Българската история може да ни изненада с някои особено светли

Българската история може да ни изненада с някои изключително светли персони, работещи само и единствено в полза на България. Имена като Иван Русев. Роден е на 27 ноември 1872 година в Шумен и е една особена порода българин, който през целия си умишлен живот работи за богатството на своята страна.

Информацията за него е много нищожна, изключително откакто Русев се оказва един от главните съперници на Българска комунистическа партия и по този начин наречените тесни експерти в турболентните времена, когато към момента приказваме за Царска България. Русев приключва военната академия през 1892 година с чин поручик, а при започване на XX век приключва Николаевската генералщабна академия с чин капитан. През идващите години става майор, а по-късно е подполковник. По време на всички войни е шеф на щаба на 2-ра бригада в 9-та пехотна плевенска дивизия, пълководец на 33-ти пехотен свищовски полк, шеф на мобилизационни елементи и отдалечения и шеф на Школата за запасни подпоручици.

По всичко проличава, че това е мъж, който не просто познава всички страни на войната, само че е и един от хората, които вземат участие във всички огромни сражения до Втората Световна война. Подозираме, че една от главните аргументи е, че в този миг Русев е към този момент на доста по-сериозна възраст и не може да бъде потребен на армията. Животът на капитанът, а по-късно и генерал-майор, минава в годините на война, а единственото отчаяние е известно на всички – България печели всяка една война и губи всяка една дипломация от началото на самото си битие.

9-пехотна плевенска дивизия

В навечерието на Балканската война ще открием, че Русев се намира в щаба на 8-ма пехотна тунджанска дивизия. Сформирана в Стара Загора, същата разполага с 2 бригади и 2 пехотни полка. Бригаден пълководец на дивизията е генерал-майор Димитър Кирков. Дивизията се усъвършенства доста и с изпращането на 2 артилерийски полка. Тунджанска дивизия е виновна за преодоляването на боевете на висотата Курт-Кале на 5 октомври 1912 година Достигайки до Одрин, два от полковете застъпват южния бранш на крепостта, до момента в който други два са изпратени при директната офанзива на крепостта в източния бранш.

По това време Русев се намира в щаба на въпросната дивизия, само че съумява да помогне за логистика и вярно доставяне. За страдание насладата от успехите ще бъде помрачена, когато избухва Междусъюзническата война, в която България би трябвало да се изправи против безусловно всички скорошни военни сътрудници.

След края на Междусъюзническата война, Русев е с чин полковник и назначен за шеф щаб на 2-ра военноинспекционна област. Никой не е сигурен дали Русев е желал реванш за бедите, които са се случили в последните две балкански сражения. Преди въобще да има време да намерения за мир, Русев още веднъж е свикан, като този път е началник-щаб на Втора българска войска, пълководец на 7-а пехотна рилска дивизия и на 2-ра пехотна тракийска дивизия. Задачата на Русев по време на Първата Световна война е да успее да прекъсне информационните линии и снабидтелните канали сред Македония и Сърбия.

7-ма Рилска пехотна дивизия

В допълнение би трябвало да не разрешава на силите на Сърбия да съумеят да се отдръпват в Македония и да държи в обръч сърбите, оставяйки ги без помощ от съдружниците, които в следствие ще се пробват да доставят нужната логистика за победа. Общата бройка на Втора Българска войска е съвсем 100 хиляди души, разполагащи с 53 пушки, 52 картечници и 182 оръдия. Не се подвеждайте от по-малкия брой леко пехотно оръжие, защото артилерията изисква по-сериозен личен състав за времето си.

На 1 октомври 1915 година Втора войска нападна Овче поле и съумява да обезврежда сръбските сили, идващите завладяни дестинации са Царево село и Кирва Паланка. До 16 октомври силите на 2-ра войска – към 2/3 от пехотата към този момент се намират във Враня. 3-та дивизия съумява да прегази сръбските позиции на 6-ти октомври (20 октомври по остарял стил) и да превземе Куманово.

С това се затварят всички снабдителни канали на сръбските сили. На 9 октомври е завладяно Скопие, в Струмица идват първите френски сили, които да освободят сърбите от атакуващата линия и да получат опция да се оттеглен и прегрупират. В идващите седмици идват и нови земетресения за сръбските бранители. За следващ път Косовско поле се трансформира в грозна картина, а до него се стига след рухването на Ниш.

Иван Русев

Първа българска войска стартира своето нахлуване в Северната операционна група, като елементи от 2-ра войска би трябвало да пазят границата на юг, само че изпращат сили и за нахлуване на север. На 10 ноември пада Прищина. Опитите за дефинитивно затваряне на Сърбия ще бъдат осуетени, защото силите се изтеглят през Албания и стигат до Адриатическо море.

