Българската атлетика отстъпва още по-назад
Българската лека атлетика продължава да отстъпва позиции на международни шампионати без значение от фанфарите, които съпътстваха представянето на Ивет Лалова на стадион " Халифа " в Доха.
Да, българската прима в спринта се класира за третия си край и потрети най-хубавото си класиране - 7-о място. Но даже и тя не съумя да се приближи до достижението си на 200 м от лятото - 22.45 сек., което прочее щеше да ѝ е задоволително за бронз при отсъствието на трите медалистки от последното международно състезание плюс олимпийската шампионка Илейн Томпсън (Ям). Вместо това Ивет бяга най-слабо точно във финала - 22.77, а най-хубавото ѝ време бе на полуфиналите - 22.58, което я класира за последния старт като една от двете най-бързи губещи.
И всичко позитивно се изчерпи с това, тъй като всички останали от едвам 7-членния български тим в Доха не съумяха да се приближат до достиженията си през летния сезон, какво остава до персоналните си върхове.
Наистина, както и в Лондон`17, имахме още един финалист - Мирела Демирева, която остана 10-а. Но самата европейска вицешампионка дефинира представянето си в скока на височина като срам. Защото преодоля едва 189 см и направи всичко на всичко два сполучливи опита във финала. Само един път през този сезон тя имаше достижение под 190 см - 183 в Гьотеборг още през май. А най-хубавият ѝ резултат бе 197 от Лозана през юли.
Отстъпление направи и Тихомир Иванов. Този път той не стигна до финала, както в Лондон`17. На квалификациите в Доха завърши с 226 см, с 4 см под резултата си от този сезон, реализиран на два пъти - на универсиадата в Неапол през юли и на шампионата в Цюрих през август. Същевременно преди 2 години Тихомир преодоля квалификацията с 231 см, което и до през днешния ден е негов персонален връх.
Останалите в скромния ни отбор бяха чисто и просто в ролята на заряд. Георги Цонов и на това международно състезание не стигна до край в тройния скок. А имаше превъзходен късмет да влезе измежду най-хубавите 12, тъй като единствено двама спортисти преодоляха норматива от 17.10 м. Останалите 10 бяха подредени съгласно резултатите им от пресявката, като последният от тях - Ер Неджатъ (Тур), влезе с 16.87. Същевременно Цонов бе постигнал 17.03 м три седмици по-рано...
Подобно бе и ситуацията с Габриела Петрова. Сребърната медалистка от Евро`15 в зала през сезона имаше 14.29, 14.22 и 14.14 метра в трите си интернационалните надпревари преди международното. Но на ст. " Халифа " реализира едвам 13.98 и не влезе във финала, който " се затвори " на 14.12 м (постигна ги румънката Андреа Пантурою). Другата ни участничка в тройния скок - международната шампионка за девойки до 20 година Александра Начева, пък завърши с най-слабото постижение от всичките 26 участнички - 13.05 м. Иначе през сезона 18-годишната пловдивчанка има един път 14.13 м и два резултата над 13.80.
Що се отнася до присъединяване на Инна Ефтимова, то беше " от изгода " за българската лека атлетика само по тази причина, че като я поканиха в последния миг, уредниците избавиха страната ни от слагането на антирекорд от единствено шестима участници. Иначе пристигналата в Доха съвсем непосредствено от морските плажове спринтьорка резонно не бе във форма и с 11.79 сек. остана 41-ва от 47 участнички на 100 метра. Същевременно през сезона 31-годишната Ефтимова имаше 11.29 (на националния шампионат през юли) и 11.39 (на шампионат в Испания през август).
В резултат България записа още по-слабо показване по отношение на това в Лондон`17. Освен че спортистите ни записаха нежелани резултати, чистата статистика сочи: и в Доха, и в Лондон отборът ни приключи с 2 т. (заради седмите места надлежно на Ивет Лалова и Мирела Демирева) за отборното нареждане, само че в този момент е на 63-то място, а преди 2 години бе на 58-о.
Колкото до медалите, за тях към този момент никой даже и не мисли. Последният подобен (16-и за България) беше преди 12 години в Осака. При това длъжностен, тъй като Даниела Йорданова финишира 4-та на 1500 м, а много по-късно получи оценката поради позитивна допинг проба на вицешампионката Елена Соболева (Рус). Но както е тръгнало, не се вижда и по кое време можем да чакаме 17-ото отличие.
