нападаш? “ Засмях се: „ Бързи, по-къси. “ През целия сезон нямах нито един въпрос по отношение на качеството на подаванията. Всеки път, когато топката беше на вярната височина, с вярната скорост за мен. Как е допустимо? Беше впечатляващо. И на подготовка непрекъснато ме блокираше, макар че бях с 15 см. Скачах с всички сили, само че всякога тя се озоваваше на вярното място.

– Вероятно сте почнали да мислите за пари, когато сте попаднали във Volero. Цюрих е един от най-скъпите градове в света.
– Това е несъмнено! Цюрих е доста безценен град. Оставих колата покрай къщата и тичах за нещата безусловно пет минути. Бум! Глобата е 50 франка. Плановете на притежателите на „ Волеро “ бяха да основат мощен тим, който да печели огромни шампионати и успяхме да реализираме прочут триумф. Исках да печеля Шампионската лига, Волеро играеше в нея от самото начало, тъй че се съгласих на тяхното предложение. Спомням си този интервал с трогване. Не станахме най-хубавите в Шампионската лига, само че стигнахме до полуфиналите и играхме на Световното клубно състезание.
– Казват, че Швейцария е скучна – след пет вечерта няма никой на улицата, всичко затваря доста рано.
– Швейцария ми хареса. Никога не съм се интересувала от купони през нощта, а вечер или през уикендите се възстановявах у дома, спях и гледах телевизия. Няколко пъти в месеца можех да пазаря, девойките и аз посещавахме някои забележителности и това беше всичко. Харесваше ми този темп, тъй като можех да се приготвя по-добре за мачовете. Като цяло в младостта си мислех единствено за волейбол, от самото начало питах треньора по какъв начин мога да упражнявам в допълнение, какво може да се направи, с цел да се усъвършенства играта. Всички уикенди бяха прекарани във фитнеса.
foto:Sergeey Elagin
– Колко е скъпо в Швейцария за един професионален състезател? Колко пари оставаха на ръка в края на сезона след заплащане на апартамент/кола и други сходни?
– Моят сътрудник постоянно се грижеше колата и наемът да са от клуба, само че да вземем за пример, с цел да пиете кафе в Швейцария, ви трябват 20 франка. Скъпо, нали? Президентът на Volero Стас Якоби се отнасяше с нас доста топло, грижеше се за нас като за принцеси, само че да вземем за пример, в случай че искахме да пазарим, отивахме в Германия, където всичко беше по-евтино. Звучи необичайно, само че подобен е животът в Швейцария.
– След това се върнахте в Галатасарай и там срещнахте Татяна Кошелева. Тя ли беше първата съветска волейболистка, с която играхте?
– Във Volero играх с Ира Малкова, Анна Куприянова, Юлия Подскальная, Катя Орлова. А Кошелева е страхотна волейболистка. Тя се отличава с характера си, желанието за победа във всяка обстановка. Когато си на игрището с състезател, който постоянно желае да бъде първи, без значение дали в мощен или междинен тим, това е вдъхновяващо. Този сезон беше страховит. Галатасарай стигна до финалната четворка на Шампионската лига и в случай че не беше нейната травма, щяхме да стигнем до финала и да играем там с Вакфбанк. Но в мачовете против Новара загубихме Таня и това беше огромен удар за тима.
„ В Бразилия всяка подготовка е като край на Олимпиадата “
На кого му хрумна да отидете в Бразилия? На вас или сътрудникът?
– На мен. Бразилия е моята фантазия. Аз съм огромен почитател на техния тим, на техните игри. Нямате визия каква атмосфера царува на мачовете. Вие сте заредени с сила, просто би трябвало да го почувствате сами. Залата се тресе от шума на почитателите. Освен това доста желаех да работя с Бернардо Резенде. Вероятно от 10 години поддържаме връзка между тях, казвайки, че би било хубаво да сме в един тим, само че до момента това не беше допустимо. Надявам се, че ще се получи.
Играх в Китай, когато Боян сподели, че имам вид с Минас. Когато сезонът завърши в Азия, отидох в Бразилия и този сезон беше необикновен и паметен. Спечелихме шампионата на Южна Америка, открих доста нови другари, научих доста забавни неща за себе си. Шийла, Таиса, Карол са страхотни експерти, които са спечелили всичко във волейбола, само че всяка подготовка е предизвикателство за тях. Може би в Бразилия всяка подготовка беше като край на Олимпиадата. Никой не искаше да губи! Таиса можеше да пристигна при мен след изгубена топка и да каже: „ Е, по какъв начин може? Какво правиш? “ Те постоянно желаеха да завоюват: на подготовка, в другарски мач, в игрите на загрявката.
foto:Roman Kruchinin
– Как се адаптирахте в тим единствено с латиноамериканки? В Минас нямаше други легионери от Европа.
