Българската цигулкова школа действително има с какво да се гордее

Българската цигулкова школа фактически има с какво да се гордее без значение,че нейните обичаи не са толкоз остарели, колкото в други европейски страни,където са изминати няколко епохи. Години наред в цигулковата катедра на Музикалната академия преподават отлични педагози, които в същото време са и прерасни реализатори -цигулари и имената им са останали в музикалната ни просвета, като неповторими фигури. Но постоянно има и други, не толкоз известни на всички, за които по-малко приживе се приказва и написа, въпреки техният артистичен и педагогичен живот да е бил също по този начин кондензиран и забележимите резултати доста респектиращи. Високите професионални качества, оценени в целия свят, на българските цигулари се дължат и на тях. Те също са създавали образеца за неотменната посветеност на всеки дял от цигулковия инструментализъм, по тази причина да се поддържат най-честните правила на музициране, които изисква едно безкомпромисно изкуство.

Професор Елисавета Казакова се вписва напълно в тези избрания, въпреки че за своите студенти и сътрудниците си зад стените Музикалната академия тя е неоспорим престиж и като цигулков възпитател и като реализатор от първите си стъпки. А личният ѝ път с цигулката стартира още на 6 години в родния Пловдив. Нейната даровитост и прогрес са видяни бързо и на 11 години е солистка на Пловдивската филхармония дирижирана от младия Добрин Петков в края на 50-те. През 60-те години, като ученичка в Пловдивското музикално учебно заведение също е солистка на филхармонията, която тогава дирижират Месру Мехмедов и Иван Спасов, извършва Цигулковия концерт № 3 на Моцарт, Концертите за цигулка от Брух и Менделсон. В Държавната музикална академия има щастието да бъде в класа на проф. Георги Бадев, а по-късно специализира при проф. Христосков и става негова асистентка. През същата 1973 година получава трета премия, без присъдена първа на Международния конкурс " Тибор Варга " в Швейцария, където журито и присъжда и специфичната премия. Участието ѝ в още един цигулков конкурс през 1977 в Германия (Маркнойкирхен) и носи първа премия и лауреатско звание.

В началото на 1980 година изнася сполучливо собствен рецитал в Париж, след който я канят за заключителния концерт на фестивала " Музикален май " в Бордо. Освен концерти в България, Елисавета Казакова е свирила и в Полша, Германия, Чехия, Русия, Белгия, Холандия, Австрия, Швейцария, Италия, Бразилия. И на всички места в нейните концертни стратегии българската музика намира място и своя късмет да звучи в прелестно осъществяване. Много малко са цигуларите от нейния сан, които по този начин отдадено одобряват осъществяването, в това число на нови български произведения за цигулка, а тя е направила десетки министър председатели. Повече от 45 години преподава със своята неистова неотложност и безкомпромисност и от нейните класове излизат доста положителни, приключени цигулари, за които професионалния път е открит. Ако се смятат и първите и излизания на сцена, то тя не слиза от нея 60 години. Независимо какъв брой постоянно са били в по-късен интервал концертите ѝ, проф. Елисавета Казакова е поддържала изпълнителската си форма и е могла да се включи в виновни концерти, като честването на 100-годишнината на проф. Христосков през 2018 година и да извърши Втория му концерт за цигулка с Оркестъра на Академията.

До самия завършек на живота си, есента на 2021 година мисли за своите студенти и прави проекти за часовете си през настъпващата образователна година.

Предаването " Студио " Музика " на 17 май от 19.30 часа е отдадено на творчеството на изтъкнатата българска цигуларка проф. Елисавета Казакова.