Какво пречи на българската електроиндустрия
Българската електроиндустрия продължава да се развива и остава максимален експортьор с максимален принос към експорта на страната. И това е не толкоз с помощта на държавна поддръжка, а макар политическия безпорядък, в който и този бизнес остава нечут и неразбираем. Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) изнесе данни за растежа и очерта някои от проблемите, които поставят „ таван “ в производството и реализацията на продукцията:
Казус, който не просто буди неразбиране, а основава голям проблем, е фактът, че над 60% от публичните търгове се печелят от компании в страни отвън Европейски Съюз, като Китай и Турция. „ Нашата продукция е на едно от най-хубавите равнища в международен мащаб, ценово тя е по-привлекателна от западноевропейското произвеждане “, разяснява инж. Димитър Белелиев, ръководител на БАСЕЛ. От името на организацията той моли българската страна да вкара практиката, прилагана в Германия, Румъния и Франция, за изключване от правото за присъединяване в търгове на компании от страни, които не са подписали Централноевропейското съглашение за свободна търговия ЦЕФТА. Така ще се подтиква българското произвеждане и европейската конкурентоспособност. Китайските компании имали интерес да завоюват наши търгове, с цел да вземат референции, които след това да им послужат в Западна Европа.
Липса на работна ръка
Другият въпрос, основен за растежа и развиването на тази промишленост, е неналичието на работна ръка на всички равнища. Сред аргументите се сочи раздутият щат и високите хонорари в държавните енергийни предприятия, както и дългите периоди и тромавите процедури за наемане на работна ръка от трети страни. Браншът към този момент разчита на служащи и чиновници от Узбекистан, Непал, Филипините. „ Ако страната не предприеме ограничения за понижаване изкривяването на пазара на труда и не облекчи наемането на служащи от трети страни, въпросът с фрагментите ще стане пагубен “, предизвестяват от БАСЕЛ.
Институциите бездействат
Съществен проблем е, че липсва и държавна политика за подкрепяне развиването на сектора, а комплицираните процедури за присъединяване в европейски стратегии спъват тяхното използване и отблъскват бизнеса от присъединяване. Заради общата неустановеност в страната и непредвидимостта в данъчната политика, евентуалните вложители се затрудняват да преценяват дали си коства занапред да развиват бизнес в България. Проблемите в електротехническата и електронната промишленост ще се задълбочават, в случай че няма държавна политика за поощряване на българското произвеждане, само че и визия за развиването на пазара на труда, сигнализират от сектора.
Инж. Орлин Димитров – изпълнителен шеф на БАСЕЛ, инж. Димитър Белелиев - ръководител, инж. Иво Русев – член на УС (от ляво надясно) – Фото БАСЕЛ
Ръководството на БАСЕЛ обръща внимание и на неналичието на закон за браншовите организации, въпреки за това да се приказва от най-малко две десетилетия. Този законов „ пропуск “ също въздейства отрицателно, защото разрешава на ръководещите да отстраняват гласа на организациите, които имат значими функционалности за консолидирането на бизнеса. Добре работещ модел е открит в Германия и Австрия и той би могъл да се приложи и у нас, като се вземат поради спецификите на българските условия, предлага управлението на БАСЕЛ. Тогава гласът на национално показаните браншови организации ще има по-голяма тежест при вземането на решения на държавно равнище. Ефектът от това ще се мери по този начин: „ По-добра среда - по-добър бизнес “.
Принос
„ Електротехническата и електронната промишленост са основни за българската стопанска система. Компаниите в бранша имат динамично портфолио и сериозен принос към софтуерния прогрес и експортния капацитет на България “, разяснява инж. Орлин Димитров, изпълнителен шеф на БАСЕЛ. В производството и ремонта на електронни уреди и електрически уреди работят към 1250 компании с към 57 хиляди чиновници. Електроиндустрията остава с максимален принос в износа на България, като годишният оборот на сектора е стигнал над 6 милиарда евро.
Най-голям дял в експорта имат елементи за апарати за напрежение над 1000V, електронни интегрални схеми, електрически апарати за напрежение до 1000 V, кабелни форми за коли, трансформатори, електрически табла, електрически батерии, хладилници и бойлери. Данните на Евростат сочат, че към края на октомври 2024 година този бранш генерира от експорт към 4 милиарда евро, което е над 11% от общия експорт на преработващата промишленост в България, макар лекия спад от 3.2% в съпоставяне със същия интервал през 2023 година
Водещи класове на електроиндустрията за 2022 година, % от общия оборот - Източник БАСЕЛ
Нагоре или надолу
Спад от 3,2% се следи и при експорта като цяло на артикули от България. Една от аргументите е конюнктурата в Европа и най-много в двете страни с максимален дял в българския износ: Германия (23,2% от износа на бранша) и Италия (6,4% от общия износ на тази индустрия). „ Локомотивът на Европейски Съюз – Германия, в последните години претърпя 3 огромни удара – Зелената договорка, пандемията и глобите против Русия. Във Франция, Италия и Испания икономическата картина не е по-различна. В момента страните от Източна Европа стопански имат по-голяма непоклатимост от Западна Европа. Експортът на електроиндустрията е обвързван в над 70% с Европейски Съюз и обстановката на Запад непроменяемо ще рефлектира и тук “, показва инж. Иво Русев, член на УС на браншовата организация.
Щом браншът търси поддръжка и схващане от държавните органи на власт, в реда на нещата е този глас на бизнеса да бъде чут и да се подхващат съответни ограничения.