– Научих португалски.
– Колко езика знаете?
– Български и още шест: съветски, британски, италиански, сръбски, португалски, испански.
– Учихте ли съветски в учебно заведение?
– Не, изучавам езици единствено в тимовете, общувайки с играчи и треньори. Ние с брат ми имаме такава специфичност – чуваме нова дума и тя остава в главите ни. И характерът оказва помощ. Обичам да приказвам, не ме е позор да приказвам с неточности, с цел да науча езика по-бързо. Така че научих португалски много елементарно, което ми оказа помощ доста за адаптирането. В Бразилия се майтапиха, че съм може би най-голямата бразилка от всички чужденци, които бяха в тима.
Разбира се, бразилците са доста по-емоционални, само че и с това нямаше проблеми. Беше забавно да видя нова страна, да схвана къде мога да се приспособявам и къде може би не. Това постоянно е предизвикателство за мен, само че когато се настроиш на най-хубавото, обичаш това, което правиш, тогава ти става по-лесно. Вярвам в енергийната връзка сред хората, коства ми се, че чувствам индивида, с който поддържам връзка. Бразилците са доста отворени, доста отзивчиви хора. Те са доста гостоприемни към чужденците. Разбира се, когато печелите, всичко е наред. Може би в случай че играех в по-слаб тим, отношението щеше да е друго, само че имах шанс, че Минас и Сеси побеждаваха, тъй че нямаше проблеми.
„ Като изключим тежките тренировки…
– След Китай не се опасявах от тренировки. В сравнение други страни с Азия, тренировката е просто отмора. Когато ни дадоха почивен ден в Казан, даже се изненадах: „ Тоест в този ден въобще не упражняваме? “ През предишния сезон в Китай имах най-много три свободни дни за четири месеца и когато разбрах за почивния ден в Казан, малко онемях. Но какво да се прави? Гайла, Заря, да измислим какво да вършим. В Бразилия подготвителният развой е сходен на европейския – два часа заран, два часа вечер. И, несъмнено, непрекъснати танци. Това е част от тренировката. Ако не сме танцували, значи не сме упражнявали. Вземем точка – да танцуваме. Отидем да пием вода – танцуваме. И по този начин във всяка обстановка.
foto:vc dinamo-akbars
Бразилия е рискова, само че доста красива.
– Много! Бях в Рио, видях хубостта му и това е просто неописуемо. Трябва да се види. Едно от най-невероятните места, на които съм била. Жалко, че поради коронавирус вторият ми сезон в Бразилия се оказа съкратен и не можах да я прегледам повече.
– Ако не беше коронавирус, щеше ли да останеш още една година в Бразилия?
– Не! (Смее се) Много ми хареса Китай и шампионата му е положително, тъй като в един сезон можеш да играеш в две страни. Това се случи тази година с Русия. Никога не съм си представяла, че някой ден ще играя тук, само че както се пошегува брат ми, когато си кажеш „ в никакъв случай “, това несъмнено ще ти се случи. Имах оферти от съветската Суперлига и преди, само че всякога имаше по-интересни разновидности. Между другото, брат ми беше първият от нашето семейство, който работи в Русия. Преди няколко години той беше треньор по физическа подготовка в Ленинградка.
– Сигурно в Китай поради високия ти растеж те гледат като извънземен.
– Всъщност бях една от най-ниските в тима. Китайските волейболистки са просто колоси. Не бих споделила, че хората в Китай са доста дребни. Просто в тази страна има доста хора и измежду тях има всевъзможни – ниски, високи, междинни, слаби, дебели.
Що се отнася до разликата в манталитета, всичко зависи от вас. Ако сте открит човек, тогава ще бъде по-лесно да приемете извънредно държание за вас. Имам другари, които не се усещат удобно да бъдат зяпани по улиците на Китай като извънземни. Но за мен е супер. Да, ние в действителност сме разнообразни от тях, тъй че какво неприятно има в това? Беше ми забавно да поддържам връзка с китайците, да науча повече за тях.
