Ивет: Съпругът ми загърби кариерата си заради мен, животът ми е подчинен на стотните
Българската спринтьорка Ивет Лалова даде просторно изявление, в което приказва за всички настоящи тематики към нея. Пред Нова ТВ атлетката за дълготрайните си упоритости, свързани с школата ѝ за млади гении у нас. Тя не пропусна и тематиките за мъжа си Симоне Колио, както и за фотографията в Юсейн Болт.
„ Мразя стотните, когато ме лишават от триумф и ги обичам, когато аз надвивам с някоя стотна. Затова е в действителност мъчно да се живее живот зависещ на стотните, само че би трябвало да си порядъчен. Всичко да е разчетно до хилядните, с цел да се получават нещата. Една стотна е по-кратка от едно намигване, по тази причина в действителност тя е нищо, само че се усеща, когато си във форма изключително “.
„ На Световното в Лондон, а и като цяло на огромните шампионати, ключът е в полуфиналите. Там би трябвало да бягаш не на върха на опциите си, а оттатък тях. Нужно е да дадеш максимума и да се молиш да имаш още мъничко сили, с цел да можеш да се класираш на финала. Полуфиналите са всичко или нищо “, продължи ателтката.
Лалова разяснява и легендата Юсейн Болт, който се отдръпна от атлетиката след шампионата в Лондон.
„ Изживях оттегляното на Юсеин Болт по малко по-различен метод, тъй като гледах кино лентата за него два пъти. Там има лични и доста интимни моменти с него. Там той споделя за какво желае да се откаже и го споделя толкоз човешки и толкоз същински, че аз като един състезател го разбирам и това ме докосна мощно прочувствено. Разбираш умората му, компликациите му. Той е от най-големите гении в историята на леката атлетика, само че той заплаща висока цена за това нещо. Имах шанса да следя началото на неговата кариера. През 2002 година бяхме на едно международно състезание за юноши девойки дружно, там видях неговата първа победа и купа. По-късно той сподели, че тази купа му е най-скъпа. Имах опцията да го виждам и в последното му тичане, това бе мъчително, само че съм привилегирована и щастлива, че бягах в ерата на огромен спортист като Юсеин Болт.
Колкото до фотографията. Уцелих толкоз несъответствуващ миг. Знам какъв брой е значимо да се концентрираш преди тичане, видях, че отхвърли на няколко спортиста, които се бяха наредили и застанах пред него и му споделих, че няма по какъв начин да ми откаже. Аз се познавам с неговия управител и с него. Болт се засмя, прегърна ме и застана за фотографията “.
„ Мисля, че и аз ще се откажа. Вярвам, че всеки има своя път и орис. Аз се усещам добре, здрава съм. Преди година-две имах най-силните си сезони и това ми е тласъкът да не преставам.
Никой не ме карал да се занимавам със спорт. Аз съм най-малка в фамилията. Забавляваха се нашите, че упражнявам. Сега си давам сметка, какъв брой неща са програмирали у мен историите на родителите ми, които също са спортисти. У мен се бе основало чувство, че спортът гради другарства и връзки. И майка ми, и татко ми не са имали дълга кариера и не са стигнали до върхове. Аз го направих за тях “.
„ Съпругът ми бе в края на кариерата си. Когато се запознахме бяха най-силните му години. След това той обърна внимание на мен, моите триумфи се усилиха, неговите понижиха. Той стартира да прави всичко за мен, както го бе правил за себе си. Той ми сподели да не мисля за него. Чувствам се доста щастлива и правя оценка още повече брачна половинка си и се пробвам да не го одобрявам за даденост. 4 години към този момент сме в брак. Сватбата бе доста хубава. Исках да се видя като младоженка. Много се любувах и тези клишета, че е най-хубавият ден, че всички са щастливи – са правилни. Най-хубавото на една женитба е да видиш всички хора, които обичаш на едно място и щастливи “, продължи Лалова.
„ Не научих елементарно италианския. Научих го по насила, с цел да не се усещам неуместно. Аз обичам да приказвам. Много малко италианци приказват британски. Така започнах да изучавам италиански, треньорът ми единствено по този начин общуваше с мен, той ми направи услуга. За мен по този начин се трансформираха нещата, че в Италия ми е спортната реалност, а тук е останалото. В България по-трудно упражнявам. Когато съм тук, мозъкът ми е на всички места – желая да обикалям, да се храня, да се видя с всички “, приключи красивата ни атлетка.
