„Помощ“ с до 10% лихва предложи ДЖОБС
Българската банка за развиване (ББР) за следващ път разбуни публичното мнение. Този път - с една „ лукс” оферта за подкрепяне на микро, дребни и междинни предприятия, наранени от изключителното състояние.
Миг преди борда да бъде освободен „ ан блок “ (на 8 април), екипът на Мавродиев разгласи, че банката има специфична оферта за тях – заеми до 48 000 лева с две години гратисен интервал и период за погасяване до 36 месеца - за оборотните заеми, и до 60 месеца - за кредитните линии.
Безкрайно неприятната изненада бе сервирана от микрофинансиращата институция ДЖОБС (част от Групата на ББР), която бе обявена като предоставяща оборотните заеми и кредитните линии. През седмицата на нейната страница се появиха изискванията за „ финансовата поддръжка “, към които бе прикачено и следното "уточнение ":
Цената на финансирането е 10% рента и 0.5% такса.
Причината, заради която умерено бихме могли да употребим и други - надалеч по-цветисти и нелицеприятни прилагателни - е явна: даже и в най-успешните времена за бизнеса, общоприетите заеми на ББР за оборотни средства в размер до 150 000 евро са отпускани с годишна рента от 7.99 %. (Сравнения с комерсиалните банки няма да вършим, тъй като разликите са още по-драстични и все във щета на ББР)
Така че иде някак срамно в това „ чумаво” време да се пуска оферта за помощ с 10-процентна рента, разясниха наши читатели.
Оказва се обаче, че е открита и подобаваща аргументация за цената на тези заеми.
Първо - в текста било посочено, че лихвата е до 10%, а не 10 %. Това означавало, че единствено неблагонадеждните бъдещи длъжници ще бъдат „ дарени “ с оптималния й размер.
Второ - предлаганият заем бил без поръчителство - залог на дружество, ипотека или "нещо " друго.
Трето - съдлъжникът (ако в тия мрачни времена се откри и различен вманиачен да взе участие в сходна авантюра), не би трябвало да потвърждава своята кредитоспособност през приходите си и да дава гаранции посредством имотното си положение.
От ББР споделиха и още една - очевидно съкровена - загадка: при добра кредитна история и печеливш до неотдавна бизнес,
съдлъжник на компанията може да стане и нейният притежател,
само че в качеството си на физическо лице.
Освен това, целият развой на кандидатстване бил онлайн и физическо наличие се налагало едвам на финала - при приемането на парите.
И най-после - от ББР вадят и последния коз: лихвите били единствено за стръв на клиенти. Нещо като примамка. Защото в процеса на договаряне, по вратовете на кредитоискателите увисвали куп други условия, част от които не били включени в Годишния % на разноските (ГПР) - основният индикатор при сравняването на другите банкови предложения.
Читателите ни обаче са на друго мнение: сега частните банки оферират необезпечени заеми - без залог, без ипотека, без запис на заповед и така нататък - с лихви от 5.5% до 6.5 на 100. А когато по заема има и съответни условия – като показване на оборотни ведомости, заплати на чиновниците, които да минават през банката, фирмени кредитни карти и така нататък - лихвите падат до към 4-4.5 на 100.
Две са що годе разумните пояснения за високата цена на заемите от ДЖОБС: или тъй като ги "таксуват " като рисково финансиране или тъй като преследват дълготрайна отбрана от вероятно повишаване на лихвите .
Всъщност,
безбожното олихвяване
на така наречен избавителни заеми и обезглавяването на ББР - поради 75-те "колекторски " милиона, отпушиха една полемика, която - съгласно редица специалисти - трябваше да тръгне още преди 10-15 години: "Защо ни е държавна банка, откакто имаме добре работеща частна банкова система, освен това - със забележителни индикатори за непоклатимост? "
"По-добре да няма държавни банки. Независимо от положителните планове, с които такива финансови институции се основават, най-после те се трансформират в политически орган за разпределяне на заеми на съответни хора. " Това съобщи за „ БАНКЕРЪ” някогашният вицепремиер в кабинета "Сакскобургготски " Николай Василев , визирайки последния ББР скандал от "Епохата Мавродиев ".
Бившият финансов министър Милен Велчев е песимистичен във връзка с желанието на страната да налее 500 млн. лева в ББР под формата на нарастване на капитала и оттова тези пари да потеглят към предприятията. Според него, сходна помощ ще бъде прекомерно тромава и няма да има бърз резултат. Убеден е, че заеми за бизнеса и хората могат да се раздават и без да има държавна банка.
Друг топ финансист - Емил Хърсев , отговори на въпроса за смисъла от съществуването на държавна банка с „ По-скоро да!” Той е сигурен, че през сходна конструкция може да се реализира по-добра динамичност и по-качествена помощ, изключително в обстановка като днешната. "Пренастройката може да отнеме месеци на частните банки ", затвори (засега, естествено) тематиката Емил Хърсев.
Според Григорий Вазов , ректор на ВУЗФ, държавна банка от сходен поощрителен вид е нужна на страната. Но, съгласно него, в нейния правилник би трябвало още по-изчерпателно, което значи и по-прозрачно, да бъде рамкирано полето й на деяние. За да не се получават непрекъснато изкривявания и банката да е обект на непрекъсната рецензия.