– Играли сте с доста огромни волейболистки. Има ли някой, против който бихте желали да играете, само че към момента не сте съумели?
– Май към този момент съм играла против всички. Може би ще е забавно да играя против Регла Торес от кубинския народен тим, с цел да схвана на какво равнище са били волейболистките преди.
– Знаете ли, че Динамо-Ак Барс имаше интерес към вас преди 10 години?
– Да, в клуба ми споделиха, че са ме гледали във финалната четворка на Шампионската лига. Но почтено казано, беше толкоз от дълго време, че съм не запомнила. Аз съм русокоска. Съжалявам (смее се)

– Как се озовахте в Казан?
– Някъде през ноември научих за интереса от Динамо-Ак Барс. Агентът ми се обади и сподели, че има опция да играя в Русия след сезона в Китай и първо попитах: „ Има ли други варианти? “ В Русия е силов волейбол, а аз нараних рамото си предишния сезон и трябваше да се уверя, че мога да се оправя с натоварването. В Китай трябваше да нападам 60 пъти на мач, тъй че беше значимо да съм подготвена. Но резервирах концепцията за Казан в главата си, един ден гледах техен мач в интернет. Отдавна не съм следила този тим и когато го видях, разбрах, че съм подобаваща за него, че мога да оказа помощ. Казах на сътрудника, че съм съгласна.
– Защото в тима към този момент има Гайла Гонзалес, която може да нападна по 80 пъти на мач и няма да има такова натоварване при вас?
– Не, не, споделих, че чувствам сила и когато погледнах играта на тима, незабавно си се представих вътре в него, усетих я. И за мен беше забавно да играя в Русия, защото към момента не съм била тук. Имам къс контракт и в случай че не ми хареса, след няколко месеца елементарно мога да напусна тима и да се върна в Бразилия или друга страна. Но всичко върви отлично.
– След първия мач за Динамо-Ак Барс вие и Ирина Королева се сравнихте с баби. по този начин ли се чувствате?
-Това беше смешка. Факт е, че в нашия тим имаме Полина Ковалева, която е единствено на 16 години. Когато я видях за първи път, си помислих, че е по-възрастна. Тя е високо момиче. И когато разбрах, че е на 16, бях сюрпризирана. Можех да й бъда майка (смее се). Разбира се, ние с Ирина не сме по никакъв начин остарели, само че е смешно, когато си заобиколен от толкоз млади играчи.
– Но желаете ли да станете Наташа Осмокрович за един от младите играчи на Динамо-Ак Барс и да помогнете, както в миналото ви помогнаха на вас?
– Ще се веселя, в случай че стана образец за младите, както беше с мен и Осмокрович. Давам всичко от себе си на всяка подготовка, във всеки мач, пробвам се да покажа или да предложа нещо, в случай че мога. От моя опит разбрах, че в случай че просто отида при млад състезател и му кажа: „ Направи това и това “, тогава няма да работи. Всеки състезател е самостоятелен, всеки избира това, което му подхожда най-добре. Ако някой има потребност от съвет, постоянно съм подготвена да оказа помощ. Влюбих се в тези девойки. Толкова са сладки и е наслаждение да извозвам време с тях. Когато видите тези млади лица, се сещате за вас на тяхната възраст. Разпознах се в нашата блокираща Наталия Суворова. Тя е толкоз мощна, толкоз работлива, толкоз любопитна. Можете да видите какъв брой доста желае да пораства и да става по-добра.
– Какво носите от разнообразни страни като сувенири, с изключение на медалите?
„ Баща ми дава отговор за медалите. Нося дарове и на родителите си, а най-важното вардя за себе си – другари и страхотни мемоари. За мен това са най-безценните неща, които можете да си визиите. Да, не постоянно съм мислила по този начин и даже преди три-четири години имах напълно разнообразни показа за живота, само че в този момент се усещам по този начин.
Идвам в залата час преди подготовка, с цел да се насладя на атмосферата, на чувството от това, което върша. Идвам, стартирам да поддържам връзка с всички … Между другото, това евентуално е проблем. Екипът споделя, че приказвам повече от Заря, само че аз не мога да го допускам. Никой не може да се надприказва с Ира Королева!
Максим Столяров, “БО Спорт ”
https://sport.business-gazeta.ru/article/282370
Опитната 31-годишна нападателка започна сезона в Китай, който е една от дългия лист на страните, в които се е състезавала.
