Българската народна банка (БНБ) ще внася значително повече средства в

Българската национална банка (БНБ) ще внася доста повече средства в държавния бюджет след влизането в еврозоната, предвижда шефът на банката Димитър Радев при разискването на новия Закон за Българска народна банка на първо четене в отрасловата бюджетна комисия.

Ресурсът, преведен в хазната за 2024 година, е 660 милиона лв..

Българска народна банка към този момент има присъединяване в капитала на Европейската централна банка (ЕЦБ), изясни Радев, представен от БНР.

" Това, което следва да стане при присъединението, е да преведем останалата част от записания капитал, което ще бъде към 100 милиона евро. Това е нашето присъединяване в капитала на ЕЦБ, което подсигурява приемането на дял ", сподели шефът на Българска народна банка и акцентира, че при въвеждането на еврото у нас ще би трябвало да се внесат средства и в запаса на ЕЦБ.

Радев акцентира, че това не е разход за България, а средства, в чието ръководство взема присъединяване. Освен това с присъединяване си в евросистемата Българска народна банка ще получава дял, част от който по-късно превежда в държавната хазна. Според гуверньора средствата ще са доста повече в дълготраен проект, в сравнение с в този момент, макар че и сега банката превежда забележителен запас за фиска.

" В бюджета за 2024 година - 660 милиона. Това щеше да бъде вест №1 във всяка една друга страна, " акцентира Димитър Радев.

Комисията по бюджет и финанси одобри на първо четене законопроекта за Българската национална банка, импортиран от Министерския съвет. 13 депутати от комисията гласоподаваха " за ", четирима бяха срещу, а трима се въздържаха.

На 28 декември предходната година държавното управление утвърди законопроекта на нов закон за Българска народна банка. С него се цели обезпечаването на правната интеграция на българската централна банка в Евросистемата при въвеждане на еврото като парична единица на страната ни.

Предвижда се новият закон за Българска народна банка да влезе в действие от деня, посочен в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от България, напомня Българска телеграфна агенция.

Управителят на Българска народна банка Димитър Радев сподели на съвещанието на бюджетната комисия, че всъщност препоръчаният законопроект съставлява нов правилник на Българска народна банка. По думите му в това има избрана символика, защото законопроектът се чака да бъде признат през годината, в която се навършват 145 години от приемането на първия правилник на Българска народна банка. Законопроектът продължава традицията за одобряване на ролята на Българска народна банка като една от значимите обществени институции в страната, сподели още Радев.

Той означи, че законопроектът регламентира фундаментална по своята значимост смяна в паричния режим на страната, който прилагаме през последния повече от четвърт век. Става въпрос за качествено надграждане на мощно рестриктивния режим на паричен съвет и одобряването на паричен суверенитет на страната в границите на споделения паричен суверенитет на Евросистемата. За Българска народна банка това значи възобновяване и развиване на всички функционалности на една пълноценна централна банка при определянето и реализирането на паричната политика - от присъединяване при определянето на лихвените проценти за задачите на паричната политика, през цялостния набор от принадлежности и интервенции на открития пазар, до функционалността на заемодател от последна инстанция, сподели шефът.

Радев уточни, че при използването на новия закон за Българска народна банка, банката ще получи дял от паричния доход от Евросистемата. След приспадане на оперативните разноски и заделянето на нужните " хранителни запаси ", този доход ще бъде внасян в държавния бюджет, уточни той. В вероятността на дълготрайното участие на страната в еврозоната, приходите, които ще бъдат внасяни от Българска народна банка в държавния бюджет ще бъдат доста по-високи от тези, които исторически Българска народна банка е внасяла досега, тъй като чистият приход от издаването на втората най-важна и най-разпространена международна валута каквато е еврото е забележителен по-голям, в сравнение с е сеньоража от издаването на лв., изясни Радев.

Управителят на Българска народна банка сподели още, че този закон не би трябвало да се преглежда изолирано от съответното европейско законодателство - контракта за действието на Европейски Съюз и устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (ЕЦБ). Той също би трябвало да се преглежда и с редица други актове, които регламентират активността на Българска народна банка като Закона за кредитните институции, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за възобновяване и преструктуриране на кредитни институции и капиталови медиатори.

Заместник-министърът на финансите Ивайло Яйджиев посочи, че законът е координиран и с ЕЦБ, и с Европейска комисия. Той е и част от условията за осъществяване на последващите задължения на България при влизането във Валутния механизъм II (ERM II). Законът е и значима част от конвергентния отчет, който се чака да получим от страна на Европейска комисия и ЕЦБ, означи заместник-министърът.

На въпрос от Цончо Ганев ( " Възраждане " ) за заложения в законопроекта главен капитал на Българска народна банка от 1 милиард евро, Димитър Радев отговори, че въпросът за капитала не произтича директно от присъединяване ни в еврозоната. Той уточни, че въпросът за капитала се преглежда отдавна и добави, че капитал от 20 милиона лв., който е сега, е избран от 1997 година и е непроменян оттогава.

Отдавна преглеждаме тази алтернатива да увеличим капитала към тази сума, като преглеждаме това като гаранция за привеждане на капитала в сходство с всички промени, настъпили през годините, и да бъде сравним с размерите на капитала, който имат другите централни банки, само че също като спомагателна гаранция за независимостта на централната банка, сподели Радев.

Той сподели, че това ще става с годишно отчисление от финансовия резултат на банката, по специфична сметка, специфичен фонд, до натрупването на тази сума. Като означи, че не е записано съответно в законопроекта какъв е този период, Радев сподели, че в Българска народна банка смятат, че оптималният период е сред 3 и 5 години.

Коментирайки запасите на Българска народна банка при влизане в еврозоната, Димитър Радев уточни, че всяка една централна банка, която става част от Евросистемата подава част от запасите и добави, че това не е разход или различен тип трансакция, а в действителност взимане на Българска народна банка от ЕЦБ. В нашия случай става въпрос за към 900 милиона евро, точната сума ще бъде ясна когато се вземе решението за присъединението. Това е нашето присъединяване в запасите, тези запаси могат да се ръководят независимо от ЕЦБ или взаимно с някои от националните банки, сподели Радев.

Председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев направи паралел с полемиките по въвеждането на паричния съвет в България през 1997 година и полемиките за присъединение към еврозоната. Той пожела с приемането на този закон за Българска народна банка да се повтори това, което стана при въвеждането на паричния съвет и българската финансова система да има такава сполучлива орис да бъде част от еврозоната и страната ни да вкара сполучливо общата европейска валута.