Отстъплението и времето на сърбите разрешава събирането на по-голяма мощ, а влошените условия не разрешават бързо придвижване на 2-ра войска и окончателното дотъкмяване на съперника. Въпреки всички опити на сърбите да запазят своята територия, при започване на декември към този момент няма сръбска акция. Командването на Иван Русев и логическото систематизиране на силите е съумяло за следващ път да потвърди, че Сърбия е изиграла допустимо най-лошата си роля в театъра на Първата Световна война.

Осъзнавайки, че към този момент нямат територия, която да пазят, френските сили избират да се отдръпват, вместо да се изправят против цялостните сили на 1-ва и 2-ра български армии. 2-ра войска нанася тежки удари на френски и ирландски сили, които отстъпват чак до гръцката граница. Въпреки голямото предпочитание на бойците, основното командване на Българската войска не позволява на 2-ра войска да продължи настъплението си в Гърция. Всякакви военни дейности са били неразрешени. От близо 100 хиляди души, 2-ра Българска войска дава общо 24 613 жертви.

Въпреки брилянтното командване на Русев, оставеното време на съдружниците за прегрупиране ще разреши на британски и френски сили да се разпрострат по гръцката граница и да се приготвят за нови удари, които бързо ще трансформират хода на българската военна интервенция. На 30 май 1917 година Иван Русев е нараснал в чин генерал-майор и след демобилизацията взема решение да се уволни от армията. Русев има съществени победи и заслужава своя чин, само че за жалост ще би трябвало да заплаща скъпо грешките на дипломацията. Русев не се отхвърля от армията и продължава да е член на Военния съюз и по този начин Народния сговор.

Като доста други бойци след Първата Световна война, погледът е ориентиран към тези, които губят дипломацията. Организацията на Деветюнския прелом разрешава на българските военни да смъкват държавното управление на Александър Стамболийски. Иван Русев събира всички бъдещи министри в своя дом и след старта на въпросния прелом, военните разоръжават полицията и бързо откриват надзор.

Оранжевата армия – неофициалните сили на Български земеделски народен съюз и държавното управление на Александър Стамболийски, не съумяват да се наложат или оправят с военните в София. Една от аргументите за недоволството е, че Стамболийски най-вероятно се е опитал да включи България в Балканския пакт, който по-късно ще бъде прочут като Югославия и действително ще сложи страната ни под егидата на Сърбия, предавайки се вечно. Това не се случва и военните бързо предотвратяват всевъзможни други опити за сходни хрумвания. Въпреки обстоятелството, че Българска комунистическа партия получава команда да стои спокойно и да не се намесва, изпратената по-късно депеша от Москва ще позволи застъпване към държавното управление на Стамболов, което до някаква степен може да потвърди и желанието на Стамболов да съобщи страната на панславянската концепция на Сърбия, предадена публично на Руската империя.

Осъзнавайки, че са изпуснали златна опция, комунистите бързо вземат решение да опитат втори опит за свалянето на демократичното държавно управление и още същата година ще се опитат да повторят триумфа на предния прелом. Опитите няма да бъдат сполучливи, само че ще се стигне до боеве и замяна на сили сред двете страни. Иван Русев не се отхвърля, даже и да е в преклонна възраст. Неговата съществена активност, като генерал-майор и един от бележитите български генерали по време на всички водени войни, разрешава съвършена подготовка и съответни ограничения. Русев ще бъде особена чума за комунистическото придвижване в България, което при започване на новото хилядолетие ще бъде оповестено за незаконен режим.

Веднага след атентата в църквата „ Света Неделя “ ще стартира ответната реакция, която по-късно мощните пропагандатори на деня ще нарекат – „ Бял гнет “. Веднага след тези дейности ще стане ясно, че премахването на терористичната организация, бореща се само за прекланяне пред Съюз на съветските социалистически републики, дефинитивно охлажда желанието си за всевъзможни типове протести или сходни практики. Русев ще бъде два пъти министър на Министерство на вътрешните работи в двете последващи държавни управления и ще продължава да служи на страната си по допустимо най-хубавия метод.

Житейският му път завършва през 1944 година с присъда за гибел, защото е публично разгласен за зложелател на народа, освен това на възраст от 72 години. Русев води самичък своята отбрана и съумява да респектира новата власт, което автоматизирано подсигурява и края на неговото битие. На 1 февруари 1945 година в София е разстрелян, а през 1996 година присъдата е анулирана с решение на Върховния съд. Генералът има медал за смелост, царски медал „ Свети Александър “, медал „ За военна заслуга “ и още доста други по време на своята работа, а и по-късно. Издава голям брой книги, като в следствие е включен в родната история като военачалник и политик.