– Максим Михайлов подписа контракт със Зенит през 2010 година и от този момент играе в Казан. Преместихте се в първия си задграничен клуб през 2010 година, само че от този момент сте сменили дузина тимове и сте играли в доста страни. Обичате ли да пътувате?
– Понеже се сетихте за Михайлов, желая да кажа, че постоянно съм се възхищавала от него и съм следила кариерата му през цялото време. Той и Матей Казийски са в моята ранглиста за най-любими волейболисти. Надеждността на Максим ме впечатлява. При резултат 20:20 няма подозрение, че той ще сервира, ще бележи, ще направи всичко, от което има потребност тимът. Това предпочитание да бъдеш най-хубавият не може да не се харесва.
Що се отнася до моите преходи, не можех да си показва, че ще видя толкоз доста страни, ще пребивавам в разнообразни градове, само че съм признателна за метода, по който се развива кариерата ми. Истинска наслада е да видиш толкоз доста неща.
Вашите родители също са били спортисти. Значи ви беше предопределено да последвате стъпките им?
– Майка ми се е занимавала любителски с волейбол, а татко ми беше футболист в полупрофесионални тимове. Той е състезателен почитател, знае всичко, гледа всичко и несъмнено е най-големият ми почитател. Освен това по-големият ми брат играеше волейбол, тъй че евентуално спортът не можеше да ме подмине. Исках да бъда като него, да върша това, което той правеше. Отначало в живота ми имаше национални танци, след това се захванах с карате, само че когато две години по-късно започнах да удрям момчета на подготовка, желаех нещо ново. Тогава учителят в учебно заведение ми предложи волейбол. Бях най-високото момиче в класа. Опитах и незабавно се влюбих в тази игра. Така стартира всичко.
– Вие сте от доста дребното градче Годлево, чието население е под 500 души.
Да, това е напряко село. Много малко. Наскоро описах на Ирина Королева за моето село и се пошегувах, че популацията му е 400 души. О, стига – щом ме няма, значи към този момент е 399. Но това е доста прелестно и умерено място.
„ В София ми пишеха: „ Прибирай се, на село “
– Не се ли страхувахте да промените уютното селце с живот в столицата, когато пристигна време да продължите напред в кариерата си?
– Честно казано, майка ми не беше въодушевена да заминем с брат ми за София. Започнах да играя в ЦСКА през 2005 година, а от клуба ме желаеха две години преди този момент, само че Пирин Разлог не желаеха да ме пускат и майка ми ги поддържаше. Тя искаше да отивам на учебно заведение. Когато татко ми разбра за офертата от ЦСКА, незабавно сподели, че би трябвало да отида.
Не мога да кажа, че ме беше боязън. Имаше една занимателна обстановка в София, когато моите съученици не харесаха статуса ми на селско момиче. Тогава ЦСКА беше най-силният тим в страната и незабавно ме сложиха в титулярния състав. Разбира се, това не се хареса на столичните девойки. Дори ми оставиха бележки: „ Хей, селянко, връщай се вкъщи! “ Тогава мама ми сподели: „ Можеш да си полачеш вечерта и по-късно да си кажеш: „ Ще ви сритам задниците! И се връщаш на работа. “ След това на никое място нямах проблеми с акомодацията. Излязох от у дома задоволително рано и привикнах с всичко.

– През 2010 година преминахте в италианския клуб Конелиано. Как се случи това?
– Тогава треньор на националния тим на България беше Драган Нешич. Той ме срещна с сътрудника Боян Симурина и ми предложи да играя в Италия. Аз постоянно съм мечтала за Серия А, тъй че се съгласих без съмнение.
– Сигурно е проработил и финансовият фактор?
– Ще се смеете, само че до 25-годишна възраст не съм поставяла въпроса за парите преди всичко при договаряния. Това беше последното нещо, което ме интересуваше. Исках да играя в тим, в който мога да се развъртвам, да работя с треньор, който може да ме научи на нещо, с цел да мога да печеля Шампионската лига и други шампионати. Това бяха моите фантазии.
И прекосяването в Конелиано ми оказа помощ доста. Да, не беше елементарно, само че научих доста. Бях най-младата в главния състав на тима и макар, че трябваше да чувам доста рецензии, това беше страхотна школа. Тогава говорех единствено български, а девойките в тима не знаеха британски и треньорът им сподели да поддържат връзка с мен единствено на италиански. Представете си – аз съм на 19, в нова страна, не знам нито дума, никой не ми приказва. Имаше доста сълзи, трябваше да се измъкна, да се хвана за езика допустимо най-скоро.
