Българската академия на науките навърши 153 години
Българската академия на науките е най-старата и най-голямата научна институция в страната. Българска академия на науките е правоприемник на Българското книжовно сдружение - учредено през 1869 в Браила от видни възрожденски персони като Марин Дринов (професор в Харковския университет), Васил Друмев (по-късно министър-председател на Княжество България и Търновски митрополит), Гаврил Кръстевич (губернатор на Източна Румелия).
За издигането на интернационалния авторитет на Дружеството заслуга имат и европейски потенциали като Константин Иречек, министър на националното просвещение и професор във Виенския университет. Строителите на модерна България не не помнят да отделят средства за прехвърлянето на БКД от Браила в новоосвободеното Княжество. Издигането на нейния теоретичен статус обаче е обвързвано на първо място с името на най-дългогодишния ръководител – Иван Евстратиев Гешов, изтъкнат банкер, политик и държавник и великодушен донор на институцията. Благодарение на неговите старания и настройките на обществото, през 1911 година книжовното сдружение прераства в Българска академия на науките.
След Втората международна война последователно Академията се разраства, трансформирайки се в полиструктурна научна институция. Извън остарялата устременост към фундаментални научни проучвания на напред във времето стартират да изпъкват приложните и точни науки, които в предходните десетилетия се развиват главно в университетските среди. Появяват се области на активност като: електронната индустрия, нуклеарната енергетика, роботиката, галактическите проучвания, развиването на наноматериали и нови технологии, биомедицина и редица други.
Във Варна Българска академия на науките има Регионален научен център и поддържа Институт по океанология, учреден на 1 юли 1973 година под името Институт за морски проучвания и океанология (ИМИО). През 2005 година с решение на Общото заседание на Българска академия на науките Институтът по океанология се именува на световно-известния учен-океанолог проф. Фритьоф Нансен.
За издигането на интернационалния авторитет на Дружеството заслуга имат и европейски потенциали като Константин Иречек, министър на националното просвещение и професор във Виенския университет. Строителите на модерна България не не помнят да отделят средства за прехвърлянето на БКД от Браила в новоосвободеното Княжество. Издигането на нейния теоретичен статус обаче е обвързвано на първо място с името на най-дългогодишния ръководител – Иван Евстратиев Гешов, изтъкнат банкер, политик и държавник и великодушен донор на институцията. Благодарение на неговите старания и настройките на обществото, през 1911 година книжовното сдружение прераства в Българска академия на науките.
След Втората международна война последователно Академията се разраства, трансформирайки се в полиструктурна научна институция. Извън остарялата устременост към фундаментални научни проучвания на напред във времето стартират да изпъкват приложните и точни науки, които в предходните десетилетия се развиват главно в университетските среди. Появяват се области на активност като: електронната индустрия, нуклеарната енергетика, роботиката, галактическите проучвания, развиването на наноматериали и нови технологии, биомедицина и редица други.
Във Варна Българска академия на науките има Регионален научен център и поддържа Институт по океанология, учреден на 1 юли 1973 година под името Институт за морски проучвания и океанология (ИМИО). През 2005 година с решение на Общото заседание на Българска академия на науките Институтът по океанология се именува на световно-известния учен-океанолог проф. Фритьоф Нансен.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