Миг преди борда да бъде освободен „ ан блок “ (на 8 април), екипът на Мавродиев разгласи, че банката има специфична оферта за тях – заеми до 48 000 лева с две години гратисен интервал и период за погасяване до 36 месеца - за оборотните заеми, и до 60 месеца - за кредитните линии.
Безкрайно неприятната изненада бе сервирана от микрофинансиращата институция ДЖОБС (част от Групата на ББР), която бе обявена като предоставяща оборотните заеми и кредитните линии. През седмицата на нейната страница се появиха изискванията за „ финансовата поддръжка “, към които бе прикачено и следното "уточнение ":
Цената на финансирането е 10% рента и 0.5% такса.
Причината, заради която умерено бихме могли да употребим и други - надалеч по-цветисти и нелицеприятни прилагателни - е явна: даже и в най-успешните времена за бизнеса, общоприетите заеми на ББР за оборотни средства в размер до 150 000 евро са отпускани с годишна рента от 7.99 %. (Сравнения с комерсиалните банки няма да вършим, тъй като разликите са още по-драстични и все във щета на ББР)
Така че иде някак срамно в това „ чумаво” време да се пуска оферта за помощ с 10-процентна рента, разясниха наши читатели.
Оказва се обаче, че е открита и подобаваща аргументация за цената на тези заеми.
Първо - в текста било посочено, че лихвата е до 10%, а не 10 %. Това означавало, че единствено неблагонадеждните бъдещи длъжници ще бъдат „ дарени “ с оптималния й размер.
Второ - предлаганият заем бил без поръчителство - залог на дружество, ипотека или "нещо " друго.
Трето - съдлъжникът (ако в тия мрачни времена се откри и различен вманиачен да взе участие в сходна авантюра), не би трябвало да потвърждава своята кредитоспособност през приходите си и да дава гаранции посредством имотното си положение.
От ББР споделиха и още една - очевидно съкровена - загадка: при добра кредитна история и печеливш до неотдавна бизнес,
съдлъжник на компанията може да стане и нейният притежател,
само че в качеството си на физическо лице.
Освен това, целият развой на кандидатстване бил онлайн и физическо наличие се налагало едвам на финала - при приемането на парите.
И най-после - от ББР вадят и последния коз: лихвите били единствено за стръв на клиенти. Нещо като примамка. Защото в процеса на договаряне, по вратовете на кредитоискателите увисвали куп други условия, част от които не били включени в Годишния % на разноските (ГПР) - основният индикатор при сравняването на другите банкови предложения.
Читателите ни обаче са на друго мнение: сега частните банки оферират необезпечени заеми - без залог, без ипотека, без запис на заповед и така нататък - с лихви от 5.5% до 6.5 на 100. А когато по заема има и съответни условия – като показване на оборотни ведомости, заплати на чиновниците, които да минават през банката, фирмени кредитни карти и така нататък - лихвите падат до към 4-4.5 на 100.
Две са що годе разумните пояснения за високата цена на заемите от ДЖОБС: или тъй като ги "таксуват " като рисково финансиране или тъй като преследват дълготрайна отбрана от вероятно повишаване на лихвите .
Всъщност,
безбожното олихвяване
на така наречен избавителни заеми и обезглавяването на ББР - поради 75-те "колекторски " милиона, отпушиха една полемика, която - съгласно редица специалисти - трябваше да тръгне още преди 10-15 години: "Защо ни е държавна банка, откакто имаме добре работеща частна банкова система, освен това - със забележителни индикатори за непоклатимост? "
"По-добре да няма държавни банки. Независимо от положителните планове, с които такива финансови институции се основават, най-после те се трансформират в политически орган за разпределяне на заеми на съответни хора. " Това съобщи за „ БАНКЕРЪ” някогашният вицепремиер в кабинета "Сакскобургготски " Николай Василев , визирайки последния ББР скандал от "Епохата Мавродиев ".
Бившият финансов министър Милен Велчев е песимистичен във връзка с желанието на страната да налее 500 млн. лева в ББР под формата на нарастване на капитала и оттова тези пари да потеглят към предприятията. Според него, сходна помощ ще бъде прекомерно тромава и няма да има бърз резултат. Убеден е, че заеми за бизнеса и хората могат да се раздават и без да има държавна банка.
Друг топ финансист - Емил Хърсев , отговори на въпроса за смисъла от съществуването на държавна банка с „ По-скоро да!” Той е сигурен, че през сходна конструкция може да се реализира по-добра динамичност и по-качествена помощ, изключително в обстановка като днешната. "Пренастройката може да отнеме месеци на частните банки ", затвори (засега, естествено) тематиката Емил Хърсев.
Според Григорий Вазов , ректор на ВУЗФ, държавна банка от сходен поощрителен вид е нужна на страната. Но, съгласно него, в нейния правилник би трябвало още по-изчерпателно, което значи и по-прозрачно, да бъде рамкирано полето й на деяние. За да не се получават непрекъснато изкривявания и банката да е обект на непрекъсната рецензия.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