– След сезона в Италия заминахте за Рабита.
– Да, за мен беше късмет да играя в един тим с едни от най-хубавите волейболистки от това време. Едва по-късно осъзнах какъв брой значим е този стадий в кариерата ми, какъв брой доста съм научила. Вземете да вземем за пример моята техника. Уважавам работата на треньорите, само че съгласно мен можеш да усъвършенстваш уменията си единствено когато имаш човек пред себе си, от който взимаш образец, копираш от него. Наташа Осмокрович стана подобен човек в Баку за мен. Повторих безусловно всичко след нея – посрещане, сервис, нахлуване, стартиране. Почти като с клавишите Ctrl + C и Ctrl + V на компютър. И след сезона нашият треньор Зоран Гаич сподели: „ Доби, имаш по-добро стартиране от Наташа. “ Не можех да допускам! Какво? По-добро? Ами Осмокрович?
Връщайки се към тематиката за парите, си припомням по какъв начин на една среща в Баку треньорът сподели: „ Ние сме експерти, би трябвало да си вършим работата оптимално, тъй като ни заплащат пари за това. “ Станах и споделих: „ Всъщност не съм тук за парите, а с цел да се науча да играя. “ И всички от екипа се засмяха. Вероятно са си помислили: „ Ех, доста младо момиче! “ Разбира се, финансовият фактор е доста значим, само че тогава не му придадох огромно значение.
foto:Roman Kruchinin
– Между другото, с Рабита победихте Динамо Казан с Гамова, Бородакова и Ларсън. Спомняте ли си тези мачове?
– Ви ме помните? Май играех с номер едно.
„ Определено си припомням Бренда Кастило.
– Да, несъмнено! Как можеш да забравиш Бренда? Тя тогава извади толкоз доста офанзиви на Гамова! Представете си, доста години по-късно се срещнахме в Бразилия и си спомнихме оня мач в Казан. Беше необикновено. Тя беше на всички места! Тя извади невероятни удари!
Бренда е страховит състезател, само че от време на време имах предпочитание да я убия. Тя взимаше всяка топка! Вие се приготвяте за посрещане, топката е на път да бъде в ръцете ви и тогава се появява тя и хоп – топката към този момент е при разпределителката. Казвам й: „ Бренда, от кое място пристигна? “ А тя: „ Да нападаме, нападаме! “ Но тя е човек, на който можеш да разчиташ, наслаждение е да играеш с нея.
Но с изключение на Бренда, в Баку имаше доста страхотни играчи – Анджелина Грун, Фолуке Акинрадео, Наталия Мамедова, Ким Глас, Катаржина Скорупа, Маделин Монтано, Аурея Круз, Мира Голубович. Този сезон в Азербайджан беше трамплинът в моята кариера. Отначало ме побиваха тръпки единствено при мисълта, че може да не подам правилно топката. Когато правех неточност, тимът викаше толкоз доста, че не желаех да върша повече неточности.
И в Италия имаше подобен случай. В разгара на сезона Симона Джоли мина в Конелиано, тя доста обича да нападна. В един мач паднах, откакто посрещнах топката сред „ зона две “ и „ зона три “, тъй че Симона не можа да отиде на бърза топка. Лежа на пода, топката е още в игра, а Симона ми вика: „ Какво, по дяволите, лежиш на пътя ми! “ Гледам я с необятно отворени очи, даже не знам какво да отговоря. Но тогава осъзнаваш, че такива дребни неща могат да повлияят на резултата от мача и би трябвало да работиш върху тях.
foto:Beig Hua
– Преместихте се в Галатасарай, с цел да работите с Масимо Барболини?
– Исках да трансформира ситуацията след два сезона в Баку и когато ми споделиха, че Галатасарай ще има за треньор Барболини и разпределителка Елеонора Ло Бианко, не можах да откажа. През тази година не напреднахме доста, само че още веднъж натрупах доста опит. Наскоро споделих на девойките от Dynamo-Ak Bars за усещането, което Ло Бианко ми е направила. Тогава тя беше на 35 години и на подготовка, когато би трябвало да подава топката в кръга, тя уцелваше 99 от 100 пъти. Гледах го и не можех да допускам.