Числата приказват
5,9 милиарда евро оборот през 2023 година
11,1% дял от износа през 2024 година
1227 предприятия – 2023 година
57 200 чиновници – 2023 година
Източник: ЕВРОСТАТ
Оборот на електроиндустрията по години, млн. евро - Източник БАСЕЛ
електроника електротехника Димитър Белелиев
Казус, който не просто буди неразбиране, а основава голям проблем, е фактът, че над 60% от публичните търгове се печелят от компании в страни отвън Европейски Съюз, като Китай и Турция. „ Нашата продукция е на едно от най-хубавите равнища в международен мащаб, ценово тя е по-привлекателна от западноевропейското произвеждане “, разяснява инж. Димитър Белелиев, ръководител на БАСЕЛ. От името на организацията той моли българската страна да вкара практиката, прилагана в Германия, Румъния и Франция, за изключване от правото за присъединяване в търгове на компании от страни, които не са подписали Централноевропейското съглашение за свободна търговия ЦЕФТА. Така ще се подтиква българското произвеждане и европейската конкурентоспособност. Китайските компании имали интерес да завоюват наши търгове, с цел да вземат референции, които след това да им послужат в Западна Европа.
Липса на работна ръка
Другият въпрос, основен за растежа и развиването на тази промишленост, е неналичието на работна ръка на всички равнища. Сред аргументите се сочи раздутият щат и високите хонорари в държавните енергийни предприятия, както и дългите периоди и тромавите процедури за наемане на работна ръка от трети страни. Браншът към този момент разчита на служащи и чиновници от Узбекистан, Непал, Филипините. „ Ако страната не предприеме ограничения за понижаване изкривяването на пазара на труда и не облекчи наемането на служащи от трети страни, въпросът с фрагментите ще стане пагубен “, предизвестяват от БАСЕЛ.
Институциите бездействат
Съществен проблем е, че липсва и държавна политика за подкрепяне развиването на сектора, а комплицираните процедури за присъединяване в европейски стратегии спъват тяхното използване и отблъскват бизнеса от присъединяване. Заради общата неустановеност в страната и непредвидимостта в данъчната политика, евентуалните вложители се затрудняват да преценяват дали си коства занапред да развиват бизнес в България. Проблемите в електротехническата и електронната промишленост ще се задълбочават, в случай че няма държавна политика за поощряване на българското произвеждане, само че и визия за развиването на пазара на труда, сигнализират от сектора.
Инж. Орлин Димитров – изпълнителен шеф на БАСЕЛ, инж. Димитър Белелиев - ръководител, инж. Иво Русев – член на УС (от ляво надясно) – Фото БАСЕЛ
Ръководството на БАСЕЛ обръща внимание и на неналичието на закон за браншовите организации, въпреки за това да се приказва от най-малко две десетилетия. Този законов „ пропуск “ също въздейства отрицателно, защото разрешава на ръководещите да отстраняват гласа на организациите, които имат значими функционалности за консолидирането на бизнеса. Добре работещ модел е открит в Германия и Австрия и той би могъл да се приложи и у нас, като се вземат поради спецификите на българските условия, предлага управлението на БАСЕЛ. Тогава гласът на национално показаните браншови организации ще има по-голяма тежест при вземането на решения на държавно равнище. Ефектът от това ще се мери по този начин: „ По-добра среда - по-добър бизнес “.
Принос
„ Електротехническата и електронната промишленост са основни за българската стопанска система. Компаниите в бранша имат динамично портфолио и сериозен принос към софтуерния прогрес и експортния капацитет на България “, разяснява инж. Орлин Димитров, изпълнителен шеф на БАСЕЛ. В производството и ремонта на електронни уреди и електрически уреди работят към 1250 компании с към 57 хиляди чиновници. Електроиндустрията остава с максимален принос в износа на България, като годишният оборот на сектора е стигнал над 6 милиарда евро.
Най-голям дял в експорта имат елементи за апарати за напрежение над 1000V, електронни интегрални схеми, електрически апарати за напрежение до 1000 V, кабелни форми за коли, трансформатори, електрически табла, електрически батерии, хладилници и бойлери. Данните на Евростат сочат, че към края на октомври 2024 година този бранш генерира от експорт към 4 милиарда евро, което е над 11% от общия експорт на преработващата промишленост в България, макар лекия спад от 3.2% в съпоставяне със същия интервал през 2023 година
Водещи класове на електроиндустрията за 2022 година, % от общия оборот - Източник БАСЕЛ
Нагоре или надолу
Спад от 3,2% се следи и при експорта като цяло на артикули от България. Една от аргументите е конюнктурата в Европа и най-много в двете страни с максимален дял в българския износ: Германия (23,2% от износа на бранша) и Италия (6,4% от общия износ на тази индустрия). „ Локомотивът на Европейски Съюз – Германия, в последните години претърпя 3 огромни удара – Зелената договорка, пандемията и глобите против Русия. Във Франция, Италия и Испания икономическата картина не е по-различна. В момента страните от Източна Европа стопански имат по-голяма непоклатимост от Западна Европа. Експортът на електроиндустрията е обвързван в над 70% с Европейски Съюз и обстановката на Запад непроменяемо ще рефлектира и тук “, показва инж. Иво Русев, член на УС на браншовата организация.
Щом браншът търси поддръжка и схващане от държавните органи на власт, в реда на нещата е този глас на бизнеса да бъде чут и да се подхващат съответни ограничения.
Числата приказват
5,9 милиарда евро оборот през 2023 година
11,1% дял от износа през 2024 година
1227 предприятия – 2023 година
57 200 чиновници – 2023 година
Източник: ЕВРОСТАТ
Оборот на електроиндустрията по години, млн. евро - Източник БАСЕЛ
електроника електротехника Димитър Белелиев
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