Да, българската прима в спринта се класира за третия си край и потрети най-хубавото си класиране - 7-о място. Но даже и тя не съумя да се приближи до достижението си на 200 м от лятото - 22.45 сек., което прочее щеше да ѝ е задоволително за бронз при отсъствието на трите медалистки от последното международно състезание плюс олимпийската шампионка Илейн Томпсън (Ям). Вместо това Ивет бяга най-слабо точно във финала - 22.77, а най-хубавото ѝ време бе на полуфиналите - 22.58, което я класира за последния старт като една от двете най-бързи губещи.
И всичко позитивно се изчерпи с това, тъй като всички останали от едвам 7-членния български тим в Доха не съумяха да се приближат до достиженията си през летния сезон, какво остава до персоналните си върхове.
Наистина, както и в Лондон`17, имахме още един финалист - Мирела Демирева, която остана 10-а. Но самата европейска вицешампионка дефинира представянето си в скока на височина като срам. Защото преодоля едва 189 см и направи всичко на всичко два сполучливи опита във финала. Само един път през този сезон тя имаше достижение под 190 см - 183 в Гьотеборг още през май. А най-хубавият ѝ резултат бе 197 от Лозана през юли.
Отстъпление направи и Тихомир Иванов. Този път той не стигна до финала, както в Лондон`17. На квалификациите в Доха завърши с 226 см, с 4 см под резултата си от този сезон, реализиран на два пъти - на универсиадата в Неапол през юли и на шампионата в Цюрих през август. Същевременно преди 2 години Тихомир преодоля квалификацията с 231 см, което и до през днешния ден е негов персонален връх.
Останалите в скромния ни отбор бяха чисто и просто в ролята на заряд. Георги Цонов и на това международно състезание не стигна до край в тройния скок. А имаше превъзходен късмет да влезе измежду най-хубавите 12, тъй като единствено двама спортисти преодоляха норматива от 17.10 м. Останалите 10 бяха подредени съгласно резултатите им от пресявката, като последният от тях - Ер Неджатъ (Тур), влезе с 16.87. Същевременно Цонов бе постигнал 17.03 м три седмици по-рано...
Подобно бе и ситуацията с Габриела Петрова. Сребърната медалистка от Евро`15 в зала през сезона имаше 14.29, 14.22 и 14.14 метра в трите си интернационалните надпревари преди международното. Но на ст. " Халифа " реализира едвам 13.98 и не влезе във финала, който " се затвори " на 14.12 м (постигна ги румънката Андреа Пантурою). Другата ни участничка в тройния скок - международната шампионка за девойки до 20 година Александра Начева, пък завърши с най-слабото постижение от всичките 26 участнички - 13.05 м. Иначе през сезона 18-годишната пловдивчанка има един път 14.13 м и два резултата над 13.80.
Що се отнася до присъединяване на Инна Ефтимова, то беше " от изгода " за българската лека атлетика само по тази причина, че като я поканиха в последния миг, уредниците избавиха страната ни от слагането на антирекорд от единствено шестима участници. Иначе пристигналата в Доха съвсем непосредствено от морските плажове спринтьорка резонно не бе във форма и с 11.79 сек. остана 41-ва от 47 участнички на 100 метра. Същевременно през сезона 31-годишната Ефтимова имаше 11.29 (на националния шампионат през юли) и 11.39 (на шампионат в Испания през август).
В резултат България записа още по-слабо показване по отношение на това в Лондон`17. Освен че спортистите ни записаха нежелани резултати, чистата статистика сочи: и в Доха, и в Лондон отборът ни приключи с 2 т. (заради седмите места надлежно на Ивет Лалова и Мирела Демирева) за отборното нареждане, само че в този момент е на 63-то място, а преди 2 години бе на 58-о.
Колкото до медалите, за тях към този момент никой даже и не мисли. Последният подобен (16-и за България) беше преди 12 години в Осака. При това длъжностен, тъй като Даниела Йорданова финишира 4-та на 1500 м, а много по-късно получи оценката поради позитивна допинг проба на вицешампионката Елена Соболева (Рус). Но както е тръгнало, не се вижда и по кое време можем да чакаме 17-ото отличие.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