На първата подготовка тя пристигна при мен и ме попита: „ Какви топки обичаш да нападаш? “ Засмях се: „ Бързи, по-къси. “ През целия сезон нямах нито един въпрос по отношение на качеството на подаванията. Всеки път, когато топката беше на вярната височина, с вярната скорост за мен. Как е допустимо? Беше впечатляващо. И на подготовка непрекъснато ме блокираше, макар че бях с 15 см. Скачах с всички сили, само че всякога тя се озоваваше на вярното място.

– Вероятно сте почнали да мислите за пари, когато сте попаднали във Volero. Цюрих е един от най-скъпите градове в света.
– Това е несъмнено! Цюрих е доста безценен град. Оставих колата покрай къщата и тичах за нещата безусловно пет минути. Бум! Глобата е 50 франка. Плановете на притежателите на „ Волеро “ бяха да основат мощен тим, който да печели огромни шампионати и успяхме да реализираме прочут триумф. Исках да печеля Шампионската лига, Волеро играеше в нея от самото начало, тъй че се съгласих на тяхното предложение. Спомням си този интервал с трогване. Не станахме най-хубавите в Шампионската лига, само че стигнахме до полуфиналите и играхме на Световното клубно състезание.
– Казват, че Швейцария е скучна – след пет вечерта няма никой на улицата, всичко затваря доста рано.
– Швейцария ми хареса. Никога не съм се интересувала от купони през нощта, а вечер или през уикендите се възстановявах у дома, спях и гледах телевизия. Няколко пъти в месеца можех да пазаря, девойките и аз посещавахме някои забележителности и това беше всичко. Харесваше ми този темп, тъй като можех да се приготвя по-добре за мачовете. Като цяло в младостта си мислех единствено за волейбол, от самото начало питах треньора по какъв начин мога да упражнявам в допълнение, какво може да се направи, с цел да се усъвършенства играта. Всички уикенди бяха прекарани във фитнеса.
foto:Sergeey Elagin
– Колко е скъпо в Швейцария за един професионален състезател? Колко пари оставаха на ръка в края на сезона след заплащане на апартамент/кола и други сходни?
– Моят сътрудник постоянно се грижеше колата и наемът да са от клуба, само че да вземем за пример, с цел да пиете кафе в Швейцария, ви трябват 20 франка. Скъпо, нали? Президентът на Volero Стас Якоби се отнасяше с нас доста топло, грижеше се за нас като за принцеси, само че да вземем за пример, в случай че искахме да пазарим, отивахме в Германия, където всичко беше по-евтино. Звучи необичайно, само че подобен е животът в Швейцария.
– След това се върнахте в Галатасарай и там срещнахте Татяна Кошелева. Тя ли беше първата съветска волейболистка, с която играхте?
– Във Volero играх с Ира Малкова, Анна Куприянова, Юлия Подскальная, Катя Орлова. А Кошелева е страхотна волейболистка. Тя се отличава с характера си, желанието за победа във всяка обстановка. Когато си на игрището с състезател, който постоянно желае да бъде първи, без значение дали в мощен или междинен тим, това е вдъхновяващо. Този сезон беше страховит. Галатасарай стигна до финалната четворка на Шампионската лига и в случай че не беше нейната травма, щяхме да стигнем до финала и да играем там с Вакфбанк. Но в мачовете против Новара загубихме Таня и това беше огромен удар за тима.
„ В Бразилия всяка подготовка е като край на Олимпиадата “
На кого му хрумна да отидете в Бразилия? На вас или сътрудникът?
– На мен. Бразилия е моята фантазия. Аз съм огромен почитател на техния тим, на техните игри. Нямате визия каква атмосфера царува на мачовете. Вие сте заредени с сила, просто би трябвало да го почувствате сами. Залата се тресе от шума на почитателите. Освен това доста желаех да работя с Бернардо Резенде. Вероятно от 10 години поддържаме връзка между тях, казвайки, че би било хубаво да сме в един тим, само че до момента това не беше допустимо. Надявам се, че ще се получи.
Играх в Китай, когато Боян сподели, че имам вид с Минас. Когато сезонът завърши в Азия, отидох в Бразилия и този сезон беше необикновен и паметен. Спечелихме шампионата на Южна Америка, открих доста нови другари, научих доста забавни неща за себе си. Шийла, Таиса, Карол са страхотни експерти, които са спечелили всичко във волейбола, само че всяка подготовка е предизвикателство за тях. Може би в Бразилия всяка подготовка беше като край на Олимпиадата. Никой не искаше да губи! Таиса можеше да пристигна при мен след изгубена топка и да каже: „ Е, по какъв начин може? Какво правиш? “ Те постоянно желаеха да завоюват: на подготовка, в другарски мач, в игрите на загрявката.
foto:Roman Kruchinin
– Как се адаптирахте в тим единствено с латиноамериканки? В Минас нямаше други легионери от Европа.
– Научих португалски.
– Колко езика знаете?
– Български и още шест: съветски, британски, италиански, сръбски, португалски, испански.
– Учихте ли съветски в учебно заведение?
– Не, изучавам езици единствено в тимовете, общувайки с играчи и треньори. Ние с брат ми имаме такава специфичност – чуваме нова дума и тя остава в главите ни. И характерът оказва помощ. Обичам да приказвам, не ме е позор да приказвам с неточности, с цел да науча езика по-бързо. Така че научих португалски много елементарно, което ми оказа помощ доста за адаптирането. В Бразилия се майтапиха, че съм може би най-голямата бразилка от всички чужденци, които бяха в тима.
Разбира се, бразилците са доста по-емоционални, само че и с това нямаше проблеми. Беше забавно да видя нова страна, да схвана къде мога да се приспособявам и къде може би не. Това постоянно е предизвикателство за мен, само че когато се настроиш на най-хубавото, обичаш това, което правиш, тогава ти става по-лесно. Вярвам в енергийната връзка сред хората, коства ми се, че чувствам индивида, с който поддържам връзка. Бразилците са доста отворени, доста отзивчиви хора. Те са доста гостоприемни към чужденците. Разбира се, когато печелите, всичко е наред. Може би в случай че играех в по-слаб тим, отношението щеше да е друго, само че имах шанс, че Минас и Сеси побеждаваха, тъй че нямаше проблеми.
„ Като изключим тежките тренировки…
– След Китай не се опасявах от тренировки. В сравнение други страни с Азия, тренировката е просто отмора. Когато ни дадоха почивен ден в Казан, даже се изненадах: „ Тоест в този ден въобще не упражняваме? “ През предишния сезон в Китай имах най-много три свободни дни за четири месеца и когато разбрах за почивния ден в Казан, малко онемях. Но какво да се прави? Гайла, Заря, да измислим какво да вършим. В Бразилия подготвителният развой е сходен на европейския – два часа заран, два часа вечер. И, несъмнено, непрекъснати танци. Това е част от тренировката. Ако не сме танцували, значи не сме упражнявали. Вземем точка – да танцуваме. Отидем да пием вода – танцуваме. И по този начин във всяка обстановка.
foto:vc dinamo-akbars
Бразилия е рискова, само че доста красива.
– Много! Бях в Рио, видях хубостта му и това е просто неописуемо. Трябва да се види. Едно от най-невероятните места, на които съм била. Жалко, че поради коронавирус вторият ми сезон в Бразилия се оказа съкратен и не можах да я прегледам повече.
– Ако не беше коронавирус, щеше ли да останеш още една година в Бразилия?
– Не! (Смее се) Много ми хареса Китай и шампионата му е положително, тъй като в един сезон можеш да играеш в две страни. Това се случи тази година с Русия. Никога не съм си представяла, че някой ден ще играя тук, само че както се пошегува брат ми, когато си кажеш „ в никакъв случай “, това несъмнено ще ти се случи. Имах оферти от съветската Суперлига и преди, само че всякога имаше по-интересни разновидности. Между другото, брат ми беше първият от нашето семейство, който работи в Русия. Преди няколко години той беше треньор по физическа подготовка в Ленинградка.
– Сигурно в Китай поради високия ти растеж те гледат като извънземен.
– Всъщност бях една от най-ниските в тима. Китайските волейболистки са просто колоси. Не бих споделила, че хората в Китай са доста дребни. Просто в тази страна има доста хора и измежду тях има всевъзможни – ниски, високи, междинни, слаби, дебели.
Що се отнася до разликата в манталитета, всичко зависи от вас. Ако сте открит човек, тогава ще бъде по-лесно да приемете извънредно държание за вас. Имам другари, които не се усещат удобно да бъдат зяпани по улиците на Китай като извънземни. Но за мен е супер. Да, ние в действителност сме разнообразни от тях, тъй че какво неприятно има в това? Беше ми забавно да поддържам връзка с китайците, да науча повече за тях.
– Играли сте с доста огромни волейболистки. Има ли някой, против който бихте желали да играете, само че към момента не сте съумели?
– Май към този момент съм играла против всички. Може би ще е забавно да играя против Регла Торес от кубинския народен тим, с цел да схвана на какво равнище са били волейболистките преди.
– Знаете ли, че Динамо-Ак Барс имаше интерес към вас преди 10 години?
– Да, в клуба ми споделиха, че са ме гледали във финалната четворка на Шампионската лига. Но почтено казано, беше толкоз от дълго време, че съм не запомнила. Аз съм русокоска. Съжалявам (смее се)

– Как се озовахте в Казан?
– Някъде през ноември научих за интереса от Динамо-Ак Барс. Агентът ми се обади и сподели, че има опция да играя в Русия след сезона в Китай и първо попитах: „ Има ли други варианти? “ В Русия е силов волейбол, а аз нараних рамото си предишния сезон и трябваше да се уверя, че мога да се оправя с натоварването. В Китай трябваше да нападам 60 пъти на мач, тъй че беше значимо да съм подготвена. Но резервирах концепцията за Казан в главата си, един ден гледах техен мач в интернет. Отдавна не съм следила този тим и когато го видях, разбрах, че съм подобаваща за него, че мога да оказа помощ. Казах на сътрудника, че съм съгласна.
– Защото в тима към този момент има Гайла Гонзалес, която може да нападна по 80 пъти на мач и няма да има такова натоварване при вас?
– Не, не, споделих, че чувствам сила и когато погледнах играта на тима, незабавно си се представих вътре в него, усетих я. И за мен беше забавно да играя в Русия, защото към момента не съм била тук. Имам къс контракт и в случай че не ми хареса, след няколко месеца елементарно мога да напусна тима и да се върна в Бразилия или друга страна. Но всичко върви отлично.
– След първия мач за Динамо-Ак Барс вие и Ирина Королева се сравнихте с баби. по този начин ли се чувствате?
-Това беше смешка. Факт е, че в нашия тим имаме Полина Ковалева, която е единствено на 16 години. Когато я видях за първи път, си помислих, че е по-възрастна. Тя е високо момиче. И когато разбрах, че е на 16, бях сюрпризирана. Можех да й бъда майка (смее се). Разбира се, ние с Ирина не сме по никакъв начин остарели, само че е смешно, когато си заобиколен от толкоз млади играчи.
– Но желаете ли да станете Наташа Осмокрович за един от младите играчи на Динамо-Ак Барс и да помогнете, както в миналото ви помогнаха на вас?
– Ще се веселя, в случай че стана образец за младите, както беше с мен и Осмокрович. Давам всичко от себе си на всяка подготовка, във всеки мач, пробвам се да покажа или да предложа нещо, в случай че мога. От моя опит разбрах, че в случай че просто отида при млад състезател и му кажа: „ Направи това и това “, тогава няма да работи. Всеки състезател е самостоятелен, всеки избира това, което му подхожда най-добре. Ако някой има потребност от съвет, постоянно съм подготвена да оказа помощ. Влюбих се в тези девойки. Толкова са сладки и е наслаждение да извозвам време с тях. Когато видите тези млади лица, се сещате за вас на тяхната възраст. Разпознах се в нашата блокираща Наталия Суворова. Тя е толкоз мощна, толкоз работлива, толкоз любопитна. Можете да видите какъв брой доста желае да пораства и да става по-добра.
– Какво носите от разнообразни страни като сувенири, с изключение на медалите?
„ Баща ми дава отговор за медалите. Нося дарове и на родителите си, а най-важното вардя за себе си – другари и страхотни мемоари. За мен това са най-безценните неща, които можете да си визиите. Да, не постоянно съм мислила по този начин и даже преди три-четири години имах напълно разнообразни показа за живота, само че в този момент се усещам по този начин.
Идвам в залата час преди подготовка, с цел да се насладя на атмосферата, на чувството от това, което върша. Идвам, стартирам да поддържам връзка с всички … Между другото, това евентуално е проблем. Екипът споделя, че приказвам повече от Заря, само че аз не мога да го допускам. Никой не може да се надприказва с Ира Королева!
Максим Столяров, “БО Спорт ”
https://sport.business-gazeta.ru/article/282370
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