„ Мразя стотните, когато ме лишават от триумф и ги обичам, когато аз надвивам с някоя стотна. Затова е в действителност мъчно да се живее живот зависещ на стотните, само че би трябвало да си порядъчен. Всичко да е разчетно до хилядните, с цел да се получават нещата. Една стотна е по-кратка от едно намигване, по тази причина в действителност тя е нищо, само че се усеща, когато си във форма изключително “.
„ На Световното в Лондон, а и като цяло на огромните шампионати, ключът е в полуфиналите. Там би трябвало да бягаш не на върха на опциите си, а оттатък тях. Нужно е да дадеш максимума и да се молиш да имаш още мъничко сили, с цел да можеш да се класираш на финала. Полуфиналите са всичко или нищо “, продължи ателтката.
Лалова разяснява и легендата Юсейн Болт, който се отдръпна от атлетиката след шампионата в Лондон.
„ Изживях оттегляното на Юсеин Болт по малко по-различен метод, тъй като гледах кино лентата за него два пъти. Там има лични и доста интимни моменти с него. Там той споделя за какво желае да се откаже и го споделя толкоз човешки и толкоз същински, че аз като един състезател го разбирам и това ме докосна мощно прочувствено. Разбираш умората му, компликациите му. Той е от най-големите гении в историята на леката атлетика, само че той заплаща висока цена за това нещо. Имах шанса да следя началото на неговата кариера. През 2002 година бяхме на едно международно състезание за юноши девойки дружно, там видях неговата първа победа и купа. По-късно той сподели, че тази купа му е най-скъпа. Имах опцията да го виждам и в последното му тичане, това бе мъчително, само че съм привилегирована и щастлива, че бягах в ерата на огромен спортист като Юсеин Болт.
Колкото до фотографията. Уцелих толкоз несъответствуващ миг. Знам какъв брой е значимо да се концентрираш преди тичане, видях, че отхвърли на няколко спортиста, които се бяха наредили и застанах пред него и му споделих, че няма по какъв начин да ми откаже. Аз се познавам с неговия управител и с него. Болт се засмя, прегърна ме и застана за фотографията “.
„ Мисля, че и аз ще се откажа. Вярвам, че всеки има своя път и орис. Аз се усещам добре, здрава съм. Преди година-две имах най-силните си сезони и това ми е тласъкът да не преставам.
Никой не ме карал да се занимавам със спорт. Аз съм най-малка в фамилията. Забавляваха се нашите, че упражнявам. Сега си давам сметка, какъв брой неща са програмирали у мен историите на родителите ми, които също са спортисти. У мен се бе основало чувство, че спортът гради другарства и връзки. И майка ми, и татко ми не са имали дълга кариера и не са стигнали до върхове. Аз го направих за тях “.
„ Съпругът ми бе в края на кариерата си. Когато се запознахме бяха най-силните му години. След това той обърна внимание на мен, моите триумфи се усилиха, неговите понижиха. Той стартира да прави всичко за мен, както го бе правил за себе си. Той ми сподели да не мисля за него. Чувствам се доста щастлива и правя оценка още повече брачна половинка си и се пробвам да не го одобрявам за даденост. 4 години към този момент сме в брак. Сватбата бе доста хубава. Исках да се видя като младоженка. Много се любувах и тези клишета, че е най-хубавият ден, че всички са щастливи – са правилни. Най-хубавото на една женитба е да видиш всички хора, които обичаш на едно място и щастливи “, продължи Лалова.
„ Не научих елементарно италианския. Научих го по насила, с цел да не се усещам неуместно. Аз обичам да приказвам. Много малко италианци приказват британски. Така започнах да изучавам италиански, треньорът ми единствено по този начин общуваше с мен, той ми направи услуга. За мен по този начин се трансформираха нещата, че в Италия ми е спортната реалност, а тук е останалото. В България по-трудно упражнявам. Когато съм тук, мозъкът ми е на всички места – желая да обикалям, да се храня, да се видя с всички “, приключи красивата ни атлетка.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