Свети мъченик Трифон почита Църквата днес
Българската православна черква отбелязва деня на свети страдалец Трифон. (Предпразненство на Сретение Господне) (Трифоновден).
Свети страдалец Трифон е роден в град Апамия, Фригия, в Мала Азия, и произлиза от област, която се счита за една от прародините на лозата и виното. Заради мощната си религия още от млади години бил талантлив от Бога с лечителска заложба. Едва на 17 години той излекувал дъщерята на римския император Гордиан и с това си спечелил огромна популярност. По времето на гоненията против християните при римския император Декий Траян (управлявал 249 - 252) Трифон е хванат, подложен е на мъчения и наказан да бъде обезглавен. Точно преди да отсекат главата му, той се помолил да го стигне гибелта по-бързо, склонил глава и умрял. В националния календар свети Трифон се смята за настойник на лозята.
До 1968 година Българската православна черква отбелязва деня на свети страдалец Трифон на 14 февруари, който през месец февруари 1962 година с Постановление 20 на Министерския съвет е разгласен за професионален празник на лозаря и се отбелязва като Ден на лозаря.
С календарната промяна на Българската православна черква през 1968 година денят на св. мчк Трифон стартира да се отбелязва на 1 февруари. Според българските национални обичаи първите три дни на февруари се назовават Трифонци: Трифоновден (1 февруари), Сретение господне (2 февруари) и Свети Симеон Богоприимец (3 февруари). Последните два дни са свързани с въвеждането четиридесет дни след раждането на Исус Христос в храма от св. Симеон, а в националната традиция тези дни се почитат в чест на вълците, които раждат дребните си през този интервал.
Според българските национални обичаи Свети Трифон е настойник на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се прави ритуално зарязване на лозята.
Тъй като в предишното църковният календар е управлявал празника и делника на православните нации, хората по нашите земи са измолвали изобилие с молебствия към светеца. Българите правели алегорично първото пролетно зарязване на лозите на 14 февруари, денят, в който по остарял жанр се уважава св. страдалец Трифон. Този ден те нарекли " Трифон Зарезан ", което е национална традиция. След календарната промяна църквата празнува св. Трифон през днешния ден, тринадесет дни по-рано.
Имен ден честват Трифон, Трифонка, Лозан, Лозанка, Гроздан, Грозданка и техните производни имена.
Свети страдалец Трифон е роден в град Апамия, Фригия, в Мала Азия, и произлиза от област, която се счита за една от прародините на лозата и виното. Заради мощната си религия още от млади години бил талантлив от Бога с лечителска заложба. Едва на 17 години той излекувал дъщерята на римския император Гордиан и с това си спечелил огромна популярност. По времето на гоненията против християните при римския император Декий Траян (управлявал 249 - 252) Трифон е хванат, подложен е на мъчения и наказан да бъде обезглавен. Точно преди да отсекат главата му, той се помолил да го стигне гибелта по-бързо, склонил глава и умрял. В националния календар свети Трифон се смята за настойник на лозята.
До 1968 година Българската православна черква отбелязва деня на свети страдалец Трифон на 14 февруари, който през месец февруари 1962 година с Постановление 20 на Министерския съвет е разгласен за професионален празник на лозаря и се отбелязва като Ден на лозаря.
С календарната промяна на Българската православна черква през 1968 година денят на св. мчк Трифон стартира да се отбелязва на 1 февруари. Според българските национални обичаи първите три дни на февруари се назовават Трифонци: Трифоновден (1 февруари), Сретение господне (2 февруари) и Свети Симеон Богоприимец (3 февруари). Последните два дни са свързани с въвеждането четиридесет дни след раждането на Исус Христос в храма от св. Симеон, а в националната традиция тези дни се почитат в чест на вълците, които раждат дребните си през този интервал.
Според българските национални обичаи Свети Трифон е настойник на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се прави ритуално зарязване на лозята.
Тъй като в предишното църковният календар е управлявал празника и делника на православните нации, хората по нашите земи са измолвали изобилие с молебствия към светеца. Българите правели алегорично първото пролетно зарязване на лозите на 14 февруари, денят, в който по остарял жанр се уважава св. страдалец Трифон. Този ден те нарекли " Трифон Зарезан ", което е национална традиция. След календарната промяна църквата празнува св. Трифон през днешния ден, тринадесет дни по-рано.
Имен ден честват Трифон, Трифонка, Лозан, Лозанка, Гроздан, Грозданка и техните производни имена.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